Мюсюлманите са развили фармакологията
Фармакологичните свойства на камфора и ревена са открити от мюсюлманите. За пръв път мюсюлманите започнали да използват растението блян (попадийка) в медицината. Индийският коноп също е бил употребяван за лечебни цели. Мюсюлманските медици открили редица полезни билки, които не били известни на гръцките лекари.
Мюсюлманите са развили фармакологията. Те изработили всички видове сиропи и мехлеми. Пулверизацията (разпръскване на течни или прахообразни вещества за унищожаване на вредни насекоми) е приложена за пръв път от мюсюлманските медици. Те първи са въвели фармакопеята. За разлика от гърците, които не познавали фармакопеята, тя започва да се практикува от Сабур ибн Сал. Ибн Сина й е посветил единия том от петтомния си "Медицински канон на лекарствата".
Имунология
При лечението на пациентите мюсюлманските лекари внимавали особено за имунната система, която съвременната медицина познава от неотдавна. Те с право вярвали в съществуването на имунна система на организма и в това, че лекарят е длъжен да я укрепва. Ибн Зухр от Андалусия е обяснил с превъзходен стил тази теория.
Най-важната промяна, извършена в медицинските науки, била систематизирането на различните дялове. Фирдевс, ел-Хикма, Кямил ел-Сина, ел-Канун, ел-Хави и др. са професионални лекари, които приложили това на практика. Наследството, оставено от гърците, е лишено от тази информация и методика на изследване.
Свобода на мисълта
Мюсюлманите се прославили в медицинската наука особено със свободното мислене и с практичната система на обучение. В труда си "Китаб ет-тъббийе" Йоан ибн Месавейх ясно е изтъкнал, че няма да следва старите принципи, наследени от предходниците му, без да ги подложи на проверка чрез опита и знанията си. Всичко, което е противоречало на опита, било отхвърлено. В предговора си към Фармакопея Хиббетуллах ибн Саид е подчертал, че теориите задължително трябва да се проверяват чрез експерименти. В трудовете си "Ел-Хави" и "Китаб ел-факир" ер-Рази се противопоставя на предшествениците си. Той е категоризирал наново медицинските документи въз основа на собствените си наблюдения, без да се съобразява с мнението на гръцките лекари. Този метод се прилагал в целия ислямски свят начело с Ибн Сарабиюн, автор на книгата "Ел-фусул-ел-мухимма фи тъббел-умма".
Практическо обучение
Наред със свободата на мисълта системата на практическото обучение също се развивала бързо. Авторът на "Табакат ел-етибба" пише, че методите, които те прилагали, не били използвани никъде и никога преди мюсюлманите, дори и в медицинските училища в Александрия. Тези методи по-късно послужили за модел в италианските и френските болници. Според ер-Рази един лекар трябва да владее напълно старата и новата медицинска литература. Той е на мнение, че семейният лекар трябва да е практикувал като студент в някоя болница. Ибрахим ибн Ракс редовно преподавал в болницата "Адуд ел-Девле". Студентите на ер-Рази постоянно го придружавали по време на визитации в болницата "Рей". В болницата "Майяфарикин" била създадена научна общност, която обсъждала състоянието и болестите на пациентите. Управител на тази общност бил Захид ел-Улема. Може да обобщим, че се е отдавало нужното значение на клиничната практика. Състоянието на пациентите и подобрението им се описвало редовно, после това се отразявало в учебниците по медицина. Един от най-известните научни трудове, в който са изложени наблюдения и методи на лечение, е "Китаб ел-фусул ел-мухимма".
Казано накратко, от една страна, мюсюлманите положили основите на съвременната медицина, а, от друга, са направили конкретни нововъведения.
Книгата “Ал-Канун” (“Медицински канон”) на признатия за най-великия гений на всички времена мюсюлмански учен и лекар Ибн Сина (Авицена), живял през Х-ХI в., е била основно ръководство и задължителен предмет в най-известните медицински факултети в Европа до края на XVIII в. и e запазила актуалността, динамизма и валидността си в продължение на осем столетия.
Историята на медицинската наука се дели на три периода: медицината в Древна Гърция, медицината в ислямския свят и медицината в следренесансова Европа. Тези периоди са оказали дълбоко влияние върху следващите етапи от развитието на медицината. Западът е изследвал цивилизациите на Древна Гърция и следренесансова Европа и се е облагодетелствал от новите гледни точки, свързани с предметите и явленията, утвърдени от ислямската цивилизация.
В ранния период на ислямската цивилизация, в който се утвърдило преводачеството, изтъкнатите мюсюлмански учени, които оформили облика на тази цивилизация, първоначално започнали да превеждат обречените на забрава дотогава класически произведения на Древна Гърция. Те строго се въздържали от сляпо подражание и имитиране, обновили духа на медицината и внесли оживление в тази област. Книгата “Ал-Канун” (“Медицински канон”) на признатия за най-великия гений на всички времена мюсюлмански учен и лекар Ибн Сина (Авицена), живял през Х-ХI в., е плод на тази епоха. Книгата е била основно ръководство и задължителен предмет в най-известните медицински факултети в Европа до края на XVIII в. и е запазила актуалността, динамизма и валидността си в продължение на осем столетия. Никой друг учен в света не е написал такъв труд, който да е оказал толкова продължително въздействие.
Анатомия
След като мюсюлманските учени превели труда “Книга по анатомия” на Гален, смятан дотогава за най-съвършено произведение по медицина, съдържанието му не било възприето в оригиналния му вид, то било прецизирано, разделите, съдържащи грешни тези, били извадени и едва тогава книгата получила одобрение. Освен изследванията върху тази преводна книга, редица мюсюлмански учени реализирали свои проучвания и написали оригинални трудове, които имат огромен принос към съвременната медицина. Мюсюлманският учен Йоан ибн Месавейх (857) не се задоволил само с написаното от Гален за човешкия организъм и решил да изследва по-задълбочено тази тема. Халиф Му'тасъм Биллах щедро поощрил дейността му и му осигурил опитни маймуни.
Едва през XX в. съвременната медицина успява да се запознае със знанията по анатомия на човека, изложени в книгата “Тешрих ел-Мансур” на Мансур ибн Мухаммед (1396). Фигурите и схемите, свързани с научните факти в тази книга, не се срещат в нито един труд по медицина на Древна Гърция.
Преди векове Али ибн Аббас е обяснил, че артериите имат стени, изградени от три слоя - факт, който е установен едва през XX в. Освен това Али ибн Аббас говори за три малки костици в средното ухо, улесняващи слуховото усещане, много преди те да станат достояние на съвременната анатомия.
Физиология
В труда си “Шерхе'л-есбаб” Бурханеддин пише за наличието на глюкоза в кръвта. Ер-Рази е изтъкнал, че съществува стомашен сок, който стимулира функциите на стомаха. Хунейн ибн Исхак е бил убеден, че чувството на глад се дължи на стомашния сок. Аляеддин Ебу ел-А'ля Али ибн Еби Хазм ел-Курейши от Дамаск е описал подробно системата на кръвообращението 300 години преди сър Уилям Харви.
Хунейн ибн Исхак подчертал сходството между устройствата на нервната система и на мозъка. Аляеддин ел-Курейши от Дамаск обяснил, че хранителните вещества изгарят в организма и така се поддържа телесната температура. Тази идея е възприета на Запад години по-късно. Ебу Сехл ел-Месихи преди столетия е изтъкнал, че всмукването на хранителните вещества става не както се е смятало дотогава - в стомаха, а в тънкото черво. Описвайки фазите на храносмилането, Ибн Сина изтъква, че то започва в устата, където раздробените малки частици храна попиват в слюнка. Това обяснение на учения е в пълно съответствие със съвременната медицина. Ебу ел-Фареа е твърдял, че нервите пренасят сигнали от мозъка до всички части на тялото и външните дразнения - до главния мозък.
Бактериология
В известен смисъл съвременната медицина е достигнала сегашното си равнище благодарение на изследването на микроорганизмите. В медицинската терминология понятието за микроорганизъм е въведено за пръв път от Ибн Сина. Ученият ясно е описал, че в секретите на организмите на болните хора се съдържат вредни живи организми. Живелият след него Ибн Хатима е пояснил, че човешкото тяло е дом на хиляди микроорганизми, които попадат в организма и причиняват болести.
Диагностика и лечение
Връзката между екзофталма (изпъкване напред на очната ябълка) и гушата, описана от д-р Парри през 1825 г., е обяснена шест века преди него от ел-Джурджани в труда му “Дакхира-и хаваразм-шахи”. Ер-Рази е първият лекар, обяснил разликата между едрата и дребната шарка в труда си “Китабу'л-хасбати ве ел-джудари”. В 1679 г. в Истанбул започва да се прилага ваксина срещу едра шарка. Този метод бил въведен в Англия в XVIII в. от съпругата на английския посланик в Турция лейди Монтегю.
Лекарят на Адуд ел-Девла - Ебу ел-Хассан, е обяснил метода на флеботомията в случай на мозъчен кръвоизлив, който често се дължи на повишено кръвно налягане. Шерафеддин Сабунджуоглу, живял в ХV в., е първият лекар в Турция, който пробвал лекарствата отначало върху петли, преди да ги изпише на пациентите. Ебу ел-Касъм ез-Зехрави (Х в.) е обяснил, че увреждането на гръбначния мозък може да доведе до парализа, 9-10 века преди съвременната медицина да стигне до тази констатация.
Мюсюлманите били запознати и с методите на органотерапията. За лечението на хора с умствени увреждания се използвал екстракт от животински мозък, за ниска потентност - екстракт от животински тестикули, за хипертрофия на простатата - екстракт от глава на мъжка пчела. Подробни описания по темата са дадени в книгата “Хияту'л-хаяван”. Този метод на лечение несправедливо се приписва на д-р Браун Секар, който го открива в близкото минало.
Ибн ел-Вафид е отбелязал важността от режима на хранене в случаите на заболяване. Ер-Рази препоръчва балансирано хранене за лекуване на отслабнал организъм. Баха ед-Девле е първият учен, обяснил сенната хрема през 1507 г., която в Европа е открита векове по-късно. Али ибн Раббан е първият учен, обяснил, че ишиасът е заболяване на седалищния нерв, и като лечебен способ е препоръчал каутеризация (процес на разрушаване на тъкани чрез обгаряне) на част от нервите. Ебу ел-Хасан ет-Табери е първият лекар, установил, че туберкулозата не е само белодробна болест и изтъкнал, че тя може да засегне и други органи.
Болестта на Брайт, която взима названието си от лекаря Ричард Брайт през XVIII в., всъщност е открита векове преди него от Неджиб ед-Дин ел-Семерканди. Той е обяснил също, че в урината попадат протеини и във връзка с това се появяват отоци. В труда си “Гина ве муна” Ебу ел-Мансур ел-Хасан ел-Камери е описал гонореята (трипер), адхезионните процеси (процеси на слепване), които настъпват след нея и последствията им. Ебу ел-Хасан ет-Табери е първият лекар, благодарение на когото светът се е запознал със саркоптеса (микроскопично кърлежче, което причинява заболяване от краста). За пръв път мюсюлманските лекари предложили опиум в умерени дози за лекуване на измененията в ноктите, настъпващи при туберкулоза; за заразна жълтеница и за мания. Те са първите, които го приложили на практика.
неделя, 24 януари 2010 г.
вторник, 19 януари 2010 г.
Ислям
Ислямът (от арабски: الإسلام, подчинение [на Бог]) е монотеистична религия, една от Авраамическите религиозни системи. Със своите около 1,2 милиарда вярвящи ислямът е втората по разпространение религия след християнството. Мюсюлмани са огромното мнозинство от жителите на арабските страни от Близкия изток и Северна Африка, Турция, Иран, Централна Азия. Разпространен е също повсеместно в Европа, Индия и Северна Америка, където мюсюлманите обаче са малцинство сред други доминиращи религии. Големи и компактни мюсюлмански общности има в Китай (Синдзян-уйгурския автономен регион). Страната с най-голям брой мюсюлмани е Индонезия.
Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммад; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророци на исляма, като Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джебраил (Гавраил).
В българския разговорен език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус. Мохамед е последният от тази родствена верига на многобройни Божии пратеници и се счита за на най-великия от пророците, възвестили Бога.
Възникване и кратка история на исляма
Последният пратеник към всички хора е Мохамед. Той е роден през 570 г. след Хр. в семейство в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година след Хр. започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години. Той поема Пророчеството на четиридесет годишна възраст.(До този момент Мохамед е бил неграмотен и впоследствие много пъти изтъква, че той само цитира Божието Слово).
Подобно на мнозинството големи религиозни водачи, приживе Мухаммед е преследван от съвременниците си заради своите възгледи. Където и да идел бил отблъскван, замерян с камъни, преследван, за да бъде убит, но той продължавал да не се отказва от мисията си. През повечето време тялото му било обляно с кръв от камъните, хвърлени по него, но той без да каже и дума продължавал напред. При едно такова преследване Пророкът по чудотворен начин успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. Това събитие е и терминът, от който започва ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“).
По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохамед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран (араб. أَلْقُرآن — Qur'ān). Започва масовото разпространение на Исляма, което достига своя разцвет при възникването на Арабския халифат, в чиито рамки учението на Пророка се разпространява от Испания до Западна Индия. През този период на основата на исляма бурно се развива науката и изкуството. Учени като Авицена и Авероес, поети като Омар Хаям и Фирдоуси, намират почва за развитие именно в религиозната среда на исляма.
През периода на колониализма ислямът започва да навлиза в период на упадък, а великата култура, създадена върху неговата основа, е изтласкана встрани. Едва от средата на 19 век и особено през 20 век ислямът застава на пътя на своето възраждане като религия и възстановява полагащото му се място като част от безспорното духовно наследство на човечеството.
Вътрешно разделение
Въпреки че в исляма не съществуват отделни изповедания с ясно очертана теоретична и институционална разлика, а основните общности носят имената или на своите първооснователи, или на племената, в които е възприет съответният религиозен култ, се налага разделянето на две основни общности – сунити и шиити, като всички други деления могат да бъдат отнесени към едната или другата група.
[редактиране] Сунити
Основна статия: Сунити
Сунити (от арабски أهل السنة - Ахл ас суна - „последователите на суна“) са най-многобройното вероизповедание в исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Основно, сунитите смятат, че на този етап връзката („откровението“) между Бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите вярно следват.
Във външните форми за сунитите е характерно обрязването като знак за съпричастност към Божия закон. Според сунитите всеки човек може да познае пътя във вярата ако следва изискванията на традицията(суна) и примера на Мохамед.
Шиити
Основна статия: Шиити
Шиитите (от арабски شيعة علي - Шийат Али - "другарите на Али") също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на пророка Мохамед - Али. За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози.
Някои шиитски общности практикуват обрязването. Най-многобройни са шиитите в Иран, Ирак и Азербайджан. Голяма шиитска общност населява и Ливан.[1] Шиитските общности в Турция и на Балканите са известни като алевии. Последователите на Али смятат, че обикновеният мюсюлманин не може да разбере исляма и се нуждае от водач, който може да бъде само от рода на Пророка.
Други
Съществуващите религиозни общности (секти), например уахабити, хиджрити и т.н.) наброяват стотици и в една или друга степен се отнасят към един от изброените клонове. По-особена група са т. нар. "суфии" (или суфити), които са всъщност мистици, които подобно на аскетите от другите религиозни школи търсят центъра на познанието не във външното откровение, а във вътрешното преживяване.
Друго направление в Исляма са хариджитите. Те са се отделили от главните направления заради вярването си, че е допустимо неподчинението(ключовият елемент тук е въоръжената борба) на халифа ако последният не се придържа към Шариа. Останалите сунитски течения се придържат към принципа за подчинение на халифа, дори ако той не е на висотата на своето положение. Отцепването им става в края на 7 век по време на управлението на четвъртия халиф Али. В днешно време се практикува само едно от разклоненията на хариджизма - ибадизмът, който е основното вероизповедание в Оман, но е разпространен също в Източна и Северна Африка. В Саудитска Арабия се изповядва една от най-крайните и радикални ислямски секти - уахабизмът.
Религиозна концепция
В специализираната литература често се пише, че ислямът взаимства религиозните си възгледи от съществуващите преди това юдаизъм и християнство. Това е коректно твърдение, но дотолкова, доколкото не се изпуска предвид фактът, че ислямът създава своя собствена концепция, която макар да има терминологична и историческа връзка с юдаизма и християнството, е напълно оригинална.Така например ислямът категорично отхвърля идеята за човека като божий образ и подобие
Космогония и антропогония
Учението на исляма е твърде сходно с това, на останалите монотеистични религии. По-особена е ролята на Корана, който се възприема не като творение, а като слово на Бога. Писменият Коран е само отражение на Небесния, който съдържа истината в нейната неизчерпателност.
Етика и религиозна практика
Всеки мюсюлманин има пет основни религиозни задължения.
Да изповядва истинската вяра, която се състои във вероизповедната формула Шахада: Свидетелстване, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е пратеник на Аллах.
Молитвата - Намаз, която се извършва пет пъти дневно.
Постът - Саум в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Даването на милостиня - Зекят и изобщо извършването на добри дела.
Поклоничеството - Хадж в свещения град Мека.
Извън тези предписания мюсюлманинът е призван да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо своите единоверци, а и спрямо останалите хора. По-особените традиции, възприети в някои мюсюлмански общества, особено в отношенията в семейството и между половете, се коренят не толкова в религията, колкото в националните традиции на тези общества.
Тези религиозни задължения са съответни на шестте основи на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема. Те са следните:
Първа основа: Вяра в Аллах
Втора основа: Вяра в меляйкетата (ангелите)
Трета основа: Вяра в книгите (писанията)
Четвърта основа: Вяра в пратениците
Пета основа: Вяра в Съдния ден
Шеста основа: Вяра в съдбата
Шериат
Шериатът ( на арабски شريعة - правилен път) е съвкупността от предписания, стоящи в основата на религиозния, моралния и обществения живот на мюсюлманите. В повечето страни, където ислямът е доминираща религия, шериатът стои в една или друга степен в основата на държавното законодателство.
Джихад
Джихадът, ( на арабски جهاد - усилие) е задължение за всеки вярващ мюсюлманин. В ранните години на исляма се възприема буквално - като война срещу неверниците. Но още преди 9 век, т.е. преди религиозните войни, свързани с кръстоносните походи Голямото медресе (в Кайро) препоръчва (становището е именно препоръчително, а не задължително) „свещена война, която вярващият води вътре в себе си“, и вторият джихад е в буквалния смисъл да се води война, но не и война, която се описва сега, че Мюсюлманите убиват невинни хора, а има строго определени граници и в тях със сигурност не влиза убиването на невинни жени и деца, което напротив е забранено. Според по-широкото схващане за джихад, свещената борба включва защитаване на честа, на имуществото, на родината, както и борбата с корупцията, подтисничеството и невежеството. В същност Големия Джихад е борбата с вътрешното ти "аз", с душата, която често е в ръцете на шейтана (дявола) и от голямо значение за човек е да не позволява дявола да го води.
Изкуство
Ислямът забранява изобразяването на хора и животни, смятайки това за идолопоклоничество. Затова и в култовото изкуство живописта и скулптурата имат предимно декоративен характер. Извън религиозния култ, но в пряка връзка с религията, на базата на исляма се развиват по уникален път литературата, архитектурата и художествените занаяти. Под термина „ислямско изкуство” в изкуствознанието се разбира изкуството на мюсюлманските народи.
Поради тази забрана творците, работили на базата на тази доктрина, са твърде пестеливи откъм буквализъм, но за сметка на това са изчерпателни в детайлите и орнаментиката. Именно във връзка с тяхното изкуство възниква терминът "арабеска", станал нарицателен тъкмо за подробна разработка на орнаменталния детайл.
Особено отчетлив е този стил в архитектурата и живописната миниатюра, като и в двата случая оказва силно влияние върху западното изкуство, което от своя страна го интерпретира през своята гледна точка.
Изключителен пример в това отношение са килимите, наричани у нас "персийски" - възникнали като украса към култовите здания. Даже и при по-късната си употреба те продължават да носят оригиналната символика на тази религиозна концепция.
Разпространение на исляма
Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, в резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания през Северна Африка до западните части на Индия. Именно Арабският халифат става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната за лихварство), на места ислямът е възприеман доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.
С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.
На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Индия и Пакистан.
В днешно време разпространението е преди всичко свързано с миграцията.
Ислямът в България и на Балканите
История на появата
Ислямът се появява на Балканите включително на територията на днешна България още през 7 век, когато след първите византийско-арабски войни много пленници са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. През 14-15 век той често е бил приеман доброволно поради облекчената данъчна система, която предлага османската система. Представители на старите балкански аристократични фамилии са сред първите, възприели исляма.
Особено значение за бъдещето на Балканите има приемането на исляма от албанците през 16-17 век. Третирани през предишните векове от своите могъщи съседи - българи, сърби, гърци като второстепенен народ, те получават не само пълни права, но и господство над съседните народи, което открива пътя им за културна и етническа експанзия. Същото се отнася и за босненците, които преди да приемат исляма били предимно богомили.
Съвременно състояние
Според справочника на ЦРУ днес в Албания мюсюлманите представляват 70 на сто от населението, в Босна са 40 на сто, в Македония - 33,3 на сто, в България има 12,2% мюсюлмани, в Сърбия - 3,2%, в Гърция - 1,3%, в Румъния - 0,9%. Данни за Черна гора не са представени. Въпреки и независимо от процентното отношение, в различните страни междурелигиозните отношения се възприемат по-различен начин, най-вече във връзка с официалната държавна политика. Така например между българските граждани, независимо от произхода им, и въпреки историческата обремененост (Османско иго, възродителен процес), съществува дух на търпимост и взаимопомощ. За актуалното положение в т.нар. "Западни Балкани", където нетърпимостта между различните изповедания, свързана най-вече във войните в бивша Югославия, все още не е затихнала. Балканите обаче са в процес на стабилизация и тенденцията за изглаждане на мирното съжителство дори в конфликтните региони е трайна.
Проникване на исляма на запад
От 7 век до средата на 20 век
От средата на 20 век до наши дни
След разпадането на колониалната система в началото на втората половина на 20 век, започва масова емиграция на граждани от ислямските страни към държавите от Западна Европа и Северна Америка. Там имигрантите образуват свои устойчиви религиозни общности. По официални данни в САЩ мюсюлманите са около 9 милиона души, а в днешния ЕС (без новоприетите страни-членки) - около 15 милиона. В тези страни често мюсюлманите не могат да се пригодят към някои ограничителни правила на местното секуларно общество. Във Франция, например, забраната да бъдат носени религиозни символи от учениците, доведе до масови протести и стачки. Пак там, убийството на двама гангстери (формално изповядващи исляма), доведе до дълги масови безредици именно на религиозна почва.
Официално по законодателството на страните - гостоприемници, мюсюлманите се ползват с всички граждански права, ако са граждани, или с частично ограничени права, ако са имигранти или бегълци. Именно либерализмът на западните светски общества обаче влиза в известен противоречие с някои традиционни ислямски ценности, което често става повод за сблъсъци.
Ислямът и "борбата срещу тероризма"
След атентатите от 11 септември 2001 в САЩ, както и след подобни изстъпления, в името на религията, в масовото съзнание понятието терор беше пренесено върху последователите на исляма. В Северна Америка бяхя нанесени нееднократни погроми върху мюсюлмани и техни култови обекти. Това накара предстоятелите на мюсюлманските общности в тези страни да излязат с официални становища, с които се определят като противници на терора. В нарочно послание папа Йоан Павел II отрече връзката между терора и идеологията на исляма; подобни документи издадоха и повечето православни патриарси. Великото медресе в Кайро също излезе с подобен документ. Появяват се тълкувания на това, какво е "фатва".
Общото положение при всички тези случаи е, че Ислямът сам по себе си е мирна религия и като такава не може да стои зад постъпките на някои свои радикални последователи, даже когато те се аргументират именно с нея.
В днешно време напрегнатото отношение между мюсюлманите и друговерците въпреки всичко продължава да съществува.
Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммад; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророци на исляма, като Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джебраил (Гавраил).
В българския разговорен език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус. Мохамед е последният от тази родствена верига на многобройни Божии пратеници и се счита за на най-великия от пророците, възвестили Бога.
Възникване и кратка история на исляма
Последният пратеник към всички хора е Мохамед. Той е роден през 570 г. след Хр. в семейство в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година след Хр. започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години. Той поема Пророчеството на четиридесет годишна възраст.(До този момент Мохамед е бил неграмотен и впоследствие много пъти изтъква, че той само цитира Божието Слово).
Подобно на мнозинството големи религиозни водачи, приживе Мухаммед е преследван от съвременниците си заради своите възгледи. Където и да идел бил отблъскван, замерян с камъни, преследван, за да бъде убит, но той продължавал да не се отказва от мисията си. През повечето време тялото му било обляно с кръв от камъните, хвърлени по него, но той без да каже и дума продължавал напред. При едно такова преследване Пророкът по чудотворен начин успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. Това събитие е и терминът, от който започва ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“).
По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохамед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран (араб. أَلْقُرآن — Qur'ān). Започва масовото разпространение на Исляма, което достига своя разцвет при възникването на Арабския халифат, в чиито рамки учението на Пророка се разпространява от Испания до Западна Индия. През този период на основата на исляма бурно се развива науката и изкуството. Учени като Авицена и Авероес, поети като Омар Хаям и Фирдоуси, намират почва за развитие именно в религиозната среда на исляма.
През периода на колониализма ислямът започва да навлиза в период на упадък, а великата култура, създадена върху неговата основа, е изтласкана встрани. Едва от средата на 19 век и особено през 20 век ислямът застава на пътя на своето възраждане като религия и възстановява полагащото му се място като част от безспорното духовно наследство на човечеството.
Вътрешно разделение
Въпреки че в исляма не съществуват отделни изповедания с ясно очертана теоретична и институционална разлика, а основните общности носят имената или на своите първооснователи, или на племената, в които е възприет съответният религиозен култ, се налага разделянето на две основни общности – сунити и шиити, като всички други деления могат да бъдат отнесени към едната или другата група.
[редактиране] Сунити
Основна статия: Сунити
Сунити (от арабски أهل السنة - Ахл ас суна - „последователите на суна“) са най-многобройното вероизповедание в исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Основно, сунитите смятат, че на този етап връзката („откровението“) между Бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите вярно следват.
Във външните форми за сунитите е характерно обрязването като знак за съпричастност към Божия закон. Според сунитите всеки човек може да познае пътя във вярата ако следва изискванията на традицията(суна) и примера на Мохамед.
Шиити
Основна статия: Шиити
Шиитите (от арабски شيعة علي - Шийат Али - "другарите на Али") също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на пророка Мохамед - Али. За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози.
Някои шиитски общности практикуват обрязването. Най-многобройни са шиитите в Иран, Ирак и Азербайджан. Голяма шиитска общност населява и Ливан.[1] Шиитските общности в Турция и на Балканите са известни като алевии. Последователите на Али смятат, че обикновеният мюсюлманин не може да разбере исляма и се нуждае от водач, който може да бъде само от рода на Пророка.
Други
Съществуващите религиозни общности (секти), например уахабити, хиджрити и т.н.) наброяват стотици и в една или друга степен се отнасят към един от изброените клонове. По-особена група са т. нар. "суфии" (или суфити), които са всъщност мистици, които подобно на аскетите от другите религиозни школи търсят центъра на познанието не във външното откровение, а във вътрешното преживяване.
Друго направление в Исляма са хариджитите. Те са се отделили от главните направления заради вярването си, че е допустимо неподчинението(ключовият елемент тук е въоръжената борба) на халифа ако последният не се придържа към Шариа. Останалите сунитски течения се придържат към принципа за подчинение на халифа, дори ако той не е на висотата на своето положение. Отцепването им става в края на 7 век по време на управлението на четвъртия халиф Али. В днешно време се практикува само едно от разклоненията на хариджизма - ибадизмът, който е основното вероизповедание в Оман, но е разпространен също в Източна и Северна Африка. В Саудитска Арабия се изповядва една от най-крайните и радикални ислямски секти - уахабизмът.
Религиозна концепция
В специализираната литература често се пише, че ислямът взаимства религиозните си възгледи от съществуващите преди това юдаизъм и християнство. Това е коректно твърдение, но дотолкова, доколкото не се изпуска предвид фактът, че ислямът създава своя собствена концепция, която макар да има терминологична и историческа връзка с юдаизма и християнството, е напълно оригинална.Така например ислямът категорично отхвърля идеята за човека като божий образ и подобие
Космогония и антропогония
Учението на исляма е твърде сходно с това, на останалите монотеистични религии. По-особена е ролята на Корана, който се възприема не като творение, а като слово на Бога. Писменият Коран е само отражение на Небесния, който съдържа истината в нейната неизчерпателност.
Етика и религиозна практика
Всеки мюсюлманин има пет основни религиозни задължения.
Да изповядва истинската вяра, която се състои във вероизповедната формула Шахада: Свидетелстване, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е пратеник на Аллах.
Молитвата - Намаз, която се извършва пет пъти дневно.
Постът - Саум в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Даването на милостиня - Зекят и изобщо извършването на добри дела.
Поклоничеството - Хадж в свещения град Мека.
Извън тези предписания мюсюлманинът е призван да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо своите единоверци, а и спрямо останалите хора. По-особените традиции, възприети в някои мюсюлмански общества, особено в отношенията в семейството и между половете, се коренят не толкова в религията, колкото в националните традиции на тези общества.
Тези религиозни задължения са съответни на шестте основи на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема. Те са следните:
Първа основа: Вяра в Аллах
Втора основа: Вяра в меляйкетата (ангелите)
Трета основа: Вяра в книгите (писанията)
Четвърта основа: Вяра в пратениците
Пета основа: Вяра в Съдния ден
Шеста основа: Вяра в съдбата
Шериат
Шериатът ( на арабски شريعة - правилен път) е съвкупността от предписания, стоящи в основата на религиозния, моралния и обществения живот на мюсюлманите. В повечето страни, където ислямът е доминираща религия, шериатът стои в една или друга степен в основата на държавното законодателство.
Джихад
Джихадът, ( на арабски جهاد - усилие) е задължение за всеки вярващ мюсюлманин. В ранните години на исляма се възприема буквално - като война срещу неверниците. Но още преди 9 век, т.е. преди религиозните войни, свързани с кръстоносните походи Голямото медресе (в Кайро) препоръчва (становището е именно препоръчително, а не задължително) „свещена война, която вярващият води вътре в себе си“, и вторият джихад е в буквалния смисъл да се води война, но не и война, която се описва сега, че Мюсюлманите убиват невинни хора, а има строго определени граници и в тях със сигурност не влиза убиването на невинни жени и деца, което напротив е забранено. Според по-широкото схващане за джихад, свещената борба включва защитаване на честа, на имуществото, на родината, както и борбата с корупцията, подтисничеството и невежеството. В същност Големия Джихад е борбата с вътрешното ти "аз", с душата, която често е в ръцете на шейтана (дявола) и от голямо значение за човек е да не позволява дявола да го води.
Изкуство
Ислямът забранява изобразяването на хора и животни, смятайки това за идолопоклоничество. Затова и в култовото изкуство живописта и скулптурата имат предимно декоративен характер. Извън религиозния култ, но в пряка връзка с религията, на базата на исляма се развиват по уникален път литературата, архитектурата и художествените занаяти. Под термина „ислямско изкуство” в изкуствознанието се разбира изкуството на мюсюлманските народи.
Поради тази забрана творците, работили на базата на тази доктрина, са твърде пестеливи откъм буквализъм, но за сметка на това са изчерпателни в детайлите и орнаментиката. Именно във връзка с тяхното изкуство възниква терминът "арабеска", станал нарицателен тъкмо за подробна разработка на орнаменталния детайл.
Особено отчетлив е този стил в архитектурата и живописната миниатюра, като и в двата случая оказва силно влияние върху западното изкуство, което от своя страна го интерпретира през своята гледна точка.
Изключителен пример в това отношение са килимите, наричани у нас "персийски" - възникнали като украса към култовите здания. Даже и при по-късната си употреба те продължават да носят оригиналната символика на тази религиозна концепция.
Разпространение на исляма
Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, в резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания през Северна Африка до западните части на Индия. Именно Арабският халифат става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната за лихварство), на места ислямът е възприеман доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.
С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.
На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Индия и Пакистан.
В днешно време разпространението е преди всичко свързано с миграцията.
Ислямът в България и на Балканите
История на появата
Ислямът се появява на Балканите включително на територията на днешна България още през 7 век, когато след първите византийско-арабски войни много пленници са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. През 14-15 век той често е бил приеман доброволно поради облекчената данъчна система, която предлага османската система. Представители на старите балкански аристократични фамилии са сред първите, възприели исляма.
Особено значение за бъдещето на Балканите има приемането на исляма от албанците през 16-17 век. Третирани през предишните векове от своите могъщи съседи - българи, сърби, гърци като второстепенен народ, те получават не само пълни права, но и господство над съседните народи, което открива пътя им за културна и етническа експанзия. Същото се отнася и за босненците, които преди да приемат исляма били предимно богомили.
Съвременно състояние
Според справочника на ЦРУ днес в Албания мюсюлманите представляват 70 на сто от населението, в Босна са 40 на сто, в Македония - 33,3 на сто, в България има 12,2% мюсюлмани, в Сърбия - 3,2%, в Гърция - 1,3%, в Румъния - 0,9%. Данни за Черна гора не са представени. Въпреки и независимо от процентното отношение, в различните страни междурелигиозните отношения се възприемат по-различен начин, най-вече във връзка с официалната държавна политика. Така например между българските граждани, независимо от произхода им, и въпреки историческата обремененост (Османско иго, възродителен процес), съществува дух на търпимост и взаимопомощ. За актуалното положение в т.нар. "Западни Балкани", където нетърпимостта между различните изповедания, свързана най-вече във войните в бивша Югославия, все още не е затихнала. Балканите обаче са в процес на стабилизация и тенденцията за изглаждане на мирното съжителство дори в конфликтните региони е трайна.
Проникване на исляма на запад
От 7 век до средата на 20 век
От средата на 20 век до наши дни
След разпадането на колониалната система в началото на втората половина на 20 век, започва масова емиграция на граждани от ислямските страни към държавите от Западна Европа и Северна Америка. Там имигрантите образуват свои устойчиви религиозни общности. По официални данни в САЩ мюсюлманите са около 9 милиона души, а в днешния ЕС (без новоприетите страни-членки) - около 15 милиона. В тези страни често мюсюлманите не могат да се пригодят към някои ограничителни правила на местното секуларно общество. Във Франция, например, забраната да бъдат носени религиозни символи от учениците, доведе до масови протести и стачки. Пак там, убийството на двама гангстери (формално изповядващи исляма), доведе до дълги масови безредици именно на религиозна почва.
Официално по законодателството на страните - гостоприемници, мюсюлманите се ползват с всички граждански права, ако са граждани, или с частично ограничени права, ако са имигранти или бегълци. Именно либерализмът на западните светски общества обаче влиза в известен противоречие с някои традиционни ислямски ценности, което често става повод за сблъсъци.
Ислямът и "борбата срещу тероризма"
След атентатите от 11 септември 2001 в САЩ, както и след подобни изстъпления, в името на религията, в масовото съзнание понятието терор беше пренесено върху последователите на исляма. В Северна Америка бяхя нанесени нееднократни погроми върху мюсюлмани и техни култови обекти. Това накара предстоятелите на мюсюлманските общности в тези страни да излязат с официални становища, с които се определят като противници на терора. В нарочно послание папа Йоан Павел II отрече връзката между терора и идеологията на исляма; подобни документи издадоха и повечето православни патриарси. Великото медресе в Кайро също излезе с подобен документ. Появяват се тълкувания на това, какво е "фатва".
Общото положение при всички тези случаи е, че Ислямът сам по себе си е мирна религия и като такава не може да стои зад постъпките на някои свои радикални последователи, даже когато те се аргументират именно с нея.
В днешно време напрегнатото отношение между мюсюлманите и друговерците въпреки всичко продължава да съществува.
Юсуф Ислям
Юсуф Ислям (на английски: Yusuf Islam) е британски поп музикант. Той е роден през 1948 година в Лондон и получава името Стивън Димитри Георгиу. Баща му е кипърски грък, а майка му е шведка. Започва музикалната си кариера в средата на 60-те години под псевдонима Кет Стивънс и през 70-те години придобива голяма популярност. През 1978 година обявява, че става мюсюлманин, приема сегашното си име и прекъсва музикалната си кариера. От средата на 90-те години отново издава своя музика. Започва кариерата си в ранна възраст след кратко проучване на изкуството в възраст от 18 години, неговата творческа биография е разделен на две фази на първото от тези разследвани от Няхала погрешно още песента \"Согуетни пистолет\" и трябваше да спре да пее, тъй като на неговата болест, туберкулозата убива почти живота си на възраст от 19 години, което го принуди да лежи в болница за почти една година. Заболяване след пътуване, която започна през втората фаза на творческата си живот, който видях голям успех. Постигнати му песни като \"див свят\" и \"до сутринта\" слава. Той спечели през седемдесетте години, както и Елтън Джон като най-добрия автор на песни във Великобритания. Се характеризира с песни, Кат Стивънс Бхша дълбок философски и съзерцателен живот, в който живеем и прояви на смърт и след това. Звездата във всеки смисъл на думата смисъл Под непрекъснат търсене на абсолютната и правото, в продължение на няколко проучвания контролирано от следователя и смъртта видя очите, за да видите .. Тъй като всички хора, спрени от тези позиции .. беше една от причините, той щеше да търси чрез религия .. .. Към Бог .. За себе си и на вселената .. доколкото улавяне му от Бог Будистки Bmlaikitha не последно като осъзнавам, че човешките същества. И тогава го ръководи до Ислям Когато той намери пълна свобода на хора в робство .. Бог и го намери права за ъпгрейд към Плерома той напусна този свят и отиде да търси и се уверете, че на пътя .. Тогава дълбочината и възприятие .. И се връща отново на упоритата работа и да действа .. Мерида е била и все още е най-доброто в лице .. Започна да се разхождате почти свръхдълги дарителска дейност от всякакъв вид, за да мога да почука на вратата .. Слово и мелодията .. Пила в деветдесетте години някои религиозни песни, с които се характеризира с много тънък и просто микро В същото време, в крайна дълбочина съизмерими с дълбочината на вярата и изкуство характер. И продължи и хуманитарни дейности във Великобритания и в сътрудничество с Организацията на УНИЦЕФ Оммм на народите, и имаше няколко пътувания по време на войната в Югославия Назад на деветдесетте години. Получи награда за мир на Асоциацията на носителите на Нобелова награда за 2005 Наградата бе връчена от последният президент на Съветския съюз Михаил Горбачов. В 2006 Издава \"Купа отново\" е избрана за име на новия албум. Други купа е албум струва слушате и отражението на това, което той иска Юсуф Ислам, Cat Стевенс, както за да го информира за всички хора, независимо от Религия Култура. В процеса на исляма, научих се превърна в крайъгълен камък също Втстдифа Бртанип престижните университети за диалог за живота му и религията на исляма. Опитах всички усилия, за да спаси живота на отвлечените британски Ирак\"Бил Кели\", но без успех. Се противопоставя на убиването и насилието във всичките му форми. Юсуф Ислям основава благотворителна организация, наречена Малки Добротата, който предвижда помощ за сираци и бедни в Босна И Косово И Ирак АфрикаИ основава много ислямски училища, наречена ислям, британското правителство да отпусне бюджет за ислямски училища, като средствата, отпуснати от правителството на религиозните секти на християнството и юдаизма, и въпреки че правителството не отговори на искането му, в момента не Деспондс, но продължава своята кампания да бъдат одобрени от правителството Блеър Разпределението на бюджета за подпомагане на ислямски училища във Великобритания Следва да се отбележи, че председателят Съветски съюз Назад Михаил ГорбачовКарам певец Юсуф Ислам, и е награден Мир На дейност в областта на благотворителна дейност. И признава исляма, е награден с \"човек Мир\"По време на откриването на годишната среща на кампанията група Нобелова награда Основана от Горбачов Сега той живее в Юсуф Ислям Лондон Той и жена му и петте деца е активен член на мюсюлманската общност в страната и чужбина
Ислям за не-мюсюлмани 8
Ако Ислямът е най-добрата религия,
защо тогава повечето мюсюлмани са мошеници, безнадеждни и забъркани в неща като изневери, подкупи, търговия с наркотици и др.?
Отговор:
1. Медиите злепоставят Исляма
Ислямът е без съмнение най-добрата религия на света, но медиите са в ръцете на не-мюсюлманите, които се страхуват от Исляма. Медиите излъчват и печатат постоянно информация за Исляма. Някои от тях дават погрешна информация, цитират неправилно или вадят думи от контекста и какво ли още не.
Ако някъде се взриви бомба, първите хора, които биват заподозрени без доказателства, са мюсюлманите. Това излиза като сензация в новините. По-късно, като се открие че виновникът не е мюсюлманин, това се съобщава като маловажна новина.
Ако 50 годишен мюсюлманин се ожени за 15 годишно момиче с нейното съгласие, това се явява на първите страници, но когато 50 годишен не-мюсюлманин изнасили 6 годишно момиченце, тава тогава може би се публикува на вътрешните страници, като кратка новина. Всеки ден в Америка има около 2,713 случая на изнасилване, но това не се съобщава в новините, понеже за американците това се е превърнало в част от живота.
2. Черната овца във всяко общество
Знам, че има мюсюлмани, които са мошеници, на които не може да се има доверие, които изневеряват и т.н., но медиите представят нещата така сякаш само мюсюлманите са забъркани в такива неща. Във всяко едно общество има черни овце. Познавам мюсюлмани, които са алкохолици и които могат да пият повече от не-мюсюлманите.
3. Мюсюлманите са по-добри от останалите
С изключение на всичките черни овце в мюсюлманските общества, мюсюлманите са като цяло най-добрата общност на света. Ние сме най-голямата общност от въздържатели като цяло, естествено само тези, които не употребяват алкохол. Всички заедно сме обществото, което дава най-много милостиня на света. Никой не може да се сравни с мюсюлманите що се отнася до благоприличие, уравновесеност, човешко достойнство и морал.
4. Не съди за колата според шофьора
Ако искаш да прецениш колко хубав е новия модел „Мерцедес” и някой, който не може да кара удари колата, кого ще обвиниш? Колата или шофьора? Естествено че шофьора. За да разбере колко е хубава колата, човек не съди по шофьора, а по възможностите и качествата на колата. Колко е бърза, средно колко гориво изразходва, какви са мерките за безопасност и т.н. Даже и да се съглася с аргумента, че мюсюлманите са лоши, не можем да съдим Исляма според привържениците му. Ако искаш да отсъдиш дали религията Ислям е добра, тогава съди според автентичните й източници – Свещения Коран и Праведните Хадиси.
5. Съди за Исляма според най-добрия му привърженик – пророкът Мухаммад (с.а.с.):
Ако действително искаш да разбереш колко е добра една кола, постави професионален шофьор зад волана. По същия начин най-добрият и най-примерният последовател на Исляма, по който можеш да разбереш колко хубав е Ислямът, е последният пратеник на Бог – пророкът Мухаммад (с.а.с.). Освен мюсюлманските има и много достоверни и безпристрастни историци, които провъзгласяват пророка Мухаммад за най-доброто човешко същество. Според Майкъл Харт, който е авторът на книгата „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството”, пророкът на Исляма – Мухаммед (с.а.с.) - заема първо място. Има и други такива примери от не-мюсюлмани, които приписват добри качества на пророка, като Томас Чарли, Ла Мартин и др.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
защо тогава повечето мюсюлмани са мошеници, безнадеждни и забъркани в неща като изневери, подкупи, търговия с наркотици и др.?
Отговор:
1. Медиите злепоставят Исляма
Ислямът е без съмнение най-добрата религия на света, но медиите са в ръцете на не-мюсюлманите, които се страхуват от Исляма. Медиите излъчват и печатат постоянно информация за Исляма. Някои от тях дават погрешна информация, цитират неправилно или вадят думи от контекста и какво ли още не.
Ако някъде се взриви бомба, първите хора, които биват заподозрени без доказателства, са мюсюлманите. Това излиза като сензация в новините. По-късно, като се открие че виновникът не е мюсюлманин, това се съобщава като маловажна новина.
Ако 50 годишен мюсюлманин се ожени за 15 годишно момиче с нейното съгласие, това се явява на първите страници, но когато 50 годишен не-мюсюлманин изнасили 6 годишно момиченце, тава тогава може би се публикува на вътрешните страници, като кратка новина. Всеки ден в Америка има около 2,713 случая на изнасилване, но това не се съобщава в новините, понеже за американците това се е превърнало в част от живота.
2. Черната овца във всяко общество
Знам, че има мюсюлмани, които са мошеници, на които не може да се има доверие, които изневеряват и т.н., но медиите представят нещата така сякаш само мюсюлманите са забъркани в такива неща. Във всяко едно общество има черни овце. Познавам мюсюлмани, които са алкохолици и които могат да пият повече от не-мюсюлманите.
3. Мюсюлманите са по-добри от останалите
С изключение на всичките черни овце в мюсюлманските общества, мюсюлманите са като цяло най-добрата общност на света. Ние сме най-голямата общност от въздържатели като цяло, естествено само тези, които не употребяват алкохол. Всички заедно сме обществото, което дава най-много милостиня на света. Никой не може да се сравни с мюсюлманите що се отнася до благоприличие, уравновесеност, човешко достойнство и морал.
4. Не съди за колата според шофьора
Ако искаш да прецениш колко хубав е новия модел „Мерцедес” и някой, който не може да кара удари колата, кого ще обвиниш? Колата или шофьора? Естествено че шофьора. За да разбере колко е хубава колата, човек не съди по шофьора, а по възможностите и качествата на колата. Колко е бърза, средно колко гориво изразходва, какви са мерките за безопасност и т.н. Даже и да се съглася с аргумента, че мюсюлманите са лоши, не можем да съдим Исляма според привържениците му. Ако искаш да отсъдиш дали религията Ислям е добра, тогава съди според автентичните й източници – Свещения Коран и Праведните Хадиси.
5. Съди за Исляма според най-добрия му привърженик – пророкът Мухаммад (с.а.с.):
Ако действително искаш да разбереш колко е добра една кола, постави професионален шофьор зад волана. По същия начин най-добрият и най-примерният последовател на Исляма, по който можеш да разбереш колко хубав е Ислямът, е последният пратеник на Бог – пророкът Мухаммад (с.а.с.). Освен мюсюлманските има и много достоверни и безпристрастни историци, които провъзгласяват пророка Мухаммад за най-доброто човешко същество. Според Майкъл Харт, който е авторът на книгата „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството”, пророкът на Исляма – Мухаммед (с.а.с.) - заема първо място. Има и други такива примери от не-мюсюлмани, които приписват добри качества на пророка, като Томас Чарли, Ла Мартин и др.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Ислям за не-мюсюлмани 7
Как така Ислямът може да се наричарелигията на мира
като е разпространен със сабя и меч?
Отоговор:
Това е едно от честите недоволства сред някои не-мюсюлмани, че Ислямът не би имал милиони привърженици из целия свят, ако не е бил разпространен чрез насилие. Следващите точки ще изяснят, колко далече е Ислямът от това да е бил разпространяван със сабя и меч; присъщната сила на истината, разума и логиката е тази, която е отговорна за бързото му разпространение.
1. Ислям означава мир
„Ислям” произлиза от коренната дума „салаам”, която означава мир. Тя означава също така „отдаване нечия воля на Аллах (сут)”. Затова Ислямът е рилигия на мира, който се постига чрез отдаването нечия воля на волята на Великия Създател – Аллах (сут).
2. Понякога трябва да се използва сила за да се запази мирът
Не всеки и всички човешки същества на този свят са заинтересовани да запазят мира и хармоничността. Има много хора, които са съгласни да рушат за да запазят капиталовложенията си. Понякога трябва да се използва сила за да се запази мирът. Точно поради тази причина има полиция, която използва сила срещу криминални и антисоциални лица, за да запази мира в страната. Ислямът подкрепя мира. В същото време обаче Ислямът призовава последователите си да воюват срещу подтисничеството. Борбата против подтисничеството понякога може да наложи и използването на сила. В Исляма сила може да се налага само за да се подпомогнат мирът и справедливостта.
3. Становището на историка Де Лейси О’Лери
Най-добрият отговор на недоразумението, че Ислямът е разпространен със сабя и меч е даден в историческите записки на Де Лейси О’Лери в книгата „Ислямът на кръстопът” (Islam at the cross road), стр. 8:
„Историята показва ясно, че легендите за фанатичните мюсюлмани, които са кръстосвали света и налагали Исляма със саби и меч над завоюваните народи е една от най-фантастичните, абсурдни измислици, която историците въобще някога са повтаряли.”
4. Мюсюлмани са управлявали 800 год. Испания
Мюсюлмани са управлявали Испания около 800 год. Те никога не са използвали събя и меч за да накарат хората да приемат Ислама. По-късно Християнските кръстоносци с идването си заличават мюсюлманите. Не остава ни един мюсюлманин в Испания, който открито да прави азан – повикът за молитвите.
5. 14 милиона араби са коптски християни
Мюсюлманите са били владетелите на Арабия за 1400 години. Англичаните и французите са властвали само по няколко години. Мюсюлманите са властвали общо 1400 години. До ден днешен има 14 милиона араби, които са коптски християни, тоест християни от поколения. Ако мюсюлманите са използвали събя и меч е нямало да има нито един арабин, който да се е запазил като християнин.
6. Повече от 80% не-мюсюлмани в Индия
Мюсюлманите са управлявали Индия около 1000 години. Ако са искали, те са имали силата да накарат всеки един не-мюсюлманин в Индия да приеме Исляма. Днес повече от 80% от жителите на Индия са не-мюсюлмани. Всички тези не-мюсюлмани в Индия са автентично доказателство за това, че Ислямът не е разпространяван със сабя и меч.
7. Индонезия и Малайзия
Индонезия е страната, която има най-големият брой мюсюлманско население на света. Болшинството от жителите на Малайзия са мюсюлмани. Само един въпрос: „Коя мюсюлманска армия е върлувала в Индонезия и Малайзия?”
8. Източното крайбражие на Африка
По същия начин Ислямът се е разпространил значително по източното кпайбрежие на Африка. Позволено ли ми е отново да попитам, ако Ислямът е разпространяван с насилие, коя ислямска армия е върлувала на източното крайбрежие на Африка?
9. Томас Чарли
Известният историк Томас Чарли разяснява във връзка с недоразомението относно Исляма в книгата си „Героите и тяхното почитане” (Heroes and Hero worship): „Да сабята, но откъде ще получиш своята сабя? Всяко едно ново мнение се заражда именно като малцинствено мнение – в мислите на един единствен човек. В него е убеден един човек – сам в целия свят, един човек - сам срещу всички хора. Той няма да има голям успех ако грабне сабята и започне да го налага с нея. Първо трябва да намериш сабята си. Една идея ще се разпространи общо взето сама....”
10. В религията няма насилие
С кои саби е бил разпространен Исляма? Даже и да са ги имали на мюсюлманите не им е позволено да ги използват за разпространението на Исляма, понеже в следните знамения на Корана се казва:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата.” [Коран 2:256]
11. Сабята на разума
Това е сабята на разума. Сабята, която завоюва сърцата и мислите на хората. В Сура Нахл – глава 16, знамение 125 - на Корана се казва:
„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!” [Коран 16:125]
12. Разпространението на религиите по света от 1934 до 1984
Една статия в Рийдер Диджест Алманах, годишник 1986, позовава статистика за нарастването на най-важните реригии на света за половин век, от 1934 до 1984 година. Тази статия е отпечатана също така и в списанието ‘The Plain Truth’. На първо място е Ислямът, който нарастнал с 235%, Християнството нарастнало със само 47%. Позволено ли ми е да попитам, коя война през този век принуди толкова хора да приемат Исляма?
13. Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Америка и Европа
Най-бързо разпространяващата се религия в Америка днес е Ислямът. Най-бързо разпространяващата се религия в Европа е Ислямът. Коя сабя кара такъв значителен брой хората на запад да приемат Исляма?
14. Д-р Йозеф Адам Пърсон
Д-р Йозеф Адам Пърсон казва с право: „Хора, които се безпокоят, че ядреното оръжие ще попадне един ден в ръцете на арабите, не могат да осъзнаят, че ислямската бомба вече е паднала; тя падна в деня, когато Мухаммед (с.а.с.) се е родил.”
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
като е разпространен със сабя и меч?
Отоговор:
Това е едно от честите недоволства сред някои не-мюсюлмани, че Ислямът не би имал милиони привърженици из целия свят, ако не е бил разпространен чрез насилие. Следващите точки ще изяснят, колко далече е Ислямът от това да е бил разпространяван със сабя и меч; присъщната сила на истината, разума и логиката е тази, която е отговорна за бързото му разпространение.
1. Ислям означава мир
„Ислям” произлиза от коренната дума „салаам”, която означава мир. Тя означава също така „отдаване нечия воля на Аллах (сут)”. Затова Ислямът е рилигия на мира, който се постига чрез отдаването нечия воля на волята на Великия Създател – Аллах (сут).
2. Понякога трябва да се използва сила за да се запази мирът
Не всеки и всички човешки същества на този свят са заинтересовани да запазят мира и хармоничността. Има много хора, които са съгласни да рушат за да запазят капиталовложенията си. Понякога трябва да се използва сила за да се запази мирът. Точно поради тази причина има полиция, която използва сила срещу криминални и антисоциални лица, за да запази мира в страната. Ислямът подкрепя мира. В същото време обаче Ислямът призовава последователите си да воюват срещу подтисничеството. Борбата против подтисничеството понякога може да наложи и използването на сила. В Исляма сила може да се налага само за да се подпомогнат мирът и справедливостта.
3. Становището на историка Де Лейси О’Лери
Най-добрият отговор на недоразумението, че Ислямът е разпространен със сабя и меч е даден в историческите записки на Де Лейси О’Лери в книгата „Ислямът на кръстопът” (Islam at the cross road), стр. 8:
„Историята показва ясно, че легендите за фанатичните мюсюлмани, които са кръстосвали света и налагали Исляма със саби и меч над завоюваните народи е една от най-фантастичните, абсурдни измислици, която историците въобще някога са повтаряли.”
4. Мюсюлмани са управлявали 800 год. Испания
Мюсюлмани са управлявали Испания около 800 год. Те никога не са използвали събя и меч за да накарат хората да приемат Ислама. По-късно Християнските кръстоносци с идването си заличават мюсюлманите. Не остава ни един мюсюлманин в Испания, който открито да прави азан – повикът за молитвите.
5. 14 милиона араби са коптски християни
Мюсюлманите са били владетелите на Арабия за 1400 години. Англичаните и французите са властвали само по няколко години. Мюсюлманите са властвали общо 1400 години. До ден днешен има 14 милиона араби, които са коптски християни, тоест християни от поколения. Ако мюсюлманите са използвали събя и меч е нямало да има нито един арабин, който да се е запазил като християнин.
6. Повече от 80% не-мюсюлмани в Индия
Мюсюлманите са управлявали Индия около 1000 години. Ако са искали, те са имали силата да накарат всеки един не-мюсюлманин в Индия да приеме Исляма. Днес повече от 80% от жителите на Индия са не-мюсюлмани. Всички тези не-мюсюлмани в Индия са автентично доказателство за това, че Ислямът не е разпространяван със сабя и меч.
7. Индонезия и Малайзия
Индонезия е страната, която има най-големият брой мюсюлманско население на света. Болшинството от жителите на Малайзия са мюсюлмани. Само един въпрос: „Коя мюсюлманска армия е върлувала в Индонезия и Малайзия?”
8. Източното крайбражие на Африка
По същия начин Ислямът се е разпространил значително по източното кпайбрежие на Африка. Позволено ли ми е отново да попитам, ако Ислямът е разпространяван с насилие, коя ислямска армия е върлувала на източното крайбрежие на Африка?
9. Томас Чарли
Известният историк Томас Чарли разяснява във връзка с недоразомението относно Исляма в книгата си „Героите и тяхното почитане” (Heroes and Hero worship): „Да сабята, но откъде ще получиш своята сабя? Всяко едно ново мнение се заражда именно като малцинствено мнение – в мислите на един единствен човек. В него е убеден един човек – сам в целия свят, един човек - сам срещу всички хора. Той няма да има голям успех ако грабне сабята и започне да го налага с нея. Първо трябва да намериш сабята си. Една идея ще се разпространи общо взето сама....”
10. В религията няма насилие
С кои саби е бил разпространен Исляма? Даже и да са ги имали на мюсюлманите не им е позволено да ги използват за разпространението на Исляма, понеже в следните знамения на Корана се казва:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата.” [Коран 2:256]
11. Сабята на разума
Това е сабята на разума. Сабята, която завоюва сърцата и мислите на хората. В Сура Нахл – глава 16, знамение 125 - на Корана се казва:
„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!” [Коран 16:125]
12. Разпространението на религиите по света от 1934 до 1984
Една статия в Рийдер Диджест Алманах, годишник 1986, позовава статистика за нарастването на най-важните реригии на света за половин век, от 1934 до 1984 година. Тази статия е отпечатана също така и в списанието ‘The Plain Truth’. На първо място е Ислямът, който нарастнал с 235%, Християнството нарастнало със само 47%. Позволено ли ми е да попитам, коя война през този век принуди толкова хора да приемат Исляма?
13. Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Америка и Европа
Най-бързо разпространяващата се религия в Америка днес е Ислямът. Най-бързо разпространяващата се религия в Европа е Ислямът. Коя сабя кара такъв значителен брой хората на запад да приемат Исляма?
14. Д-р Йозеф Адам Пърсон
Д-р Йозеф Адам Пърсон казва с право: „Хора, които се безпокоят, че ядреното оръжие ще попадне един ден в ръцете на арабите, не могат да осъзнаят, че ислямската бомба вече е паднала; тя падна в деня, когато Мухаммед (с.а.с.) се е родил.”
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Ислям за не-мюсюлмани 6
Ако на мъжа е позволено да има повече от една жена,
тогава защо Ислямът забранява на жената
да има повече от един мъж?
Отговор:
Много хора, между които и някои мюсюлмани, поставят под съмнение логиката на мъжете да им е позволено да имат повече от една жена, а на жената да се забранява подобно ‘право’.
Нека първо да подчертая, че основите на ислямското общество са справедливостта и безпристрастието. Аллах е създал мъжа и жената равни, но с различни способности и отговорности. Мъжът и жената се различават във физиологията и психиката им, ролите и отговорностите им. В Исляма мъжът и жената са равни, но не идентични.
В Сура Ниса – 4 глава – знамения от 22 до 24 назовават жените, с които не може да се сключва брак и освен това в знамение 24 се споменава „[Под възбрана са за вас] и омъжените жени”.
Следващите точки изброяват причините за това защо полиандрията е забранена в Исляма:
1. Ако един мъж има повече от една жена, може лесно да се идентифицират родителите на детето. Лесно е да се идентифицира както бащата така и майката. Ако една жена обаче има няколко мъже, може да се идентифицара само майката на детето, но не и бащата. Ислямът придава огромно значение на идентификиацията и на двамата родители – както на майката така и на бащата. Психолозите ни усведомяват, че деца, които не знаят кои са родителите им и по-специално кой е баща им, страдат от остри психологически травми и безпокойство. Детството им често е нещастно. Това е причината, поради която децата на проститутки нямат „здравословно” детство. Когато едно родено от такава връзка дете бива записано на училище и майката трябва да посочи името на бащата, тя ще трябва да посочи две или повече имена! Ясно ми е, че съвременната наука дава възможност майката и бащата да бъдат идентифицирани с помоща на ген-тестове и затова този аргумент може би е по-валиден за миналото, а не толкова за настоящето.
2. Мъжът е по-полигамен по природа отколкото жената.
3. Биологично погледнато, за мъжa е по-лесно да изпълнява брачните си задължения при наличието на няколко съпруги. Жената, в подобно положение не би била способна да задоволи всичките си мъже. В различните фази на менструалния й цикл психиката и поведението й се променят.
4. Жената, която има повече от един съпруг, ще има и повече сексуални партньори по едно и също време, което може да доведе до заразяването й с венерични заболявания, които тя може да предаде на другите си съпрузи, дори и те да не практикуват извънбрачен секс. Не е същото обаче, ако мъжът има няколко съпруги и никоя от тях не поддържа извънбрачни връзки.
Горепосочените причини са най-очевидните, но вероятно съществуват и много други, поради които полиандрията е забранена от Аллах с Неговата безкрайна мъдрост.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
тогава защо Ислямът забранява на жената
да има повече от един мъж?
Отговор:
Много хора, между които и някои мюсюлмани, поставят под съмнение логиката на мъжете да им е позволено да имат повече от една жена, а на жената да се забранява подобно ‘право’.
Нека първо да подчертая, че основите на ислямското общество са справедливостта и безпристрастието. Аллах е създал мъжа и жената равни, но с различни способности и отговорности. Мъжът и жената се различават във физиологията и психиката им, ролите и отговорностите им. В Исляма мъжът и жената са равни, но не идентични.
В Сура Ниса – 4 глава – знамения от 22 до 24 назовават жените, с които не може да се сключва брак и освен това в знамение 24 се споменава „[Под възбрана са за вас] и омъжените жени”.
Следващите точки изброяват причините за това защо полиандрията е забранена в Исляма:
1. Ако един мъж има повече от една жена, може лесно да се идентифицират родителите на детето. Лесно е да се идентифицира както бащата така и майката. Ако една жена обаче има няколко мъже, може да се идентифицара само майката на детето, но не и бащата. Ислямът придава огромно значение на идентификиацията и на двамата родители – както на майката така и на бащата. Психолозите ни усведомяват, че деца, които не знаят кои са родителите им и по-специално кой е баща им, страдат от остри психологически травми и безпокойство. Детството им често е нещастно. Това е причината, поради която децата на проститутки нямат „здравословно” детство. Когато едно родено от такава връзка дете бива записано на училище и майката трябва да посочи името на бащата, тя ще трябва да посочи две или повече имена! Ясно ми е, че съвременната наука дава възможност майката и бащата да бъдат идентифицирани с помоща на ген-тестове и затова този аргумент може би е по-валиден за миналото, а не толкова за настоящето.
2. Мъжът е по-полигамен по природа отколкото жената.
3. Биологично погледнато, за мъжa е по-лесно да изпълнява брачните си задължения при наличието на няколко съпруги. Жената, в подобно положение не би била способна да задоволи всичките си мъже. В различните фази на менструалния й цикл психиката и поведението й се променят.
4. Жената, която има повече от един съпруг, ще има и повече сексуални партньори по едно и също време, което може да доведе до заразяването й с венерични заболявания, които тя може да предаде на другите си съпрузи, дори и те да не практикуват извънбрачен секс. Не е същото обаче, ако мъжът има няколко съпруги и никоя от тях не поддържа извънбрачни връзки.
Горепосочените причини са най-очевидните, но вероятно съществуват и много други, поради които полиандрията е забранена от Аллах с Неговата безкрайна мъдрост.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Ислям за не-мюсюлмани 5
Защо в Исляма на мъжете им е позволено да имат повече от една жена,
тоест защо полигамията е позволена в Исляма?
Отговор:
Дефиниция за полигамия:
Палигамия е семейна система, в която един човек има повече от един семеен пъртньор. Има два вида полигамия. Единият вид е полигиния, когато мъжът има повече от една жена, а другият - полиандрия, когато жената има повече от един мъж. В Исляма е позволена ограничена полигиния; полиандрията е съвсем забранена.
Нека се върнем сега към първоначалния въпрос: Защо на мъжете им е позволено да имат повече от една жена?
Коранът е единствената религиозна книга на света, в която се казва „ожени се само за една”.
Коранът е единствената религиозна книга на този свят, която съдържа фразата „ожени се само за една”. Няма друга религиозна книга, която да насърчава мъжа да има само една жена. В никоя от другите религиозни книги, било то във Ведите, Махабхарата, Рамаяна, Гита, Талмуда или Библията, не може да се намери ограничение, що се отнася до броя на жените. Според тези писания, мъжете могат да имат повече от една жена. Едва по-късно индуистките свещеници и християнската църква ограничават броя на жените до една.
Много от индуистките религиозни персонажи имат, съгласно писанията им, по няколко жени. Цар Дашрат - бащата на Рама – е имал повече от една жена. Кришна е имал няколко жени.
В ранното средновековие, християнските мъже са можели да имат толкова съпруги колкото пожелаят, понеже Библията не ограничава броя им. Едва преди няколко века църквата ограничава броя на жените до една.
Полигинията е позволена в Юдаизма. Съграсно законите на Талмуда Авраам е имал три жени, а Соломон е имал стотици жени. Полигинията се практикува до 1030 г. когато равина Гершом бен Иехуда я забранява със закон. Живеещите в ислямски страни еврейски общности продължават да я практикуват до 50-те години на 20-ти век, когато главните равини от Израел налагат универсална забрана за сключването на брак с повече от една жена.
Индуистите са по-полигинични от мюсюлманите
Публикуваният през 1975 год. доклад на „Комитета за Положението на Жената в Исляма” посочва на стр. 66 и 67, че процента на полигамните бракове, сключени в рамките на 1951 год. и 1961 год. е 5,06% сред индусите и само 4,31% сред мюсюлманите. Според индииските закони, само на мюсюлманите е позволено да имат повече от една жена. За всеки не-мюсюлманин е нелегално да има повече от една жена. Но въпреки наличната забрана индуистите са по-полигамни от мюсюлманите. В миналото дори и за индуистите не е имало ограничения по отношение на броя на съпругите. Едва 1954 година бива приет закон, който им забранява да имат повече от една жена. В момента забраната за практикуване на полигамия в Индия е наложена от конституционното право на Индия, а не от религиозните писания.
Но нека сега да анализираме защо Ислямът позволява на мъжа да има повече от една жена.
Коранът позволява ограничена полигиния
Както споменах по-горе, Коранът е единствената религиозна книга на света, в която се казва „ожени се за само една”. Контекста на тази фраза е следното знамение от Сура Ан-Ниса на Свещения Коран:
„..встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи - с една.. ” (Коран 4:3)
Преди да бъде откровен Корана, не е нямало горна граница за полигинията и много мъже са имали голям брой жени, някои дори повече от сто. Ислямът е отредил по-горния лимит до четири жени. Той позволява на мъжа да се жени за две, три или четири жени, само при условие че ще е справедлив с всички тях.
В същата глава на Сура Ниса, знамение 129 се казва:
„И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите...” (Коран 4:129)
Следователно полиганията не е правило, а изключение. Много от хората са на погрешното мнение, че това да има повече от една жена е задължително за мюсюлманина.
Общо казано, в Исляма има пет категории на позволено и забранено:
„фард” – задължително или задължаващо
„мустахаб” – препоръчително или подкрепяно
„мубах” – допустимо или позволено
„макрух” – непрепоръчително или неодобрявано
„харам” - забранено
Полигинията попада в средната категория, тоест допустима. Не може да се каже, че мюсюлманин, които има две, три или четири жени, е по-добър мюсюлманин от някой, който има само една.
Жените живеят средно по-дълго от мъжете
По принцип се раждат сравнително равен брой мъже и жени. Момичетата имат по-силна имунна система отколкото момчетата. Детето от женски пол е по-способно да се пребори с микробите и болестите, отколкото това от мъжки пол. Логично е тогава, в детска възраст да умират повече момчета, отколкото момичета.
По време на войни има повече убити мъже, отколкото жени. При злопоуки и епидемии загиват повече мъже отколкото жени. Продължителността на живота при жените е по-дълга от тази на мъжете, поради което винаги е можело да се намерят повече вдовици, отколкото вдовци.
Женското население на света е по-многобройно от мъжкото
В САЩ жените са с 7,8 млн. повече от мъжете. Само в Ню Йорк има 1 млн. повече жени, отколкото мъже, а от мъжкото население една трета са гейове или содомити. В целите САЩ има повече от 25 млн гейове .. Това означава, че тези мъже не желаят да сключат брак с жени. Великобритания има 4 млн. повече жени в сравнение с мъже. Германия – 5 млн. Русия – 9 млн. Сам Бог знае колко милиона повече жени има на този свят отколкото мъже.
Не е практично всеки един мъж да се ограничава да има само една жена
Ако всеки един мъж се ожени за само една жена, тогава само в САЩ ще има над 30 млн. жени, които няма да имат възможността да имат съпруг (имайки предвид, че в Америка има повече от 25 млн. гейове). Във Великобритания би имало повече от 5 млн. жени – в Германия 5 млн. и в Русия 9 млн. – които няма да имат възможността да си имат съпрузи.
Да предположим, че на моята или Вашата сестра и се падне да е една от неомъжените жени в Америка. Единствените две възможности, които и се предоставят е да се омъжи за мъж, който си има вече жена или да има извънбрачни връзки. Всяка добродетелна жена би избрала първата възможност.
В западните общества е нормално за един мъж да има любовница/и, или многобройни извънбрачни връзки, при което жената води позорен и незащитен живот. Същото това общество обаче не може да се съгласи с това мъжът да има повече от една жена, при което жената запазва достойното си положение в обществото и води стабилен живот.
Така има само две възможности за жена, която не може да си намери съпруг, да се омъжи за женен мъж или да стане обществено достояние. Ислямът придава повече важност на запазването на достойнството на жената, като й предлага първата възможност и забранява втората.
Има и много други причини, поради които Ислямът позволява ограничената полигиния, но главната причина е да се съхрани благоприличието и достойнството на жените.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
тоест защо полигамията е позволена в Исляма?
Отговор:
Дефиниция за полигамия:
Палигамия е семейна система, в която един човек има повече от един семеен пъртньор. Има два вида полигамия. Единият вид е полигиния, когато мъжът има повече от една жена, а другият - полиандрия, когато жената има повече от един мъж. В Исляма е позволена ограничена полигиния; полиандрията е съвсем забранена.
Нека се върнем сега към първоначалния въпрос: Защо на мъжете им е позволено да имат повече от една жена?
Коранът е единствената религиозна книга на света, в която се казва „ожени се само за една”.
Коранът е единствената религиозна книга на този свят, която съдържа фразата „ожени се само за една”. Няма друга религиозна книга, която да насърчава мъжа да има само една жена. В никоя от другите религиозни книги, било то във Ведите, Махабхарата, Рамаяна, Гита, Талмуда или Библията, не може да се намери ограничение, що се отнася до броя на жените. Според тези писания, мъжете могат да имат повече от една жена. Едва по-късно индуистките свещеници и християнската църква ограничават броя на жените до една.
Много от индуистките религиозни персонажи имат, съгласно писанията им, по няколко жени. Цар Дашрат - бащата на Рама – е имал повече от една жена. Кришна е имал няколко жени.
В ранното средновековие, християнските мъже са можели да имат толкова съпруги колкото пожелаят, понеже Библията не ограничава броя им. Едва преди няколко века църквата ограничава броя на жените до една.
Полигинията е позволена в Юдаизма. Съграсно законите на Талмуда Авраам е имал три жени, а Соломон е имал стотици жени. Полигинията се практикува до 1030 г. когато равина Гершом бен Иехуда я забранява със закон. Живеещите в ислямски страни еврейски общности продължават да я практикуват до 50-те години на 20-ти век, когато главните равини от Израел налагат универсална забрана за сключването на брак с повече от една жена.
Индуистите са по-полигинични от мюсюлманите
Публикуваният през 1975 год. доклад на „Комитета за Положението на Жената в Исляма” посочва на стр. 66 и 67, че процента на полигамните бракове, сключени в рамките на 1951 год. и 1961 год. е 5,06% сред индусите и само 4,31% сред мюсюлманите. Според индииските закони, само на мюсюлманите е позволено да имат повече от една жена. За всеки не-мюсюлманин е нелегално да има повече от една жена. Но въпреки наличната забрана индуистите са по-полигамни от мюсюлманите. В миналото дори и за индуистите не е имало ограничения по отношение на броя на съпругите. Едва 1954 година бива приет закон, който им забранява да имат повече от една жена. В момента забраната за практикуване на полигамия в Индия е наложена от конституционното право на Индия, а не от религиозните писания.
Но нека сега да анализираме защо Ислямът позволява на мъжа да има повече от една жена.
Коранът позволява ограничена полигиния
Както споменах по-горе, Коранът е единствената религиозна книга на света, в която се казва „ожени се за само една”. Контекста на тази фраза е следното знамение от Сура Ан-Ниса на Свещения Коран:
„..встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи - с една.. ” (Коран 4:3)
Преди да бъде откровен Корана, не е нямало горна граница за полигинията и много мъже са имали голям брой жени, някои дори повече от сто. Ислямът е отредил по-горния лимит до четири жени. Той позволява на мъжа да се жени за две, три или четири жени, само при условие че ще е справедлив с всички тях.
В същата глава на Сура Ниса, знамение 129 се казва:
„И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите...” (Коран 4:129)
Следователно полиганията не е правило, а изключение. Много от хората са на погрешното мнение, че това да има повече от една жена е задължително за мюсюлманина.
Общо казано, в Исляма има пет категории на позволено и забранено:
„фард” – задължително или задължаващо
„мустахаб” – препоръчително или подкрепяно
„мубах” – допустимо или позволено
„макрух” – непрепоръчително или неодобрявано
„харам” - забранено
Полигинията попада в средната категория, тоест допустима. Не може да се каже, че мюсюлманин, които има две, три или четири жени, е по-добър мюсюлманин от някой, който има само една.
Жените живеят средно по-дълго от мъжете
По принцип се раждат сравнително равен брой мъже и жени. Момичетата имат по-силна имунна система отколкото момчетата. Детето от женски пол е по-способно да се пребори с микробите и болестите, отколкото това от мъжки пол. Логично е тогава, в детска възраст да умират повече момчета, отколкото момичета.
По време на войни има повече убити мъже, отколкото жени. При злопоуки и епидемии загиват повече мъже отколкото жени. Продължителността на живота при жените е по-дълга от тази на мъжете, поради което винаги е можело да се намерят повече вдовици, отколкото вдовци.
Женското население на света е по-многобройно от мъжкото
В САЩ жените са с 7,8 млн. повече от мъжете. Само в Ню Йорк има 1 млн. повече жени, отколкото мъже, а от мъжкото население една трета са гейове или содомити. В целите САЩ има повече от 25 млн гейове .. Това означава, че тези мъже не желаят да сключат брак с жени. Великобритания има 4 млн. повече жени в сравнение с мъже. Германия – 5 млн. Русия – 9 млн. Сам Бог знае колко милиона повече жени има на този свят отколкото мъже.
Не е практично всеки един мъж да се ограничава да има само една жена
Ако всеки един мъж се ожени за само една жена, тогава само в САЩ ще има над 30 млн. жени, които няма да имат възможността да имат съпруг (имайки предвид, че в Америка има повече от 25 млн. гейове). Във Великобритания би имало повече от 5 млн. жени – в Германия 5 млн. и в Русия 9 млн. – които няма да имат възможността да си имат съпрузи.
Да предположим, че на моята или Вашата сестра и се падне да е една от неомъжените жени в Америка. Единствените две възможности, които и се предоставят е да се омъжи за мъж, който си има вече жена или да има извънбрачни връзки. Всяка добродетелна жена би избрала първата възможност.
В западните общества е нормално за един мъж да има любовница/и, или многобройни извънбрачни връзки, при което жената води позорен и незащитен живот. Същото това общество обаче не може да се съгласи с това мъжът да има повече от една жена, при което жената запазва достойното си положение в обществото и води стабилен живот.
Така има само две възможности за жена, която не може да си намери съпруг, да се омъжи за женен мъж или да стане обществено достояние. Ислямът придава повече важност на запазването на достойнството на жената, като й предлага първата възможност и забранява втората.
Има и много други причини, поради които Ислямът позволява ограничената полигиния, но главната причина е да се съхрани благоприличието и достойнството на жените.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Ислям за не-мюсюлмани 4
Защо Ислямът унижава жените задължавайки ги да се забулват?
Отговор:
Положението на жената в Исляма се взима често на прицел от светските медии. „Хиджабът” или ислямската дреха се посочва от повечето като пример за „поробването” на жените от ислямската правна система. Преди да анализираме аргументите на религиозно-обоснования „хиджаб”, нека да разгледаме първо положението на жената в обществото преди появата на Исляма.
1. В миналото жените са били унижавани и използвани като обект на похот
Следните примери от историята показват ясно фактите, че в ранните общества положението на жената е било изключително ниско, до степен, че им се отказвало минималното човешко достойнство.
Вавилонската цивилизация:
Жените са били унижавани и под вавилонските закони са им били отказани всички права. Ако един мъж убие жена, вместо него жена му била наказвана със смът.
Гръцката цивилизация:
Гръцката цивилизация се смята за най-великата от всички древни цивилизации. Според тази толкова „велика” система жените са били лишени от всякакви права и на тях се е гледало с презрение. В гръцката митология „въображаемата героиня” Пандора е основната причина за нещастието на хората. Гърците не са считали жените за пълноценни човешки същества и са ги смятали за по-нисши от мъжете. Въпреки че женското целомъдрие се е ценяло, по-късно гърците били превзети от своето его и от сексуални перверзии. Така проституцията се е превърнала в нещо нормално из всички класи на гръцкото общество.
Римската цивилизация:
Когато римската цивилизация е била в зенита на величието си, мъжът е имал правото да сложи край на живота на съпругата си. Проституцията и голотата са били нещо нормално сред римляните.
Египетската цивилизация:
Египтяните смятали жената за зла и за символ на дявола.
Пред-ислямска Арабия:
Преди Ислямът да се появи в Арабия, арабите принизявали жената и често, когато се е раждало момиченце, то било погребвано живо.
2. Ислямът извисява жените, дава им равноправие и очаква от тях да запазят положението си.
Ислямът издига положението на жените и им гарантира права от 1400 год. насам. Ислямът подпомага жените да запазят положението си.
Хиджаб за мъжа
Хората говорят за „хиджаб” само във връзка с жената. В Свещения Коран обаче Аллах (сут) споменава първо „хиджаб” за мъжа, преди – „хиджаб” за жената. В Сура Ан-Нур се казва:
„Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. ” [Коран 24:30]
В момент когато един мъж погледне някоя жена и му дойдат безсрамни или порочни мисли, той трябва да сведе поглед.
Хиджаб за жената
В следващото знамение на Сура Ан-Нур се казва:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си...” [Коран 24:31]
3. Шест Критерии за хиджаба
Съгласно Корана и Сунната има шест основни критерии за спазването валидността на хиджаба:
Обхват:
Първият критерий е свързан с обхавата на тялото, което трябва да е покрито. За мъжа и за жената то е различно. За мъжете минималното което трябва да е покрито обхваща тялото от пъпа до колената. При жените трябва цялото тяло да е покрито с изключение на лицето и ръцете до китките. Ако те желаят, то те могат да покриват и останалите части на тялото. Някои от учените са на мнението, че лицето и ръцете са част от задължителния обхват на „хиджаба”.
Всички останали пет критерии са еднакви за мъжа и за жената.
Дрехите трябва да са свободни и да не подчертават фигурата на тялото.
Дрехите не трябва да са прозрачни, така че това, което е под тях да може да се види.
Дрехите не трябва да са фрапиращи, като атракция за противоположния пол.
Дрехите не трябва да наподобяват тези на противоположния пол.
Дрехите не трябва да наподобяват тези на неверниците, което означава, че не трябва да са дрехи, които са специален идентичен символ на други религии.
4. Освен гореспоменатите условия към Хиджаба спадат поведението и маниерите
Завършеният хиджаб включва освен шестте критерии за дрехите също и морала, поведението, маниерите, стойката и умислите на индивида. Човек, който изпълнява критериите за хиджаба само от гледна точка на дрехите, го изпълнява едва минимално. Хиджабът от дрехите трябва да бъде придружаван с хиджаб на очите, сърцето, мислите и поведението. Това включва също и начина по който един човек се движи, говори, държи и т.н.
5. Хиджабът предотвратява блудството
Причината поради която хиджабът е предписан на жените е описана в следното знамение на Сура Ал-Ахзаб от Корана:
„О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.” [Коран 33:59]
Коранът съобщава, че хиджаба е предписан за жените за да бъдат разпознати като сдържани жени, а това би предотвратило опити за блудство с тях.
6. Един пример с две близначки
Да си представим как две сестри - близначки, които са еднакво красиви, вървят по улицата. Едната от тях е забрадена с ислямски хиджаб, което означава, че цялото й тяло е покрито, с изключение на лицето и ръцете до китките. Другата сестра е облечена европейски, с минижуп или панталонки. На ъгъла се намира някой хулиган или безделник, който чака възможност да се закачи с някое момиче. Коя ще безпокои? Момичето, което носи ислямски хиджаб или момичето с полата или панталонките? Естествено че момичето с мини-то. Тези дрехи подканват недиректно противоположния пол към блудство и закачки. Коранът с право казва, че хиджаба ще предпази жените от блудство.
7. Смъртно наказание за изнасилвачите
Според ислямската шария обвинен в изнасилство мъж се наказва със смъртно наказание. Мното хора се шокират от тази «строга» присъда. Някои дори твърдят, че Ислямът е безмилостна, първобитна религия! Задавал съм един прост въпрос на стотици мъже – не-мюсюлмани. Представи си, да пази Бог, някой изнасили жена ти, майка ти или сестра ти. Ти си съдията и изнасилвача е пред теб. Какво наказание ще му дадеш? Всички те казаха, че ще искат, той да умре. Някои от тях даже казаха, че ще искат да го измъчват докато умре. Като попитах това, ти каза че ако някой изнасили женати или майкати, каза, че ще искаш той да умре. Но ако същото нещастие се случи на жената или дъщерята на някой друг си на мнението че смъртното наказание е първобитно. Това не е ли двоен морал?
8. Западното общество погрешно твърди, че издига жената
Твърденията за либерализиранрто на жената на запад не са нищо друго освен замаскирана експлоатация на тялото й, унижение на личността й, и отнемане на честта й. Западното общество твърди, че е ‘извисило’ жените. Напротив, то ги е смъкнало на нивото на любовници, проститутки и „пеперудки”, които са оръдия в ръцете на търсачите на забава и секс индустрията, скрити зад цветния монитор на „изкуството” и „културата”.
9. САЩ е една от страните с най-висок процент изнасилвания
Предполага се, че Съединените Американски Щати е една от най-развитите страни на света. В нея също така процентът на изнасилванията е един от най-високите на света. Според един доклад на FBI (Федералното Бюро за Разследвания в Америка) през 1990 година само в щатите са регистрирани 1756 случая на изнасилване на ден. Едно друго по-късно изследване съобщава, че общия брой регистрирани изнасилвания е 1900 на ден. Годината не беше посочена. Можеби ставаше дума за 1992 или 1993. Възможно е през следващите години американците да са станали и „по-смели”.
Да си представим какво щеше да бъде ако ислямският хиджаб се спазваше в Америка. Винаги когато един мъж погледне жена и му дойдат някакви безсрамни или безочливи мисли на ум, той би свеждал глава. Всяка жена би носила ислямски хиджаб, така че цялото й тяло да е покрито с изключение на лицето и ръцете до китките. Освен това всеки един мъж, който извърши изнасилване, би бил наказван със смъртно наказание. Питам ви, в една такава ситуация, процента на изнасилванията в Америка ще се увеличи ли, ще се запази ли или ще намалее?
10. Прилагането на ислямската шария ще намали процента на изнасилванията
Естествено, че ако ислямската шария се въведе в такива случай ще има позитивни резултати. Ако ислямската шария бива спазвана в една част на този свят, независимо къде - Америка или Европа – обществото би живяло по-спокойно. Хиджабът не подтиска жената, а я издига и запазва благоприличието и целомъдрието й.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Отговор:
Положението на жената в Исляма се взима често на прицел от светските медии. „Хиджабът” или ислямската дреха се посочва от повечето като пример за „поробването” на жените от ислямската правна система. Преди да анализираме аргументите на религиозно-обоснования „хиджаб”, нека да разгледаме първо положението на жената в обществото преди появата на Исляма.
1. В миналото жените са били унижавани и използвани като обект на похот
Следните примери от историята показват ясно фактите, че в ранните общества положението на жената е било изключително ниско, до степен, че им се отказвало минималното човешко достойнство.
Вавилонската цивилизация:
Жените са били унижавани и под вавилонските закони са им били отказани всички права. Ако един мъж убие жена, вместо него жена му била наказвана със смът.
Гръцката цивилизация:
Гръцката цивилизация се смята за най-великата от всички древни цивилизации. Според тази толкова „велика” система жените са били лишени от всякакви права и на тях се е гледало с презрение. В гръцката митология „въображаемата героиня” Пандора е основната причина за нещастието на хората. Гърците не са считали жените за пълноценни човешки същества и са ги смятали за по-нисши от мъжете. Въпреки че женското целомъдрие се е ценяло, по-късно гърците били превзети от своето его и от сексуални перверзии. Така проституцията се е превърнала в нещо нормално из всички класи на гръцкото общество.
Римската цивилизация:
Когато римската цивилизация е била в зенита на величието си, мъжът е имал правото да сложи край на живота на съпругата си. Проституцията и голотата са били нещо нормално сред римляните.
Египетската цивилизация:
Египтяните смятали жената за зла и за символ на дявола.
Пред-ислямска Арабия:
Преди Ислямът да се появи в Арабия, арабите принизявали жената и често, когато се е раждало момиченце, то било погребвано живо.
2. Ислямът извисява жените, дава им равноправие и очаква от тях да запазят положението си.
Ислямът издига положението на жените и им гарантира права от 1400 год. насам. Ислямът подпомага жените да запазят положението си.
Хиджаб за мъжа
Хората говорят за „хиджаб” само във връзка с жената. В Свещения Коран обаче Аллах (сут) споменава първо „хиджаб” за мъжа, преди – „хиджаб” за жената. В Сура Ан-Нур се казва:
„Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. ” [Коран 24:30]
В момент когато един мъж погледне някоя жена и му дойдат безсрамни или порочни мисли, той трябва да сведе поглед.
Хиджаб за жената
В следващото знамение на Сура Ан-Нур се казва:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си...” [Коран 24:31]
3. Шест Критерии за хиджаба
Съгласно Корана и Сунната има шест основни критерии за спазването валидността на хиджаба:
Обхват:
Първият критерий е свързан с обхавата на тялото, което трябва да е покрито. За мъжа и за жената то е различно. За мъжете минималното което трябва да е покрито обхваща тялото от пъпа до колената. При жените трябва цялото тяло да е покрито с изключение на лицето и ръцете до китките. Ако те желаят, то те могат да покриват и останалите части на тялото. Някои от учените са на мнението, че лицето и ръцете са част от задължителния обхват на „хиджаба”.
Всички останали пет критерии са еднакви за мъжа и за жената.
Дрехите трябва да са свободни и да не подчертават фигурата на тялото.
Дрехите не трябва да са прозрачни, така че това, което е под тях да може да се види.
Дрехите не трябва да са фрапиращи, като атракция за противоположния пол.
Дрехите не трябва да наподобяват тези на противоположния пол.
Дрехите не трябва да наподобяват тези на неверниците, което означава, че не трябва да са дрехи, които са специален идентичен символ на други религии.
4. Освен гореспоменатите условия към Хиджаба спадат поведението и маниерите
Завършеният хиджаб включва освен шестте критерии за дрехите също и морала, поведението, маниерите, стойката и умислите на индивида. Човек, който изпълнява критериите за хиджаба само от гледна точка на дрехите, го изпълнява едва минимално. Хиджабът от дрехите трябва да бъде придружаван с хиджаб на очите, сърцето, мислите и поведението. Това включва също и начина по който един човек се движи, говори, държи и т.н.
5. Хиджабът предотвратява блудството
Причината поради която хиджабът е предписан на жените е описана в следното знамение на Сура Ал-Ахзаб от Корана:
„О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.” [Коран 33:59]
Коранът съобщава, че хиджаба е предписан за жените за да бъдат разпознати като сдържани жени, а това би предотвратило опити за блудство с тях.
6. Един пример с две близначки
Да си представим как две сестри - близначки, които са еднакво красиви, вървят по улицата. Едната от тях е забрадена с ислямски хиджаб, което означава, че цялото й тяло е покрито, с изключение на лицето и ръцете до китките. Другата сестра е облечена европейски, с минижуп или панталонки. На ъгъла се намира някой хулиган или безделник, който чака възможност да се закачи с някое момиче. Коя ще безпокои? Момичето, което носи ислямски хиджаб или момичето с полата или панталонките? Естествено че момичето с мини-то. Тези дрехи подканват недиректно противоположния пол към блудство и закачки. Коранът с право казва, че хиджаба ще предпази жените от блудство.
7. Смъртно наказание за изнасилвачите
Според ислямската шария обвинен в изнасилство мъж се наказва със смъртно наказание. Мното хора се шокират от тази «строга» присъда. Някои дори твърдят, че Ислямът е безмилостна, първобитна религия! Задавал съм един прост въпрос на стотици мъже – не-мюсюлмани. Представи си, да пази Бог, някой изнасили жена ти, майка ти или сестра ти. Ти си съдията и изнасилвача е пред теб. Какво наказание ще му дадеш? Всички те казаха, че ще искат, той да умре. Някои от тях даже казаха, че ще искат да го измъчват докато умре. Като попитах това, ти каза че ако някой изнасили женати или майкати, каза, че ще искаш той да умре. Но ако същото нещастие се случи на жената или дъщерята на някой друг си на мнението че смъртното наказание е първобитно. Това не е ли двоен морал?
8. Западното общество погрешно твърди, че издига жената
Твърденията за либерализиранрто на жената на запад не са нищо друго освен замаскирана експлоатация на тялото й, унижение на личността й, и отнемане на честта й. Западното общество твърди, че е ‘извисило’ жените. Напротив, то ги е смъкнало на нивото на любовници, проститутки и „пеперудки”, които са оръдия в ръцете на търсачите на забава и секс индустрията, скрити зад цветния монитор на „изкуството” и „културата”.
9. САЩ е една от страните с най-висок процент изнасилвания
Предполага се, че Съединените Американски Щати е една от най-развитите страни на света. В нея също така процентът на изнасилванията е един от най-високите на света. Според един доклад на FBI (Федералното Бюро за Разследвания в Америка) през 1990 година само в щатите са регистрирани 1756 случая на изнасилване на ден. Едно друго по-късно изследване съобщава, че общия брой регистрирани изнасилвания е 1900 на ден. Годината не беше посочена. Можеби ставаше дума за 1992 или 1993. Възможно е през следващите години американците да са станали и „по-смели”.
Да си представим какво щеше да бъде ако ислямският хиджаб се спазваше в Америка. Винаги когато един мъж погледне жена и му дойдат някакви безсрамни или безочливи мисли на ум, той би свеждал глава. Всяка жена би носила ислямски хиджаб, така че цялото й тяло да е покрито с изключение на лицето и ръцете до китките. Освен това всеки един мъж, който извърши изнасилване, би бил наказван със смъртно наказание. Питам ви, в една такава ситуация, процента на изнасилванията в Америка ще се увеличи ли, ще се запази ли или ще намалее?
10. Прилагането на ислямската шария ще намали процента на изнасилванията
Естествено, че ако ислямската шария се въведе в такива случай ще има позитивни резултати. Ако ислямската шария бива спазвана в една част на този свят, независимо къде - Америка или Европа – обществото би живяло по-спокойно. Хиджабът не подтиска жената, а я издига и запазва благоприличието и целомъдрието й.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Ислям за не-мюсюлмани 3
Защо мюсюлманите наричат не-мюсюлманите “кафир”?
Отговор:
„Кафир” означава „някой, който отхвърля (неприема) нещо”.
„Кафир” произлиза от думата „куфр”, която означава „скривам” или „отхвърлям / отказвам да приема”. В ислямската терминология „кафир” обозначава някой, който прикрива или не приема истината за Исляма, тоест някой, който отхвърля Исляма - на български „не-мюсюлманин”.
Ако не-мюсюлманите се обиждат - те трябва да приемат Исляма.
Ако някой не-мюсюлманин счита думата „кафир” за убида - в значението й на не-мюсюлманин, то той трябва да приеме Исляма и тогава ние ще спрем да го наричане „кафир”, тоест „не-мюсюлманин”.
Отговор:
„Кафир” означава „някой, който отхвърля (неприема) нещо”.
„Кафир” произлиза от думата „куфр”, която означава „скривам” или „отхвърлям / отказвам да приема”. В ислямската терминология „кафир” обозначава някой, който прикрива или не приема истината за Исляма, тоест някой, който отхвърля Исляма - на български „не-мюсюлманин”.
Ако не-мюсюлманите се обиждат - те трябва да приемат Исляма.
Ако някой не-мюсюлманин счита думата „кафир” за убида - в значението й на не-мюсюлманин, то той трябва да приеме Исляма и тогава ние ще спрем да го наричане „кафир”, тоест „не-мюсюлманин”.
Ислям за не-мюсюлмани 2
Предимството на вярата
Ако погледнем в историята на човечеството, ще видим, че има епохи, в които някои народи не са имали държава, не са имали закон, парламент и т.н., но няма епоха, през която дадена група от хора да е нямала религия или да не е вярвала в нищо.Това показва, че човешката природа е устроена така, че да се уповава на нещо, да търси помощ от някого и начин за опознаване на Създателя си. Този факт се потвърждава и в Корана, където Аллах Субханеху ве Теаля, казва:
"И обърни своето лице към религията - правоверен - към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора, не разбират"- Рум: 30.
Вярващият в Аллах Субханеху ве Теаля, не чувства угризение на съвестта, защото разбира смисъла на своето съществуване, смисъла на живота и се обръща към Създателя си, когато има някакви проблеми. Вярващият винаги е оптимист, защото знае, че Онзи, който го е сътворил, не ще го изостави и не ще го угнети. Това го разбираме от словото на Аллах Субханеху ве Теаля:
"Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда". - Ниса: 40.
Мюсюлманинът не се опасява, че ще бъдат неоценени делата му, не се съмнява в справедливостта на Аллах, следователно, не се страхува, че няма да има успех в дадено начинание, защото е убеден, че Аллах иска онова, което е добро за него. Ако пък му се случи нещо лошо, то мюсюлманинът вярва, че това също е от Аллах Субханеху ве Теаля, но то е или изпитание, или е по някакъв промисъл, известен само на Аллах Субханеху ве Теаля:
"И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети казват: "Ние на Аллах принадлежим и при него се завръщаме". Бакара: 155-156.
Онзи, който е уверен в справедливостта на Аллах, знае, че всяко нещо е във властта на Аллах и разчита на милостта Му. Той разбира, че с негодувание и роптаене не може да промени съдбата. Следователно, единственото правилно решение е да приеме съдбата такава, каквато е, като в същото време върши добри дела, чрез които моли Аллах да я подобри. Това го разбираме много добре от хадиса на Мухаммед Алейхисселям, в който се казва:
"Странна е съдбата на мюсюлманина. Тя винаги е добра и никой освен вярващия не притежава такава съдба. Ако го сполети добро, той благодари на Аллах и съдбата му е добра, ако го сполети зло, той търпи в името на Аллах и съдбата му пак е добра". Муслим.
Човек, който има вяра, не престъпва заповедта на Аллах и зачита общоприетите ценности и норми. Такъв човек изпитва страхопочитание към Аллах, което не му позволява да върши постъпки, несъвместими с доброто поведение. Страхува се от суровото наказание на Аллах, за което Той предупреждава:
"Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за болезнено мъчение". - Али Имран: 21.
Страхопочитанието към Аллах не е същото като изпитваното страхопочитание към хората. Това е чувство, което не може да бъде обяснено с думи, а може да се разбере само от онзи, който го изпитва. Това е чувство, което съдържа в себе си както страх, така и надежда, като нито едно от тях не надделява над другото.
Можем да кажем, че вярата е напътствие и светлина за човешкия ум, духовна чистота за сърцето, които оказват влияния върху психиката, поведението, делата и характера на мюсюлманина. Това са качества и убеждения, които го извеждат на прав път и го издигат над останалите творения на Аллах Субханеху ве Теаля. Вярата е тази, която прави човека силен, подхранва духовността му и му помага да се справи с всякакви трудности.
Ако погледнем в историята на човечеството, ще видим, че има епохи, в които някои народи не са имали държава, не са имали закон, парламент и т.н., но няма епоха, през която дадена група от хора да е нямала религия или да не е вярвала в нищо.Това показва, че човешката природа е устроена така, че да се уповава на нещо, да търси помощ от някого и начин за опознаване на Създателя си. Този факт се потвърждава и в Корана, където Аллах Субханеху ве Теаля, казва:
"И обърни своето лице към религията - правоверен - към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора, не разбират"- Рум: 30.
Вярващият в Аллах Субханеху ве Теаля, не чувства угризение на съвестта, защото разбира смисъла на своето съществуване, смисъла на живота и се обръща към Създателя си, когато има някакви проблеми. Вярващият винаги е оптимист, защото знае, че Онзи, който го е сътворил, не ще го изостави и не ще го угнети. Това го разбираме от словото на Аллах Субханеху ве Теаля:
"Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда". - Ниса: 40.
Мюсюлманинът не се опасява, че ще бъдат неоценени делата му, не се съмнява в справедливостта на Аллах, следователно, не се страхува, че няма да има успех в дадено начинание, защото е убеден, че Аллах иска онова, което е добро за него. Ако пък му се случи нещо лошо, то мюсюлманинът вярва, че това също е от Аллах Субханеху ве Теаля, но то е или изпитание, или е по някакъв промисъл, известен само на Аллах Субханеху ве Теаля:
"И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети казват: "Ние на Аллах принадлежим и при него се завръщаме". Бакара: 155-156.
Онзи, който е уверен в справедливостта на Аллах, знае, че всяко нещо е във властта на Аллах и разчита на милостта Му. Той разбира, че с негодувание и роптаене не може да промени съдбата. Следователно, единственото правилно решение е да приеме съдбата такава, каквато е, като в същото време върши добри дела, чрез които моли Аллах да я подобри. Това го разбираме много добре от хадиса на Мухаммед Алейхисселям, в който се казва:
"Странна е съдбата на мюсюлманина. Тя винаги е добра и никой освен вярващия не притежава такава съдба. Ако го сполети добро, той благодари на Аллах и съдбата му е добра, ако го сполети зло, той търпи в името на Аллах и съдбата му пак е добра". Муслим.
Човек, който има вяра, не престъпва заповедта на Аллах и зачита общоприетите ценности и норми. Такъв човек изпитва страхопочитание към Аллах, което не му позволява да върши постъпки, несъвместими с доброто поведение. Страхува се от суровото наказание на Аллах, за което Той предупреждава:
"Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за болезнено мъчение". - Али Имран: 21.
Страхопочитанието към Аллах не е същото като изпитваното страхопочитание към хората. Това е чувство, което не може да бъде обяснено с думи, а може да се разбере само от онзи, който го изпитва. Това е чувство, което съдържа в себе си както страх, така и надежда, като нито едно от тях не надделява над другото.
Можем да кажем, че вярата е напътствие и светлина за човешкия ум, духовна чистота за сърцето, които оказват влияния върху психиката, поведението, делата и характера на мюсюлманина. Това са качества и убеждения, които го извеждат на прав път и го издигат над останалите творения на Аллах Субханеху ве Теаля. Вярата е тази, която прави човека силен, подхранва духовността му и му помага да се справи с всякакви трудности.
Ислям за не-мюсюлмани 1
Да осъзнаем,че Бог съществува
- І – Начинът за осъзнаването на Божието съществуване
Аллах казва в Корана: “Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат” [51:56]
Това, че човек е Божие творение и че трябва да се моли на създателя си, е смисълът и целта на живота. Следователно животът е безсмислен без признанието, че Бог е Създателят и Владетелят. На преден план сега застава въпросът, как човек би разпознал Създателя си. Първо трябва да намерим начина, по който да разпознаем Бог. Този начин е важна задача, защото, ако не намерим правилния начин, не бихме постигнали и желаната цел.
За да намерим този правилнен път и за да покажем, че кривият не води до целта, ще разгледаме първоначално, как тези, които не признават Божието съществуване си представят пътя към убеждението в това.
В днешно време се срещат два вида не-мюсюлмани, които не признават Божието съществуване:
Атеистите и материалистите, които безспорно отричат, че Аллах съществува, като аргументират с това, че сетивата им не могат да Го видят, както и привържениците на агностицизма, които са на мнението, че не може да се каже дали Бог съществува или не, поради тази причина съответно не се и замислят над това.
Запитат ли се обаче тези две групи дали радио вълните или магнитните полета съществуват те естествено ще отговорят с “Да” и дори биха се присмели на някой, който отрича съществуването им, за това че е неграмотен. В същото време нито електро-магнитните вълни нито магнитните полета могат да се видят или чуят – те се разпознават само по влиянието им върху различните материи, като нпр. желязото.
Ние го наричаме ограничеността на човешките сетива и мисли (мозък).
С горните примери показахме, че от една страна човек не е в състояние да усети всичко, което съществува и от друга страна, че не може просто така да се твърди, че нещо не съществува, само защото не може да бъде видяно и почувствано. Също така, ако човек се довери само на сетивата си и не използва мозъка си, би могло да се стигне лесно до погрешни заключения: Например при наблюдението на вертикално потопена във вода пръчка, точно на водната повърхнина тя изглежда така сякаш е пречупена. В действителност обаче окото ни лъже, а мозъкът ни казва, че това е физично явление, което води до този оптичен ефект и че пръчката не е счупена.
Има един много хубав виц, става въпрос за една случка в един шести клас: Учителят попитал учениците: “Виждате ли ме?”, при което те отговорили: “Да”. Той казал: “Значи съществувам.”, после продължил: “Виждате ли дъската?”, те отговорили: “Да”. Той казал: “Значи дъската съществува.”, след това продължил: “Виждате ли чина?”, те пак отговорили: “Да”. Той казал: “Значи чина съществува.” След това учителят попитал: “Виждате ли Бог?”, при което те отговорили: “Не”, след което той казал: “Значи Бог не съществува!” В този момент един интелигентен ученик се изправил и казал: “Виждате ли мозъка на учителя ни?”, учениците отговорили: “Не”, след това той казал: “Значи учителят ни няма мозък!”
Толкова за способностите на човешките сетива. Да преминем тогава към умствените способности. Човешкият мозък може да обхване само неща, които както в пространството, така и във времето имат край. При сблъсък с безкрайността той се обърква и сблъсква с противоречия.
След като видяхме, че сетивните органи не могат да обхванат всичко съществуващо и мозъкът може да разбере само неща, които са ограничени в пространството и във времето, лесно може да се разбере, къде е грешката на атеистите, които отричат Бог, понеже не могат да го видят и усетят със сетивата си: Аллах, Господарят на световете и Създателят на всички неща, материи, пространства и времена, не е зависим от законите на пространството и времето. Ако Създателят не може да бъде забелязан от мозъка, как тогава може да се очаква, да бъде видян
Нагласата на привържениците на агностицизма, които не се замислят за Бог, е също толкова абсурдна, понеже те твърдят, че истината за Бог и истината за вярата, така или иначе не може да се намери. Но в същото време те приемат само собствените си мисли, като средство за размишление. Но както вече видяхме, мозъкът не функционира както трябва в области, които са отвъд границите на крайните материи в пространството и времето.
Като заключение можем да кажем, че както атеистите, така и агностицистите са си избрали път, който по принцип не води до целта! Причината за тези мисли, които очакват, че човек трябва да е в състояние да обхване със сетивата си всички истини, е нищо повече от един вид надменност.
“И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени ангели или не видим нашия Господ?” Възгордяват се и прекаляват в дързостта си.” [25:21]
- ІІ – Начинът за разпознаването на Аллах по знаците Му
Видяхме, че не е възможно да разпознаем Аллах директно със сетивата ни. Сега сме изправени пред въпроса, как тогава можем да забележим, че Аллах съществува. Отговорът е: чрез следите, които Създателят оставя в творенията Си. Думата следи може да бъде също заменена и с думата знаци.
“И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!” [12:105]
”Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?” [21:30]
По добре е на кратко да се обясни, защо въобще в един текст, който трябва да докаже, че Аллах съществува, се използват цитати от Корана; защо тук се представят знамения, за които мюсюлманите знаят, че те са Божие откровение, въпреки че някои от читателите на тази статия, все още няма да са убедени в съществуването на Аллах – пък да оставим настрана това, че Коранът е Божие слово? Отговорът е: Коранът е книга, която води хората към правилния път. Това не е книга, която съдържа само заповеди и забрани, а която също така показва на хората, как да разпознаят истината за Исляма. Тя води хората от тъмнина към светлина. Тя е изпълненото с аргументи ръководство от Аллах.
”И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после ето ви хора, които се множат!” [30:20]
”И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.” [30:21]
Много от хората вярват, че появата на слънцето, земята и оттам нататък на аминокиселините, цветята, животните и хората, които притежават способности, като любов и милосърдие, е просто една верига от случайности. Те вярват в образуването на атоми, които някак си са се свързали докато накрая от тях произлязъл човека. Но откъде се е появил първият атом? И още един въпрос: Как така в природата нещо толкова сложно може да се случи по случайност, а един мислещ и плануващ човек не може да създаде нещо дори минимално приблизително в техниката. В днешно време стотици учени се занимават с това, как да създадат системи, които да работят самостоятелно. Пример дава развитието на промишлените роботи, които трябва да разпознаят с помощта сензори инструменти или работни материали и да ги транспортират с помощта на предварително програмирани управляващи логаритми. Резултатите са направо смешни в сравнение с това, на какво е способна една малка муха: При промени на светлинните реакции при оборудван с камера робот, той вече не е в състояние да разпознае частта, която трябва да вземе. И това при положение че толкова много учени с години са се занимавали с това, до достигането на тези резултати в промишлеността.
“И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и повече се възползваха от земята, и я населяваха по-дълго, отколкото я населяват те. И Нашите пратеници дойдоха при тях с ясните знаци. Не Аллах ги угнетява, а те себе си угнетяват. После лош ще бъде краят за онези, които злосторстват, защото взимат за лъжа знаменията на Аллах и им се подиграват.” [30:9-10]
Тук се призовават тези, които се противопоставят на Исляма да разширят кръгозора си, като разгледат историята за образуването и разпадането на високоразвитите културни общности. Трябва да ги разгледат, за да се убедят, че резултатите от реакциите на хората са навсякъде еднакви. Аллах е установил закона за земното притегляне, в следствие на който предмет държан в ръка след пускането му пада на земята.
Това е закон, който важи във всеки един край на този свят и то както в миналото, така и в настоящето. По същия начин е Божий закон, че всяка морално покварена общност рано или късно ще залезе. За да разберем това е нужно само да разгледаме историята малко по подробно и да се замислим.
“Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове. Това е творението на Аллах. Покажете Ми какво са сътворили другите, а не Той! Да, угнетителите са в явна заблуда.” [31:10-11]
Кои е създал закона за земното притегляне и се е погрижил да бъде валиден навсякъде във Вселената? Кои се грижи за това - едно положително заредено електронно тяло и едно отрицателно заредено електронно тяло да се привличат? И: Кой е създал от нищо Вселената, в която тези закони важат? Че Вселената е имала начало е доказано в повечето сфери на науката. Тук ще се наблегне на само една от тях – законът от Термо-динамиката: при наличието на едно топло и едно студено тяло разликите в температурата се изравняват. Без външна нагласа този процес е необратим, тоест без външна намеса разликата в температурите на двете тела не може да бъде увеличена. Ако вселената беше безкрайна, тоест без начало, то тогава в нея нямаше да съществуват и разликите в температурата!
- І – Начинът за осъзнаването на Божието съществуване
Аллах казва в Корана: “Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат” [51:56]
Това, че човек е Божие творение и че трябва да се моли на създателя си, е смисълът и целта на живота. Следователно животът е безсмислен без признанието, че Бог е Създателят и Владетелят. На преден план сега застава въпросът, как човек би разпознал Създателя си. Първо трябва да намерим начина, по който да разпознаем Бог. Този начин е важна задача, защото, ако не намерим правилния начин, не бихме постигнали и желаната цел.
За да намерим този правилнен път и за да покажем, че кривият не води до целта, ще разгледаме първоначално, как тези, които не признават Божието съществуване си представят пътя към убеждението в това.
В днешно време се срещат два вида не-мюсюлмани, които не признават Божието съществуване:
Атеистите и материалистите, които безспорно отричат, че Аллах съществува, като аргументират с това, че сетивата им не могат да Го видят, както и привържениците на агностицизма, които са на мнението, че не може да се каже дали Бог съществува или не, поради тази причина съответно не се и замислят над това.
Запитат ли се обаче тези две групи дали радио вълните или магнитните полета съществуват те естествено ще отговорят с “Да” и дори биха се присмели на някой, който отрича съществуването им, за това че е неграмотен. В същото време нито електро-магнитните вълни нито магнитните полета могат да се видят или чуят – те се разпознават само по влиянието им върху различните материи, като нпр. желязото.
Ние го наричаме ограничеността на човешките сетива и мисли (мозък).
С горните примери показахме, че от една страна човек не е в състояние да усети всичко, което съществува и от друга страна, че не може просто така да се твърди, че нещо не съществува, само защото не може да бъде видяно и почувствано. Също така, ако човек се довери само на сетивата си и не използва мозъка си, би могло да се стигне лесно до погрешни заключения: Например при наблюдението на вертикално потопена във вода пръчка, точно на водната повърхнина тя изглежда така сякаш е пречупена. В действителност обаче окото ни лъже, а мозъкът ни казва, че това е физично явление, което води до този оптичен ефект и че пръчката не е счупена.
Има един много хубав виц, става въпрос за една случка в един шести клас: Учителят попитал учениците: “Виждате ли ме?”, при което те отговорили: “Да”. Той казал: “Значи съществувам.”, после продължил: “Виждате ли дъската?”, те отговорили: “Да”. Той казал: “Значи дъската съществува.”, след това продължил: “Виждате ли чина?”, те пак отговорили: “Да”. Той казал: “Значи чина съществува.” След това учителят попитал: “Виждате ли Бог?”, при което те отговорили: “Не”, след което той казал: “Значи Бог не съществува!” В този момент един интелигентен ученик се изправил и казал: “Виждате ли мозъка на учителя ни?”, учениците отговорили: “Не”, след това той казал: “Значи учителят ни няма мозък!”
Толкова за способностите на човешките сетива. Да преминем тогава към умствените способности. Човешкият мозък може да обхване само неща, които както в пространството, така и във времето имат край. При сблъсък с безкрайността той се обърква и сблъсква с противоречия.
След като видяхме, че сетивните органи не могат да обхванат всичко съществуващо и мозъкът може да разбере само неща, които са ограничени в пространството и във времето, лесно може да се разбере, къде е грешката на атеистите, които отричат Бог, понеже не могат да го видят и усетят със сетивата си: Аллах, Господарят на световете и Създателят на всички неща, материи, пространства и времена, не е зависим от законите на пространството и времето. Ако Създателят не може да бъде забелязан от мозъка, как тогава може да се очаква, да бъде видян
Нагласата на привържениците на агностицизма, които не се замислят за Бог, е също толкова абсурдна, понеже те твърдят, че истината за Бог и истината за вярата, така или иначе не може да се намери. Но в същото време те приемат само собствените си мисли, като средство за размишление. Но както вече видяхме, мозъкът не функционира както трябва в области, които са отвъд границите на крайните материи в пространството и времето.
Като заключение можем да кажем, че както атеистите, така и агностицистите са си избрали път, който по принцип не води до целта! Причината за тези мисли, които очакват, че човек трябва да е в състояние да обхване със сетивата си всички истини, е нищо повече от един вид надменност.
“И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени ангели или не видим нашия Господ?” Възгордяват се и прекаляват в дързостта си.” [25:21]
- ІІ – Начинът за разпознаването на Аллах по знаците Му
Видяхме, че не е възможно да разпознаем Аллах директно със сетивата ни. Сега сме изправени пред въпроса, как тогава можем да забележим, че Аллах съществува. Отговорът е: чрез следите, които Създателят оставя в творенията Си. Думата следи може да бъде също заменена и с думата знаци.
“И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!” [12:105]
”Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?” [21:30]
По добре е на кратко да се обясни, защо въобще в един текст, който трябва да докаже, че Аллах съществува, се използват цитати от Корана; защо тук се представят знамения, за които мюсюлманите знаят, че те са Божие откровение, въпреки че някои от читателите на тази статия, все още няма да са убедени в съществуването на Аллах – пък да оставим настрана това, че Коранът е Божие слово? Отговорът е: Коранът е книга, която води хората към правилния път. Това не е книга, която съдържа само заповеди и забрани, а която също така показва на хората, как да разпознаят истината за Исляма. Тя води хората от тъмнина към светлина. Тя е изпълненото с аргументи ръководство от Аллах.
”И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после ето ви хора, които се множат!” [30:20]
”И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.” [30:21]
Много от хората вярват, че появата на слънцето, земята и оттам нататък на аминокиселините, цветята, животните и хората, които притежават способности, като любов и милосърдие, е просто една верига от случайности. Те вярват в образуването на атоми, които някак си са се свързали докато накрая от тях произлязъл човека. Но откъде се е появил първият атом? И още един въпрос: Как така в природата нещо толкова сложно може да се случи по случайност, а един мислещ и плануващ човек не може да създаде нещо дори минимално приблизително в техниката. В днешно време стотици учени се занимават с това, как да създадат системи, които да работят самостоятелно. Пример дава развитието на промишлените роботи, които трябва да разпознаят с помощта сензори инструменти или работни материали и да ги транспортират с помощта на предварително програмирани управляващи логаритми. Резултатите са направо смешни в сравнение с това, на какво е способна една малка муха: При промени на светлинните реакции при оборудван с камера робот, той вече не е в състояние да разпознае частта, която трябва да вземе. И това при положение че толкова много учени с години са се занимавали с това, до достигането на тези резултати в промишлеността.
“И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и повече се възползваха от земята, и я населяваха по-дълго, отколкото я населяват те. И Нашите пратеници дойдоха при тях с ясните знаци. Не Аллах ги угнетява, а те себе си угнетяват. После лош ще бъде краят за онези, които злосторстват, защото взимат за лъжа знаменията на Аллах и им се подиграват.” [30:9-10]
Тук се призовават тези, които се противопоставят на Исляма да разширят кръгозора си, като разгледат историята за образуването и разпадането на високоразвитите културни общности. Трябва да ги разгледат, за да се убедят, че резултатите от реакциите на хората са навсякъде еднакви. Аллах е установил закона за земното притегляне, в следствие на който предмет държан в ръка след пускането му пада на земята.
Това е закон, който важи във всеки един край на този свят и то както в миналото, така и в настоящето. По същия начин е Божий закон, че всяка морално покварена общност рано или късно ще залезе. За да разберем това е нужно само да разгледаме историята малко по подробно и да се замислим.
“Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове. Това е творението на Аллах. Покажете Ми какво са сътворили другите, а не Той! Да, угнетителите са в явна заблуда.” [31:10-11]
Кои е създал закона за земното притегляне и се е погрижил да бъде валиден навсякъде във Вселената? Кои се грижи за това - едно положително заредено електронно тяло и едно отрицателно заредено електронно тяло да се привличат? И: Кой е създал от нищо Вселената, в която тези закони важат? Че Вселената е имала начало е доказано в повечето сфери на науката. Тук ще се наблегне на само една от тях – законът от Термо-динамиката: при наличието на едно топло и едно студено тяло разликите в температурата се изравняват. Без външна нагласа този процес е необратим, тоест без външна намеса разликата в температурите на двете тела не може да бъде увеличена. Ако вселената беше безкрайна, тоест без начало, то тогава в нея нямаше да съществуват и разликите в температурата!
Какво казва Ислямът за тероризма
Ислямът е религия на милосърдието и отрича тероризма. В Свещения Коран Аллах казва:
Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. (Коран, 60: 8)
Пророкът Мухаммад (с.а.с.) забранява на войниците да убиват жени и деца, и им повелява: … не бъдете предатели, не бъдете крайни, не убивайте неродени деца… И също: Който убие човек, който е сключил договор с мюсюлманите, не ще помирише аромата на Рая, въпреки че той ухае от четиридесет годишно разстояние.
Пророкът Мухаммад (с.а.с.) също така забранява наказанието с огън.
Веднъж той преброил убийството на второ място сред големите грехове5 и винаги предупреждавал, че: Първите присъди в Съдния ден ще бъдат дадени на хората, които са се провинили чрез кръв.
Мюсюлманите са наставлявани даже да проявяват милост към животните и им е забранено да ги нараняват. Веднъж Пророка (с.а.с.) казва: { Жена бе наказана заради това, че затворила една котка, докато умряла. Поради това тя била пратена да гори в Ада: Като затворила котката, тя нито й дала храна и нито вода, а и не я пуснала навън, за да може да яде насекоми от земята.
Той разказал също за мъж, който напоил жадно куче, и Аллах му опростил греховете. Пратеника (с.а.с.) бил попитан: „О, Пратенико на Аллах, печелим ли награда за добрината към животните?“ Той отговорил: { Има награда за добрина към всяко живо същество, животно или човек.
Когато е нужно да се заколи животно за препитание, мюсюлманинът се задължава да причинява колкото се може по-малко страдание на животното. Мухаммед (с.а.с.) казва: Когато колите животно, направете го по най-добрия начин. Наточете ножа си, за да се намали страданието на животното.
В светлината на тези и други ислямски текстове подтикването към терор над беззащитни граждани, разрушаването на сгради и имущество, бомбардирането и осакатяването на невинни жени, мъже и деца е забранено от Исляма и мюсюлманите и е едно отвратително действие.
Мюсюлманите следват религия на мир, милосърдие и снизхождение и по-голямата част от тях нямат нищо общо с насилия, преписвани на техни единоверци. Ако мюсюлманин е извършил терористично действие, той е престъпил и нарушил законите на Исляма.
Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. (Коран, 60: 8)
Пророкът Мухаммад (с.а.с.) забранява на войниците да убиват жени и деца, и им повелява: … не бъдете предатели, не бъдете крайни, не убивайте неродени деца… И също: Който убие човек, който е сключил договор с мюсюлманите, не ще помирише аромата на Рая, въпреки че той ухае от четиридесет годишно разстояние.
Пророкът Мухаммад (с.а.с.) също така забранява наказанието с огън.
Веднъж той преброил убийството на второ място сред големите грехове5 и винаги предупреждавал, че: Първите присъди в Съдния ден ще бъдат дадени на хората, които са се провинили чрез кръв.
Мюсюлманите са наставлявани даже да проявяват милост към животните и им е забранено да ги нараняват. Веднъж Пророка (с.а.с.) казва: { Жена бе наказана заради това, че затворила една котка, докато умряла. Поради това тя била пратена да гори в Ада: Като затворила котката, тя нито й дала храна и нито вода, а и не я пуснала навън, за да може да яде насекоми от земята.
Той разказал също за мъж, който напоил жадно куче, и Аллах му опростил греховете. Пратеника (с.а.с.) бил попитан: „О, Пратенико на Аллах, печелим ли награда за добрината към животните?“ Той отговорил: { Има награда за добрина към всяко живо същество, животно или човек.
Когато е нужно да се заколи животно за препитание, мюсюлманинът се задължава да причинява колкото се може по-малко страдание на животното. Мухаммед (с.а.с.) казва: Когато колите животно, направете го по най-добрия начин. Наточете ножа си, за да се намали страданието на животното.
В светлината на тези и други ислямски текстове подтикването към терор над беззащитни граждани, разрушаването на сгради и имущество, бомбардирането и осакатяването на невинни жени, мъже и деца е забранено от Исляма и мюсюлманите и е едно отвратително действие.
Мюсюлманите следват религия на мир, милосърдие и снизхождение и по-голямата част от тях нямат нищо общо с насилия, преписвани на техни единоверци. Ако мюсюлманин е извършил терористично действие, той е престъпил и нарушил законите на Исляма.
ПОЛИГАМИЯТА
ПОЛИГАМИЯТА(МНОГОЖЕНСТВОТО)В ИСЛЯМА
Една от апетитните теми, която привлича вниманието на немюсюлманите и неинформираните за религията си мюсюлмани, е многоженството.
Аллах Всевишния е изпратил Мухаммед (с.а.с.) със Своята съвършена система исляма, не за да създава проблеми на индивида, семейството и обществото, а за да постанови закони, които да улеснят човечеството, закони, които да издигат достойнството на превъзходното творение – човека, а не да го унизят.
Във всяка повеля или препоръка на исляма се съдържа мъдрост, която осветлява пътя на мюсюлманина така, че да не изпитва нужда от допълнително светлина. В Свещения Коран Аллах Всевишния е повелил:
Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината. А сатаните са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините. (2:257)
Имайки предвид обществото, в което живеем и неговата информираност за религията, не на заден план и медиите, които хвърлят кал срещу исляма ще се опитаме да изложим на вниманието на безпристрастните информация по темата.
Когато става въпрос за многоженството е необходимо да припомним историческия момент, в който се появява исляма: Мъжът е могъл да има колкото си поиска жени – без ограничение, да прави с тях каквото си поиска, да ги продава, дарява, преотстъпва – жената не се е считала за човек. Женските рожби са заравяни живи в земята:
И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в пръстта. Колко лошо отсъждат! (16:58–59)
С идването на исляма статуса на жената се издига и тя заема достойното си място:
…Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена вие сте един от друг… (3:195)
Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие… (7:189)
О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. (4:1)
А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнететени дори с браздица по костилка на фурма. (4:124)
Аллах обеща на вярващите мъже и жени Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и приятна обител в Градините на Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение. (9:72)
Обещанието на Аллах е и за мъжете, и за жените, те са сътворени с една и съща цел – да служат на Аллах Всевишния.
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. (49:13)
В Свещения Коран Аллах Всевишния е низпослал глава “Жените”. Жената е по-слабата и именно нейните парава са гарантирани. Известни са думите на пророка Мухаммед (с.а.с.) по време на “прощалното поклонение в Мекка”:
“О, хора, жените имат права над вас и вие имате права над тях….”
Също така и думите на пророка:
“Най-добрият измежду вас е този, който е най-добър към съпругата си”.
След казаното до тук да преминем към темата по същество с един въпрос.
От разбраното дотук дали се схваща, че многоженството е разрешено в исляма, за да потисне и унижи жената? Нека отговора да получим от самото знамение третиращо въпроса с многоженството:
А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните. (4:3)
Частта в знамението „… А ако ви е страх, че няма да сте справедливи с една…” предупреждава мъжете, че основното, което се изисква е справедливост и че препоръчителното в исляма е една жена, тъй като справедливото отношение към тях е изключително трудно, което е видно от следното знамение:
И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи Аллах е опрощаващ, милосърден. (“Висяща” е жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.) (4:129)
Тук не се порицава многоженството, а се предупреждава за трудното спазване на справедливостта и се препоръчва една.
С поставянето на определен брой жени, ислямът ограничава многоженството, както то е било възприемано в предислямския период и деликатно препоръчва една.
Процентът на мюсюлманите по света женени за една жена варира между 90-95%.
На въпроса “Защо на жената не е разрешено да има четири мъже?” бихме отговорили така:
Всевишният Аллах е Който създава и знае какво ще създаде – повече мъжки или повече женски. Нима Онзи, Който е сътворил, не знае? Той е Всепроникващия, Сведущия.(67:14)
В доислямския период също жените не са имали по няколко мъже, а напротив, мъжете – неограничен брой жени и е трябвало те да бъдат ограничени, а не обрратното.
Многоженството е съществувало и в предишни култури и религии.
Днес многоженството, незаконно е едно най-разпространените неща, което е публична тайна – ислямът разрешава четири жени, но със знанието на всички, чисто и законно.
Многоженството дава възможност на жените, които са повече и нямат покритие от мъже.
Многоженството дава възможност на жената, която поради болест или други причини не може да покрие половата потребност на съпруга, да остане в семейството.
Многоженството е което предпазва обществото от разруха и болести. Как може един закон за едноженство да уреди тези проблеми на индивида и обществото? Законите са, за да уреждат проблемите на хората, а не да създават проблеми?
Мухаммед (с.а.с.) е имал 11 жени.
До мединския период на исляма е имало ограничение на многоженството. През мединския период, в който започва изпращането на знамения за ислямското законодателство се ограничава броя на жените за мюсюлманите до четири.
Първата съпруга на Мухаммед (с.а.с.) е предостойната Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), известна вдовица от Мекка. Пророкът е бил на 25, а тя на 40 години. Следващите бракове на пророка (с.а.с.) са след нейната смърт. Заедно те прекарали петнайсет години преди пророчеството и десет години от пророчеството – общо 25 години съпружески живот. В рамките на брака си с нея Мухаммед (с.а.с.) не е имал друга съпруга. Следващата му съпруга е Севда (Аллах да е доволен от нея), когато той бил на 50 години, а тя на 55. Целият живот на пророка Мухаммед (с.а.с.) е преминал в достойнство. В допророческия период въпреки обичая мъжете да имат по много жени (има сведения, че някои имали по десет и по двайсет жени), той се жени за вдовицата Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), при все че имал предложения от най-красивите и достойни момичета. С нея той прекарва младостта си. Именно тук трябва да подчертаем факта, че следващия му брак е, когато той бил на 50 години и то за вдовица на 55. Това е достатъчен довод, който доказва смисъла на следващите бракове на пророка и който обезсмисля нелепите нападки по адрес на тях.
По време на този период е имало ожесточени битки срещу евреи и корейшити, като много жени останали в нищета след като съпрузите им били убити. Оженвайки се за Джувейрийе и Умму Хабибе, Мухаммед (с.а.с.) спомогнал да преодолеят загубата на съпрузите си.
Друга част от женитбите на Мухаммед (с.а.с.) имали политически характер – за приобщаване на цели племена към исляма.
Има и такива, чрез които се провалят езически традиции, като разбирането, че свободен не може да вземе робиня и обратно, и също така езическата традиция, че осиновилият не може да се жени за вече изоставената съпруга на осиновения, какъвто е бил случая със Зейд и Зейнеб (Аллах да е доволен от тях).
Тук трябва да подчераем, че за всеки брак Мухаммед (с.а.с.) има както обща причина свързана с пророчеството, така и конкретна причина. Това може да се схване, когато се опише всеки брак на пророка.
Измежду съпругите на Мухаммед (с.а.с.) единствено Айше е била девственица. Всички останали били овдовяли или изоставени.
Като се има предвид положението на пророка и възможността му да избира каквито пожелае, той не го е направил. А в един момент и за него идва ограничение, когато след превземането на Мекка трудностите намалели:
И не са ти разрешени отпосле други жени освен тези, нито да ги подменяш със съпруги, дори да те е възхитила тяхната красота, освен владените от десницата ти. Аллах всяко нещо наблюдава. (33:52)
За да се откаже от мисията си големците се събрали и му предложили имот, жени и слава колкото желае. Неговият отговор бил:
“И да ми дадете под едната мишница слънцето, а под другата луната, пак няма да се откажа от моята борба.”
Това не е била борба за пари, слава и жени, а борба да се възцари реда, системата на Господа на световете.
Към тези, които претендират за равенство между мъжете и жените.
Първо трябва да кажем, че не равенство, а справедливост казва исляма. Не може жената да е товарена колкото мъжа и това да е справедливо.
След като и претендиращите за равенство между мъжете и жените живеят в това общество защо не забелязват, че не по равно (мъже и жени) са министър председатели и защо не протестират?
Защо не протестират срещу неправдата в парламентите да са наполовина мъже, наполовина жени?
Защо не протестират да се възцари равенство по присъствие във всички институции?
Защо не протестират срещу унизителните заплати (по-малки отколкото на мъжете) за толкова или повече положен труд?
Защо не протестират срещу превръщането на жената в човек за всичко?
Защо не протестират срещу превръщането на жената в слуга на мъжете по заведения и институции.
Защо не протестират срещу оценяването на жената не по интелект и достойнство, а по формите на тялото или красотата й?
Полигамия означава многобрачие. По-точно, ако един мъж има повече от една съпруга по едно и също време, това се нарича полигиния. Но тъй като обикновения читател не прави разлика между двата термина, тук те ще бъдат използувани равнозначно. Когато казваме полигамия в този контекст, това означава полигамия в правилния смисъл на думата. От друга страна, ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това се нарича комунален брак.
Тези три основни вида множествен брак са били повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства. Най-разпространеният вид е полигамията, но по различни причини тя все още се прилага сред твърде ограничено малцинство от дадено население. Това е единственият вид множествен брак, разрешен от Исляма. Другите два, вида, множествеността на съпрузите (полиандрия) и груповите бракове, са абсолютно забранени.
Не е вярно, че юдейството и християнството винаги са били моногамни, т.е. категорично отхвърлят полигамията, дори и днес. Някои изтъкнати юдейски учени, като Гоитеин, ни съобщават, че еврейските емигранти, сред които била разпространена полигамията, причинявали на заселническите израелски власти много трудности и объркване. Възгледите на християните-мормони е добре известна те също разрешават полигамията. Такива са възгледите и на афроазиатските епископи, които предпочитат полигамията пред изневярата между съпрузите, произволните сексуални връзки между неженените, прелюбодеянието и смяната на партньорите. Само в Съединените щати стотици хиляди хора сменят своите партньори.
Полезно ще бъде да се изследва съотношението между стриктната формална моногамия и степента на разпространение на проституцията, хомосексуализма, незаконните бракове, изневярата между съпрузите и общата сексуална разпуснатост. В това отношение историята на гръцко-римската и юдейско-християнската цивилизация ще разкрие дори повече отношение, отколкото която и да е стандартна социологическа история на семейството.
В случая с Исляма откриваме, че в западния свят има много хора, които мислят, че мюсюлманинът е човек, обзет от плътски страсти, и че той притежава ограничен или неограничен брой жени и държанки. Мнозина се изненадват, когато видят мюсюлманин с една жена или мюсюлманин, който не е женен. Те вярват, че мюсюлманинът има пълна свобода да сменя една или повече жени с други и че това е толкова лесно, както смяната на един апартамент с друг или дори смяната на бельото. Подобно мислене е в резултат на авантюрните игрални филми и на евтините булевардни разкази, както и на безотговорното поведение на отделни мюсюлмани. Неизбежен резултат от тази ситуация е, че солидни бариери пречат на милиони хора да видят сияйните светлини на Исляма и неговата социална философия. За такива хора ще направим опит да обсъдим мюсюлманската гледна точка, след което всеки е свободен да направи собствените си заключения.
В човешката история полигамията е разпространена практика. В древносттта и по-ново време я практикували пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад. Дори днес тя се прилага сред мюсюлмани и немюсюлмани на изток и запад под различни форми, някои от които са законни, а други незаконни; някои-тайни, а други публични. Не е необходимо много да се проучва, за да се разкрие къде и как голям брой женени хора имат любовници, или посещават своите любими, или просто излизат с други жени под защитата на закона. Независимо дали това се харесва на моралистите или не, факт е, че полигамията се практикува и може да се види навсякъде и през различни исторически епохи.
По време на Библейските откровения полигамията била широко разпространена и практикувана. Приемали я от религиозна, социална и морална гледна точка, и срещу нея нямало възражения. Може би е така, защото самата Библия не е засегнала въпроса, било нещо обикновено. Библията не го забранява, нито го регулира, нито дори го ограничава. Някои хора тълкуват историята за десетте девици в Библията като санкция за едновременното поддържане на десет съпруги. Историите на библейските пророци, царе и патриарси в това отношение са невероятни.
Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) бил изпратен, практиката на полигамията била разпространена и дълбоко вкоренена в социалния живот. Коранът нито пренебрегва тази практика, нито я отхвърля, нито я оставя без контрол или ограничение. Било е невъзможно Коранът да прояви безразличие по въпроса или да търпи хаоса и безотговорността, свързани с полигамията. Както при другите преобладаващи социални обичаи и традиции, Коранът така разглежда темата и така я третира, че да изкорени традиционните злини и да извлече съответната полза. Той се е намесил, защото е трябвало да прояви реализъм и не е могъл да допусне никакъв хаос в семейната структура, която е истинската основа на обществото. С добрата си намеса Коранът въвел следните правила:
Полигамията е разрешена при определени условия и обстоятелства. Това разрешение е възможност, а не постулат на вярата или нещо задължително.
Това разрешение е валидно само за четири съпруги. Преди Исляма не е имало каквито и да било ограничения или застраховки.
На втората или третата жена, ако има такива, се дават същите права и привилегии, както на първата. Равенството между съпругите е необходимо условие за полигамията и условие, което всеки, сключил блак с повече от една жена, трябва да изпълнява. Това равенство зависи в голяма степен от съвестта на отделния човек.
Това разрешение представлява изключение от обикновения подход. То е обусловено от опита да се решат някои социални и морални проблеми, а също и за преодоляване на някои неизбежни трудности. Накратко, това е извънредна мярка, която трябва да се ограничи в този смисъл.
Откъсът от Корана, свързан с този въпрос, е следният:
А ако ви е страх, че не ще сте справедливи към сираците [ако се ожените за тях], сключете брак с онези от жените, които харесвате две и три, и четири. А ако ви е страх, че не ще сте справедливи, женете се за една или за [пленнички], владени от десниците ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните. [4:3]
Откъсът бил низпослан след битката при Ухуд, в която много мюсюлмани паднали убити и оставили вдовици и сираци, а нужните грижи за тях били възложени на оцелелите мюсюлмани. Бракът бил един вид защита на вдовиците и сираците. Коранът направил горното предупреждение и предоставил възможност за защита на правата на сираците и да се предотврати извършването на несправедливост от страна на покровителите към зависещите от тях.
Става ясно, че не Ислямът е измислил полигамията и че с въвеждането на споменатите правила той не я поощрява като правило. Не я е отменил, защото това е против човешките нужди, а хората биха продължили старата практика, така както днес я продължават хората, чиито конституции и социални стандарти не одобряват полигамията. Ислямът е дошъл, за да бъде изпълняван, живян, практикуван, а не за да бъде в състояние на неизвестност или за да бъде смятан просто за една теория. Той е реалистичен и възгледите му за живота са най-практичните. Ето защо той разрешава условна и ограничена полигамия, защото ако би било полезно за човечеството да се забрани, Всевишния Аллах нямаше да я позволи. Но кой знае по-добре от Аллах?
Има множество причини, поради които Ислямът разрешава полигамията. Не е необходимо човек да си ги измисля или да прави хипотези. Те са реални и могат да бъдат видени всеки ден и навсякъде. Нека изследваме някои от тези причини:
- В някои общества броят на жените е по-голям от този на мъжете. Това е особено вярно за индустриалните и търговските райони, а също и за страните, които водят война. Ако мюсюлманското общество е от тази категория и ако Ислямът забраняваше полигамията и ограничаваше законния брак само до една жена, какво щяха да правят неомъжените жени? Къде и как биха намерили те естествено желаното другарство? Къде и как биха открили симпатия, разбиране, поддръжка и покровителство? Проблемът не е само материален, но и морален. Нормалната жена, независимо дали е заета с бизнес или работи във Външно министерство, или в разузнаването копнее за дом, за собствено семейство. Тя има нужда от някого, за когото да се грижи и от някого, който да се грижи за нея. Тя желае да има социална и семейна принадлежност.
Дори ако погледнем на това от чисто физическа гледна точка, проблемът все още е много сериозен и не можем просто да го пренебрегнем. Напротив, ако го оставим нерешен, като логичен резултат той ще предизвика психически комплекси, нервни кризи и душевна нестабилност. Многобройни са клиничните доказателства за това.
Тези естествени желания и сантиментални стремежи трябва да бъдат осъществени. Жените трябва да принадлежат някому, да се грижат за някого, за тях да се грижат, да бъдат задоволявани по един или друг начин. Жените в подобно положение обикновено не променят своята природа, нито водят ангелски живот. Те чувстват, че имат пълното право да се насладят на живота и да получат своя дял. Ако не могат да го имат по законен и приличен път, те намират други начини, въпреки че са временни и рисковани. Твърде малко жени могат да живеят без постоянното и сигурно другарство на мъжете. Огромното множество неомъжени жени в такова общество откриват свои начини да се срещат с мъже. Те организират пищни празненства и коктейли, присъстват на бизнес-конгреси, участват в пътувания и екскурзии и т.н. Резултатите от това отчаяно търсене на мъже не винаги са морални или прилични.
Семеен мъж може да покаже склонност към някоя жена и тя да се опита да го спечели по легален или друг начин. Някоя жена може да привлече мъж, който по една или друга причина да бъде развратен или депресиран. Такъв мъж ще потърси интимна връзка с нея открито или тайно, начин приличен или не, под легална форма или просто чрез общ закон. Това със сигурност би имало сериозно отражение върху семейния живот на женения мъж и би разрушило отвътре нравите и социалния морал на обществото. Съпругите ще бъдат напускани или пренебрегвани, децата изоставяни, домовете ще пустеят и т.н.
Жената, която се среща с мъж при такива обстоятелства, няма сигурност, достойнство или права. Нейният спътник или любовник може да бъде с нея, да я поддържа и обсипва с подаръци или да я обгръща с израз на страстна любов. Но каква сигурност има тя? Как може тя да го спре да не я изостави или да не я разочарова в момента, когато има най-голяма нужда от него и когато компанията му е най-желана? Какво ще му попречи да разпространи техните интимни тайни? Нравственост? Съвест? Законът? Нищо не би помогнало. На нравствеността е нанесен смъртоносен удар със започването на тази интимна връзка, съвестта е била парализирана с тези отношения излизащи извън нормите на Аллах и на хората. Законът на обществото не признава друга интимност освен със съпругата. Мъжът може да се наслаждава на лесната извънбрачна връзка, докогато желае и ако чувствата му угаснат, той може да се среща с друга жена и да повтори същата драма без определени отговорности или задължения от негова страна.
Жена с подобен опит все още може да бъде привлекателна и съблазнителна и желана. Тя може дори да потърси друг мъж и да опита втори път. Но това ще и даде ли сигурност или достойнство, или права? През цялото време тя ще се върти в същия порочен кръг, търсейки и с надеждата да я търсят. Бремето и ще става все по-тежко, особено ако има деца. Накрая ще бъде забравена. Всяка жена в подобна ситуация по правило се изнервя и превръща в бунтарка, отмъстителка или разрушителка на нравствеността.
От друга страна, никой не може да претендира, че всички женени мъже са щастливи, че имат успех и са задоволени в своя брак. Независимо дали грешката е негова или на съпругата му, нещастният съпруг ще търси друг вид близост и утеха при някоя друга. Това е лесно за него, ако жените са повече от мъжете. Ако той не може да го получи по законни пътища, ще го получи с други средства, а плодовете ще бъдат неморални и неприлични интимности, които може да доведат до незаконни деца, аборти и други безкрайни неприятности. Тези факти са грозни и горчиви, но са реални и остри проблеми. Те трябва да бъдат решени по начин, който ще защити отделния човек, мъж или жена, и ще защити обществото.
Като разрешение на проблема Ислямът предлага да се позволи на нещастния и неудовлетворен съпруг да сключи брак с втора жена и да живее с нея открито, като поеме отговорност и еднакво изпълнява всички задължения и към първата, и към втората жена. По този начин той помага на неомъжените жени да задоволят своите потребности, да реализират копнежите си и да постигнат естествените си стремежи и духовни желания. Това разрешение им помага да се свържат с мъже чрез брак и да се насладят на всички права и привилегии на законни съпруги. По този начин Ислямът не се опитва да избегне въпроса или да омаловажи проблема. Той е реалистичен и открит, пряк и тактичен. Разешението, което Ислямът предлага, е законно, прилично и благосклонно. Ислямът го предлага, защото не търпи лицемерието в човешките отношения. Той не приема за законно и морално поведението на човек, който по закон е женен за една съпруга, но всъщност има неограничен брой интимни и тайни връзки. От друга страна Ислямът категорично отхвърля изневярата и не може да и даде прошка. Наказанието за семейните мъже и жени, извършили прелюбодеяние, може да стигне до смърт, а наказанието за неженените, встъпили в интимни отношения, може да стигне до сто камшика за всеки един. При забрана на лицемерието, прелюбодеянието и изневярата няма друга алтернатива освен законната полигамия. Такъв е ислямският подход при тези условия.
Ако някои хора смятат това за неприемливо, те трябва да се насочат към други алтернативи, които Ислямът не приема или не се отнася към тях с особена благосклонност. А тези, които могат да се контролират и да упражняват самодисциплина във всяко отношение, не се нуждаят от полигамия. Главната грижа на Исляма е да се запази достойнството и сигурността на отделния човек и да се защити целостта и моралното състояние на обществото.
Всеки може да се запита какво е по-добро за подобно общество. По-добре ли е да се остави хаосът и безотговорното поведение да сринат основите на обществото, или да се прибегне до изпълнение на ислямските принципи? В интерес на обществото ли е да пренебрегва своите остри проблеми, да търпи лицемерието и злото, да разреши изневярата и тайната интимност? Разумно ли е да се потискат естествените желания и естествените копнежи на мъжа и жената за близост, потискане, което в действителност не може да не бъде силно и само ще ги доведе до незаконни и неприлични отдушници? Независимо дали въпросът се обсъжда от социална, морална, човешка, духовна или някаква друга гледна точка, ще стане ясно, че за обществото е далеч по-добре да разреши на своите членове легална връзка с поемане на отговорност, под закрилата на закона и под наблюдението на компетентните власти.
Ако разгледаме въпроса от позициите на жената, ще схванем ясно че с това разрешение Ислямът и осигурява необходимото уважение, покровителства нейните права и честност, признава легитимното и желание за прилична близост, и и предоставя възможността да се грижи за любим човек и за нея да се полагат грижи. Това може да звучи неприятно за жена, която вече има съпруг и негодува, виждайки, че и друга жена се ползва от неговата близост и покровителство или че и на нея отдава поддръжка и добрина. Но какво чувствуват другите жени, без съпрузи или другари, на които да разчитат? Трябва ли просто да пренебрегнем тяхното съществуване и да смятаме, че нямат право на сигурност и удовлетворение? И ако ги пренебрегнем, ще реши ли това проблема и ще им донесе ли удовлетворение? Как ще се чувствува същата тази съпруга и как ще реагира, ако е в положението на жените без другари? Не ще ли желае тя да принадлежи на някого и да бъде уважавана и признавана? Няма ли да бъде по-щастлива с малко покровителство и сигурност, вместо да бъде лишена от всичко това? Какво ще стане с нея и с децата и, ако на някой обществен коктейл или танцова забава нейният съпруг бъде привлечен от някоя “излишна” жена? Какво ще стане с нея, ако съпругът и напусне семейството или пренебрегне своите отговорности, за да има време да подсигури новото си увлечение? Как ще се чувства тя ако разбере, че единственият в живота и мъж има приключения с други жени и тайно издържа друга жена или често посещава друга любима? Подобен мъж е не само изгубен за своята съпруга, но и крие опасност. Той е коварен и озлобен. Но ще помогне ли това проклятие на някого, ще разреши ли проблема? Жената, и законната съпруга, и незаконната спътница, е тази, която страда от подобни неща. Не е ли по-добре за двете жени еднакво да споделят грижата и издръжката на мъжа и да имат еднакъв достъп до него, и еднакво да бъдат защитени от закона? Мъжът с извънбрачна връзка не принадлежи на никоя съпруга, той е лицемер. Но вредата вече е нанесена и душата е наранена. Ислямът се намесва с благосклонност за закрила на всички заинтересовани страни, за борба с разврата, за предотвратяване на вредата от това и за предпазване от душевни рани и позволява на женения мъж да встъпи във втори брак, ако има уважителна причина или основание.
- В някои случаи по различни причини съпругата може да не е в състояние да има деца. Наличието на деца е основния фактор за съществуване на семейството в пълния смисъл на думата и за да се запази човешкият облик. Освен това, децата са една от главните цели на брака и мъжът по инстинкт желае да има деца, за да запази името си и да засили семейните връзки. При липса на деца мъжът може да избере една от трите възможности:
а) да забрави проблема и да потисне естественото си желание да има деца;
б) по един или друг начин да се разведе с бездетната си съпруга;
в) да осинови деца и да им даде своето име.
Никоя от тези възможности не съответства на ислямските възгледа за живота и природата. Ислямът не поощрява, нито одобрява потискането на нечии естествени желания и естествени стремления. Той спомага тези стремежи и желания да се осъществят по приличен и легален начин, защото потискането в подобни случаи не е част от неговата система. Разводът при такива обстоятелства е неоправдан, защото не е грях за жената, че не е способна да роди деца. Освен това, за Аллах разводът е най-противното от позволените неща и се разрешава, само, когато няма друга възможност. От друга страна, съпругата може да се нуждае от издръжката и близостта на своя съпруг. Ще е жестоко тя да бъде изоставена, когато е в неволя и е отчаяна, и никой не се интересува от нея, знаейки, че не може да роди.
Осиновяването също е изключено, защото Ислямът повелява, всяко дете да бъде назовавано с името на истинския си баща и ако е неизвестен, то трябва да бъде назовано “брат във вярата”:
Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които [отхвърляйки ги] оприличавате на своите майки. И не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път. Назовавайте ги на бащите им! То е най-справедливо при Аллах. А ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели. И нямате грях за онова, в което сте сбъркали, а за онова, което вашите сърца са кроели. Аллах е опрощаващ, милосърден. [33: 4-5]
Разбира се, това не означава, че дете, чийто баща или настойник е неизвестен, трябва да бъде лишено от грижи и семейна ласка. Това означава, че осиновяването, както се извършва днес, не е начин да се осигури на детето надежден и благополучен живот. Никой не може реално да замени истинските баща и майка. Всекидневните събития, сложните процедури и дела в съдебните зали, разногласията между семействата доказват, че осиновяването никога не разрешава проблемите. Колко са съдебните дела, при които истинските родители искат обратно детето си, осиновено от чужди семейства и поставено при различни условия? Колко дълго нормални баща и майка могат да понесат детето им да жевее в чужд дом? Доколко могат да се доверят на осиновителите за правилното възпитание на детето и за грижите им към него? Как ще се почувства самото дете, когато порасне и разбере, че истинските му родители са неизвестни и че е осиновено? Как ще реагира, когато открие, че истинските му родители са неизвестни, или майка му се е отказала от него, страхувайки се от бедност, от срам и необезпеченост? Колко ще обичат детето другите членове на семейството? Приятно ли им е чуждо дете да носи тяхното име и да наследява имот, на който те са законни наследници? Какво ще почувстват осиновителите, когато истинските родители поискат обратно детето си или самото дете поиска да се върне при истинските си родители? Този въпрос е свързан с много трудности.
Без съмнение, осиновяването не е добро и може да причини много вреда както на детето, така и на родителите, истински или осиновители, и на други роднини на семейството-осиновител, и на обществото като цяло. Осиновяването е една от главните причини, много хора да бъдат поощрени към безотговорни действия и непозволени интимни връзки. Днес то се комерсиализира. Данните показват, че има хора, които предоставят децата си за “продан” или търговия, подобно на стока. Това не става в африканските или азиатските джунгли, а точно тук, в Канада и Америка. Поради всичко това, Ислямът отхвърля и не приема неговото практикуване сред мюсюлманите.
Като отхвърля тези три възможности по споменатите причини, Ислямът предлага свое разрешение на проблема. Той позволява на един мъж в подобна ситуация да се ожени отново, да задоволи естествената си потребност и в същото време да издържа бездетната си съпруга, която се нуждае от него повече от всякога. Това отново е разрешение изход, до който един отчаян мъж може да стигне, без да прибегне до осиновяване или развод, и да потиска естествените си стремежи. Това е още един пример, когато вторият брак е най-добрият възможен избор, изход от трудна ситуация, за да се помогне на хората да водят нормален и сигурен живот.
- Има случаи и времена, когато съпругата не е в състояние да изпълнява брачните си задължения. Тя може да не бъде толкова приятна спътничка, колкото е необходимо или дори колкото би искала да бъде. Тя може да се намира в състояние, което не и позволява да отдаде на съпруга си цялата любов, грижи и внимание, които той заслужава и желае. Това не винаги е грешка на съпругата. Възможно е причината да се крие в самата и природа, би могло да е някаква болест, труден период на раждане или месечен цикъл. Нека отново припомним, че не всички мъже могат да проявят търпение, да се самоконтролират или да имат ангелско поведение. Някои мъже наистина пропадат в бездната на безнравствеността, лъжата, лицемерието и изневярата. Има истински случаи, когато някои съпрузи се влюбват страстно в своите снахи или детегледачки, или в жените, които се грижат за семейството по време на болестта на съпругата или в периода на раждане. Неведнъж се е случвало съпрузите да имат нова любовна авантюра с други жени, докато съпругите им са подложени на трудни операции при раждането.
Действащо лице в подобна драма е най-често сестрата или приятелката на болната съпруга. Може би тя идва с благородни намерения да помогне на болната си сестра или скъпа приятелка, или временно да се грижи за децата или за дома, и оттук нататък нещата се развиват и усложняват. Съпругът се чувства самотен и потиснат, докато съпругата му е болна вкъщи или в болницата. Другата жена в дома независимо дали е сестра на съпругата или приятелка, или някоя друга жена с желанието си да помага, показва на съпруга някакво съчувствие или разбиране, което може да бъде искрено и честно, но може и да бъде с друга цел. Някои мъже и жени се възползуват от тази симпатия и стигат до крайности. Резултатът е едно разбито сърце, а вероятно и разбит дом.
Проблеми от такъв характер не са въображаеми или дори редки. Те са разпространени сред хората и от време на време вестниците се занимават с тях. Съдебните архиви също съдържат свидетелства за подобни факти. Поведението на мъжа при тези обстоятелства може да се нарече подло, неморално, неприлично, порочно и т. н. Дори да е така помага ли това да се разреши проблемът? Променя ли то факта или човешката природа? Делото е извършено, престъплението се повтаря и един остър проблем се нуждае от реално и прилично разрешение. Създателите на закони ще бъдат ли удовлетворени от откритото осъждане на такъв мъж? Ще го оставят ли да унищожи собствената си честност и да разруши моралните устои на обществото? Ще позволят ли лицемерието и безнравствеността да заместят честността и праведността? Пряката забрана и осъждането не са спрели никой мъж да извърши престъпление, нито са го направили по-съзнателно, напротив, запазвали са се лицемерието, тайната изневяра и безотговорността, пред които законът и неговите създатели са безпомощни.
Но Ислямът не може да бъде безпомощен. Той не може да прави компромиси с моралните норми, нито да търпи лицемерие и изневяра. Ислямът не може да лъже себе си или човека с фалшиво или претенциозно удовлетворение. Ислямът не може също така да отрича съществуването на един проблем или просто да прибягва до пряко осъждане и забрана, защото това не намалява вредата. Ислямът е позволил полигамията с уговорките и условията, споменати по-горе, за да защити такъв мъж от самия него и да защити жената независимо дали е съпругата или тайната приятелка от ненужните усложнения, за поддържане на моралната честност на обществото и за намаляване на злото. Това трябва да се прилага като извънредна мярка и със сигурност е по-здраво от условната моногамия и безотговорните връзки между мъжа и жената. Мъжете и жените, озовали се в отчаяние или затруднение, могат да прибягнат до това решение. Но моногамията е правилото, ако има страх от несправедливост или вреда за която и да е от страните.
- Самата природа изисква от мъжа в определени неща и действия да бъде честен. Мъжът е този, който като правило пътува много в командировка и отсъства от къщи за различни периоди от време, в страната или в чужбина. Никой не може да поеме отговорността да установи, че всички мъже при такива обстоятелства остават верни и чисти. Опитът показва, че повечето мъже изпадат в неморални авантюри с чужди жени по време на своето отсъствие от къщи, което може да продължи с месеци или години.
Някои хора са слаби и не могат да се съпротивляват дори на лесно преодолимите изкушения. В резултат на това вършат грях и може да се стигне до разрив в семейството. Много по-добре е такъв тип мъж да има втори дом с втора законна съпруга и да се знае, че е обвързан със законни норми и морални принципи в интимността с другата жена. Вероятно първата съпруга ще се дразни по-малко, отколкото ако той прибягва до същата интимност по друг начин. Естествено тя не би искала съпругът и да има отношения с никоя друга, но щом се сблъска със ситуацията той да избира да бъде законно отговорен и морално обвързан или незаконно и неморално свързан с някоя друга жена съпругата със сигурност ще избере първата възможност и ще приеме ситуацията. Ако и се нанесе вреда или правата и се нарушат, тя винаги може да се обърне към закона и да получи развод, щом това е в неин интерес.
Когато се прилага ислямската полигамия, повече се запазват честността на мъжа, достойнството на втората жена и моралните ценности на обществото. Те са същностни елементи от всекидневния живот. Може и да са рядкост, но по-рядка е практиката на полигамията сред мюсюлманите. Мюсюлманите, които прибягват до полигамия, се срещат много по-рядко от живеещите в моногамни общества съпрузи, които изневеряват на своите жени.
Въпреки че е рискована и сложна, поради многото условности, както бе разяснено по-горе, полигамията е много по-добра от пренебрежението и изневярата, лицемерието и несигурността, безнравствеността и неприличието. Тя помага на мъжете и жените да разрешат трудните си проблеми въз основа на една реалистична и отговорна база. Тя свежда до минимум психологическите, естествените и емоционалните усложнения на човешкия живот и е предпазна мярка, която се прилага в интерес на всички заинтересовани страни. Все пак това не е постулат на вярата, нито е предписание, то е просто позволение от Аллах, разрешение на едни от най-трудните проблеми в човешките отношения. Мюсюлманите поддържат мнението, че законната и условна полигамия е за предпочитане пред постъпките на много хора днес, които се гордеят със себе си заради фиктивния брак и повърхностната моногамия. Мюсюлманската позиция е следната: при нормални обстоятелства моногамията не само се предпочита, но е и правило. Иначе, ако е необходимо, може да се обсъди и приложи полигамията.
За да приключим дискусията, можем да анализираме браковете на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Те не са проблем за истинския мюсюлманин, за когото Пророкът е идеал и той разбира обстоятелствата, при които тези бракове са били сключени. Но много често те представляват пречка за немюсюлманите, които не могат да схванат личността на Пророка и правят безотговорни и преждевременни заключения, които са в ущърб на Исляма и Пророка. Тук няма да даваме наши заключения, нито ще изобличаваме чуждите. Ще съобщим определени факти и ще оставим читателите сами да решат:
Бракът се цени високо от Исляма. Той е добродетел и в него се корени здравословното оцеляване на обществото.
Нашият пророк Мухаммед никога не е казвал, че е безсмъртен или божествен. Той често подчертавал факта, че е смъртен и че бил избран от Аллах да предаде Божието послание на човечеството. Въпреки своята изключителност и издигнатост, той е живял и умрял като човек. Затова бракът бил за него естествен, а не ерес или проклятие.
Той е живял при твърде горещ климат, който засилва телесните желания, хората достигат зрелост в по-ранна възраст и лесното удоволетворение на желанията било разпространено сред хората от всички класи. Въпреки това Мухаммед не докоснал жена до двадесет и петата си година, когато се оженил за пръв път. В цяла Арабия той бил известен с беспорните си качества, наричали го ал-Амин (Довереника), прозвище-отличие за най-висока нравственост.
Първият му брак на тази късна, необичайна за региона, възраст, бил с Хадиджа, зряла жена, два пъти оставала вдовица и по-възрастна от него с петнадесет години. Самата тя предложила това и Мухаммед приел въпреки всичко. По това време той би могъл лесно да намери много по-хубави момичета и много по-млади съпруги, ако е имал пристрастие или е преследвал телесни наслади.
С тази си съпруга той живял, докато прехвърлил петдесетте си години и от нея се родили всичките му деца с изключение на Ибрахим. Свързвал ги съвместен живот до смъртта и, когато била шестдесет и пет годишна, и дотогава той не е имал друг брак или връзка с друга, освен с нея.
Когато обявил посланието на Аллах, той бил вече над петдесетте, а тя над шестдесет и пет. Той и неговите последователи били подложени на постоянни преследвания и опасности. В разгара на тези неприятности съпругата му починала. Известно време след смъртта и той нямал съпруга. После дошла Сауда, която през първите години на преследванията се изселила със съпруга си в Абисиния. При завръщането им съпругът и починал и тя потърсила убежище. Естествено било да се обърне към самия Пророк, за чиято кауза съпругът и починал. Пророкът я взел под свое покровителство и се оженил за нея. Тя не била особено млада, хубава или приятна. Била обикновена вдовица с избухлив труден характер. По-късно през същата година на Пророка представили седемгодишната Аиша, дъщеря на скъпия му сподвижник Абу Бакр. Бракът бил сключен известно време след преселването в Медина. Тези бракове показват, че целта от тях може да бъде всичко друго, но не страстта и телесните желания. Той живял с двете си съпруги пет или шест години до петдесет и петата си година, без да взима друга съпруга.
От петдесет и шестата до шестдесетата си година Пророкът сключил по ред девет брака. През последните три години от живота си той изобщо не встъпил в брак. Повечето от браковете му били сключени в период от около пет години, през най-трудния етап на неговата мисия. Това било времето, когато мюсюлманите водели решителни битки и били обградени от безкрйни неприятности както отвътре, така и отвън. През този период се създавало ислямското законодателство и се полагали основите на ислямското общество. Изключително интересен е фактът, че Мухаммед бил водещата фигура и центърът на тези събития, и че повечето от браковете му били сключени тогава. Това заслужава сериозното внимание на историци, социолози, законодатели, психолози и т.н. То не може да се тълкува просто в рамките на телесното привличане и похотливите страсти.
Мухаммед живял по най-простия, скромен и честен начин. През деня бил най-заетият човек, тъй като е бил начело на държавата, бил е глава на правосъдието, главнокомандващ, наставник и т.н. Всичко това едновременно. През нощта бил най-отдаденият на свещенодействието човек. Две трети от нощта стоял буден в молитви, преклонение и размисли.
Твоят Господ знае, че стоиш по-малко от две трети от нощта, [понякога] и половината от нея, а [понякога] и една трета, - и група от тези, които са заедно с теб. [73:20]
Обзавеждането му се състояло от рогозки, кани, одеяла и други прости неща, въпреки че бил владетел и върховен управител на Арабия. Животът му бил толкова суров и скромен, че неведнъж съпругите му настоявали за материални удобства, но никога нямали такива.
И не следвай неверниците и лицемерите, и отмини обидите им, и се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за покровител. [33:48]
Очевидно това не е бил живот на похотлив и отдаден на страсти човек.
Всичките му съпруги били вдовици или разведени, с изключение на Айша, която била твърде млада. Никоя от тези овдовели и разведени жени не била известна с особен физически чар или красота. Някои били по-възрастни от него и всички те търсели помощ и убежище, или му били дадени в дар, но той ги взел за законни съпруги.
Това са в общи линии браковете на Мухаммед и в никакъв случай не се създава впечатление, че те са били породени от телена потребност или биологически причини. Не е логично да се мисли, че той се е свързвал с толкова съпруги от лични съображения или плътски нужди. Всеки, бил той приятел или враг, който се съмнява в моралната чистота или духовната извисеност на Мухамед заради неговите бракове, трябва да намери задоволителни отоговори на въпроси като следните: Защо е сключил първия си брак на 25-годишна възраст, след като преди това не е имал връзка с никоя жена? Защо е избрал с 15 години по-възрастна от него, два пъти останала вдовица? Защо не е потърсил друга до смъртта и, когато той бил на петдесет? Защо приел всички тези безпомощни вдовици и разведени, които не притежавали особено привлекателни черти? Защо водел суров и тежък живот, когато можел да живее лесно и удобно? Защо сключил повечето си бракове през петте най-напрегнати години от своя живот, когато мисията и кариерата му били подложени на изпитание? Как е могъл да бъде това, което е бил, ако са го обзели жени и страсти? Има много други въпроси, които могат да бъдат повдигнати. Въпросът не е толкова прост, че да се тълкува само с оглед на чистата физиология и плътската страст. Необходимо е сериозно и честно обсъждане. Като разглежда поотделно браковете на Мухаммед, човек не може да не открие истинските причини за тях. Те могат да бъдат класифицирани, както следва:
Пророкът дошъл на този свят като идеален пример за човечеството и бил такъв във всички аспекти на своя живот. Особено поразителен пример за това са неговите бракове. Той бил най-добрият съпруг, най-обичащият и честен партньор. Трябвало е да премине през всички етапи на човешкия опит и моралното изпитание. Живял с една съпруга и с повече от една, със стара и млада, с вдовица и с разведена, приятна и темпераментна, с нервна, с благородна, със скромна, но във всички случаи той бил образец на добрина и утеха. Бил предопределен да изпита всички тези различни аспекти на човешкото поведение. Това било морално изпитание и човешка задача, една наистина тежка задача.
Пророкът дошъл да укрепи морала и да гарантира на всеки мюсюлманин сигурност, покровителство, съвършен морал и приличен живот. Мисията му била подлагана на изпитания до края на живота му и не останала само застинала теория. Обикновено той поемал най-тежкия дял и въпреки това изпълнил своята роля по най-достойния начин. Войните и гоненията отежнили участта на мюсюлманските мъже. Практиката на Пророка била да помага на вдовиците да се установят чрез брак с неговите сподвижници. Някой жени били отхвърлени от сподвижниците, а други търсели неговото лично покровителство и защита. Разбирайки напълно тяхното състояние и саможертвата им в името на Исляма, той трябвало да направи нещо, за да ги облекчи. Един вид облекчение било да ги вземе за свои съпруги и да приеме предизвикателството на тежките отговорности. Така той се свързал с повече от една съпруга по време, когато това не било забавно или лесно. Той трябвало да участвува в рехабилитацията на тези вдовици, сираци и разведени, защото не можел да помоли сподвижниците си да вършат нещо, което той самият не бил подготвен да прави или участва в него. Тези жени били поверени на мюсюлманите и за тях трябвало да се полагат грижи добросъвестно. Това, което той направил, било неговата част от отговорността и, както винаги, тази част била най-голямата и най-тежката. Ето защо имал повече от една съпруга и повече съпруги, отколкото всеки един от неговите сподвижници.
На много пленнички мюсюлманите дали право на покровителство и защита. Те не били убити, нито им отрекли правата, човешки или материални. Напротив, оказали им помощ да се установят чрез законни бракове за мюсюлмани, вместо да бъдат държани като пленнички. За мюсюлманите това също било морално бреме, което трябвало да се поеме съвместно като обща отговорност. И тук Мухаммед поел своя дял от отговорността, като се оженил за две от тези пленнички.
Някои от своите бракове Пророкът сключил по политически причини. Основната му грижа била бъдещето на Исляма. Той бил особено заинтересован да утвърди мюсюлманите във всяко едно отношение. Ето защо се оженил за малката дъщеря на Омар, неговия втори приемник, който по-късно станал халиф. Чрез брака си с Джуяйрия той спечелил подкрепата за Исляма от страна на целия род Бану ал-Мусталик и техните племена-съюзници. Чрез брака си със Сафия неутрализирал голяма част от враждебно настроените юдеи в Арабия. Приемайки за съпруга Мария, египетска коптка, той създал политически съюз с владетел от голяма величина. Като израз на добра воля към негуса на Абисиния, в чиито земи първите мюсюлмани намерили сигурно убежище, Мухаммед се оженил за представената му от владетеля Зейнаб..
Със сключването на повечето от тези бракове Пророкът искал да елиминира кастовата система, расовата и националната суета, и расовите предразсъдъци. Той се оженил за едни от най-скромните и бедни жени. Оженил се за едно коптско момиче от Египет, за една юдейка от друга религия и раса, за една негърка от Абисиния. Не го удовлетворявало просто да учи хората на братство, а да въплъщава своите думи в дела.
Някои от браковете на Пророка били сключени по законодателни причини и за премахване на определени погрешни традиции. С такава цел сключил брак със Зайнаб, която получила развод от освободения роб Зайд. Преди Исляма арабите не позволявали на разведените жени да се омъжват отново. Зайд бил осиновен от Мухаммед и наречен негов син, според предислямския арабски обичай. Но Ислямът отменил и не одобрявал тази традиция. Мухаммед бил първият човек, на дело изразил неодобрението. Оженил се за разведената с неговия “осиновен” син, за да покаже, че осиновяването в действителност не превръща осиновеното дете в истински син на бащата-осиновител и че бракът е нещо законно и за разведените. Същата Зайнаб била братовчедка на Мухаммед и му била предложена за брак преди да се омъжи за Зайд, но тогава той отказал. След като се развела, той я приел поради двете законодателни причини: законността на брака с разведени и истинското състояние на осиновените деца. Историята на Зайнаб се свързва в нечии умове с нелепи измислици относно моралната чистота на Мухаммед. Тези порочни лъжи не заслужават да бъдат обсъждани.
“И когато Аллах и Неговият Пратеник отсъдят някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда. И ето, казваш на онзи, който Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри [на теб], и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.” [33:36-37]
“Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е пратеник на Аллах и последният от пророците. Аллах всяко нещо знае.” [33:40]
Такива били обстоятелствата около браковете на Мухаммед. За мюсюлманите изобщо не съществува съмнение, че Той е достигнал идеала за нравственост и че бил образец за съвършенство при всички обстоятелства. Апелирам към немюсюлманите да обсъдят сериозно въпроса. Може би тогава ще успеят да стигнат до правилни и разумни изводи.
Една от апетитните теми, която привлича вниманието на немюсюлманите и неинформираните за религията си мюсюлмани, е многоженството.
Аллах Всевишния е изпратил Мухаммед (с.а.с.) със Своята съвършена система исляма, не за да създава проблеми на индивида, семейството и обществото, а за да постанови закони, които да улеснят човечеството, закони, които да издигат достойнството на превъзходното творение – човека, а не да го унизят.
Във всяка повеля или препоръка на исляма се съдържа мъдрост, която осветлява пътя на мюсюлманина така, че да не изпитва нужда от допълнително светлина. В Свещения Коран Аллах Всевишния е повелил:
Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината. А сатаните са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините. (2:257)
Имайки предвид обществото, в което живеем и неговата информираност за религията, не на заден план и медиите, които хвърлят кал срещу исляма ще се опитаме да изложим на вниманието на безпристрастните информация по темата.
Когато става въпрос за многоженството е необходимо да припомним историческия момент, в който се появява исляма: Мъжът е могъл да има колкото си поиска жени – без ограничение, да прави с тях каквото си поиска, да ги продава, дарява, преотстъпва – жената не се е считала за човек. Женските рожби са заравяни живи в земята:
И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в пръстта. Колко лошо отсъждат! (16:58–59)
С идването на исляма статуса на жената се издига и тя заема достойното си място:
…Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена вие сте един от друг… (3:195)
Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие… (7:189)
О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. (4:1)
А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнететени дори с браздица по костилка на фурма. (4:124)
Аллах обеща на вярващите мъже и жени Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и приятна обител в Градините на Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение. (9:72)
Обещанието на Аллах е и за мъжете, и за жените, те са сътворени с една и съща цел – да служат на Аллах Всевишния.
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. (49:13)
В Свещения Коран Аллах Всевишния е низпослал глава “Жените”. Жената е по-слабата и именно нейните парава са гарантирани. Известни са думите на пророка Мухаммед (с.а.с.) по време на “прощалното поклонение в Мекка”:
“О, хора, жените имат права над вас и вие имате права над тях….”
Също така и думите на пророка:
“Най-добрият измежду вас е този, който е най-добър към съпругата си”.
След казаното до тук да преминем към темата по същество с един въпрос.
От разбраното дотук дали се схваща, че многоженството е разрешено в исляма, за да потисне и унижи жената? Нека отговора да получим от самото знамение третиращо въпроса с многоженството:
А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните. (4:3)
Частта в знамението „… А ако ви е страх, че няма да сте справедливи с една…” предупреждава мъжете, че основното, което се изисква е справедливост и че препоръчителното в исляма е една жена, тъй като справедливото отношение към тях е изключително трудно, което е видно от следното знамение:
И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи Аллах е опрощаващ, милосърден. (“Висяща” е жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.) (4:129)
Тук не се порицава многоженството, а се предупреждава за трудното спазване на справедливостта и се препоръчва една.
С поставянето на определен брой жени, ислямът ограничава многоженството, както то е било възприемано в предислямския период и деликатно препоръчва една.
Процентът на мюсюлманите по света женени за една жена варира между 90-95%.
На въпроса “Защо на жената не е разрешено да има четири мъже?” бихме отговорили така:
Всевишният Аллах е Който създава и знае какво ще създаде – повече мъжки или повече женски. Нима Онзи, Който е сътворил, не знае? Той е Всепроникващия, Сведущия.(67:14)
В доислямския период също жените не са имали по няколко мъже, а напротив, мъжете – неограничен брой жени и е трябвало те да бъдат ограничени, а не обрратното.
Многоженството е съществувало и в предишни култури и религии.
Днес многоженството, незаконно е едно най-разпространените неща, което е публична тайна – ислямът разрешава четири жени, но със знанието на всички, чисто и законно.
Многоженството дава възможност на жените, които са повече и нямат покритие от мъже.
Многоженството дава възможност на жената, която поради болест или други причини не може да покрие половата потребност на съпруга, да остане в семейството.
Многоженството е което предпазва обществото от разруха и болести. Как може един закон за едноженство да уреди тези проблеми на индивида и обществото? Законите са, за да уреждат проблемите на хората, а не да създават проблеми?
Мухаммед (с.а.с.) е имал 11 жени.
До мединския период на исляма е имало ограничение на многоженството. През мединския период, в който започва изпращането на знамения за ислямското законодателство се ограничава броя на жените за мюсюлманите до четири.
Първата съпруга на Мухаммед (с.а.с.) е предостойната Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), известна вдовица от Мекка. Пророкът е бил на 25, а тя на 40 години. Следващите бракове на пророка (с.а.с.) са след нейната смърт. Заедно те прекарали петнайсет години преди пророчеството и десет години от пророчеството – общо 25 години съпружески живот. В рамките на брака си с нея Мухаммед (с.а.с.) не е имал друга съпруга. Следващата му съпруга е Севда (Аллах да е доволен от нея), когато той бил на 50 години, а тя на 55. Целият живот на пророка Мухаммед (с.а.с.) е преминал в достойнство. В допророческия период въпреки обичая мъжете да имат по много жени (има сведения, че някои имали по десет и по двайсет жени), той се жени за вдовицата Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), при все че имал предложения от най-красивите и достойни момичета. С нея той прекарва младостта си. Именно тук трябва да подчертаем факта, че следващия му брак е, когато той бил на 50 години и то за вдовица на 55. Това е достатъчен довод, който доказва смисъла на следващите бракове на пророка и който обезсмисля нелепите нападки по адрес на тях.
По време на този период е имало ожесточени битки срещу евреи и корейшити, като много жени останали в нищета след като съпрузите им били убити. Оженвайки се за Джувейрийе и Умму Хабибе, Мухаммед (с.а.с.) спомогнал да преодолеят загубата на съпрузите си.
Друга част от женитбите на Мухаммед (с.а.с.) имали политически характер – за приобщаване на цели племена към исляма.
Има и такива, чрез които се провалят езически традиции, като разбирането, че свободен не може да вземе робиня и обратно, и също така езическата традиция, че осиновилият не може да се жени за вече изоставената съпруга на осиновения, какъвто е бил случая със Зейд и Зейнеб (Аллах да е доволен от тях).
Тук трябва да подчераем, че за всеки брак Мухаммед (с.а.с.) има както обща причина свързана с пророчеството, така и конкретна причина. Това може да се схване, когато се опише всеки брак на пророка.
Измежду съпругите на Мухаммед (с.а.с.) единствено Айше е била девственица. Всички останали били овдовяли или изоставени.
Като се има предвид положението на пророка и възможността му да избира каквито пожелае, той не го е направил. А в един момент и за него идва ограничение, когато след превземането на Мекка трудностите намалели:
И не са ти разрешени отпосле други жени освен тези, нито да ги подменяш със съпруги, дори да те е възхитила тяхната красота, освен владените от десницата ти. Аллах всяко нещо наблюдава. (33:52)
За да се откаже от мисията си големците се събрали и му предложили имот, жени и слава колкото желае. Неговият отговор бил:
“И да ми дадете под едната мишница слънцето, а под другата луната, пак няма да се откажа от моята борба.”
Това не е била борба за пари, слава и жени, а борба да се възцари реда, системата на Господа на световете.
Към тези, които претендират за равенство между мъжете и жените.
Първо трябва да кажем, че не равенство, а справедливост казва исляма. Не може жената да е товарена колкото мъжа и това да е справедливо.
След като и претендиращите за равенство между мъжете и жените живеят в това общество защо не забелязват, че не по равно (мъже и жени) са министър председатели и защо не протестират?
Защо не протестират срещу неправдата в парламентите да са наполовина мъже, наполовина жени?
Защо не протестират да се възцари равенство по присъствие във всички институции?
Защо не протестират срещу унизителните заплати (по-малки отколкото на мъжете) за толкова или повече положен труд?
Защо не протестират срещу превръщането на жената в човек за всичко?
Защо не протестират срещу превръщането на жената в слуга на мъжете по заведения и институции.
Защо не протестират срещу оценяването на жената не по интелект и достойнство, а по формите на тялото или красотата й?
Полигамия означава многобрачие. По-точно, ако един мъж има повече от една съпруга по едно и също време, това се нарича полигиния. Но тъй като обикновения читател не прави разлика между двата термина, тук те ще бъдат използувани равнозначно. Когато казваме полигамия в този контекст, това означава полигамия в правилния смисъл на думата. От друга страна, ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това се нарича комунален брак.
Тези три основни вида множествен брак са били повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства. Най-разпространеният вид е полигамията, но по различни причини тя все още се прилага сред твърде ограничено малцинство от дадено население. Това е единственият вид множествен брак, разрешен от Исляма. Другите два, вида, множествеността на съпрузите (полиандрия) и груповите бракове, са абсолютно забранени.
Не е вярно, че юдейството и християнството винаги са били моногамни, т.е. категорично отхвърлят полигамията, дори и днес. Някои изтъкнати юдейски учени, като Гоитеин, ни съобщават, че еврейските емигранти, сред които била разпространена полигамията, причинявали на заселническите израелски власти много трудности и объркване. Възгледите на християните-мормони е добре известна те също разрешават полигамията. Такива са възгледите и на афроазиатските епископи, които предпочитат полигамията пред изневярата между съпрузите, произволните сексуални връзки между неженените, прелюбодеянието и смяната на партньорите. Само в Съединените щати стотици хиляди хора сменят своите партньори.
Полезно ще бъде да се изследва съотношението между стриктната формална моногамия и степента на разпространение на проституцията, хомосексуализма, незаконните бракове, изневярата между съпрузите и общата сексуална разпуснатост. В това отношение историята на гръцко-римската и юдейско-християнската цивилизация ще разкрие дори повече отношение, отколкото която и да е стандартна социологическа история на семейството.
В случая с Исляма откриваме, че в западния свят има много хора, които мислят, че мюсюлманинът е човек, обзет от плътски страсти, и че той притежава ограничен или неограничен брой жени и държанки. Мнозина се изненадват, когато видят мюсюлманин с една жена или мюсюлманин, който не е женен. Те вярват, че мюсюлманинът има пълна свобода да сменя една или повече жени с други и че това е толкова лесно, както смяната на един апартамент с друг или дори смяната на бельото. Подобно мислене е в резултат на авантюрните игрални филми и на евтините булевардни разкази, както и на безотговорното поведение на отделни мюсюлмани. Неизбежен резултат от тази ситуация е, че солидни бариери пречат на милиони хора да видят сияйните светлини на Исляма и неговата социална философия. За такива хора ще направим опит да обсъдим мюсюлманската гледна точка, след което всеки е свободен да направи собствените си заключения.
В човешката история полигамията е разпространена практика. В древносттта и по-ново време я практикували пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад. Дори днес тя се прилага сред мюсюлмани и немюсюлмани на изток и запад под различни форми, някои от които са законни, а други незаконни; някои-тайни, а други публични. Не е необходимо много да се проучва, за да се разкрие къде и как голям брой женени хора имат любовници, или посещават своите любими, или просто излизат с други жени под защитата на закона. Независимо дали това се харесва на моралистите или не, факт е, че полигамията се практикува и може да се види навсякъде и през различни исторически епохи.
По време на Библейските откровения полигамията била широко разпространена и практикувана. Приемали я от религиозна, социална и морална гледна точка, и срещу нея нямало възражения. Може би е така, защото самата Библия не е засегнала въпроса, било нещо обикновено. Библията не го забранява, нито го регулира, нито дори го ограничава. Някои хора тълкуват историята за десетте девици в Библията като санкция за едновременното поддържане на десет съпруги. Историите на библейските пророци, царе и патриарси в това отношение са невероятни.
Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) бил изпратен, практиката на полигамията била разпространена и дълбоко вкоренена в социалния живот. Коранът нито пренебрегва тази практика, нито я отхвърля, нито я оставя без контрол или ограничение. Било е невъзможно Коранът да прояви безразличие по въпроса или да търпи хаоса и безотговорността, свързани с полигамията. Както при другите преобладаващи социални обичаи и традиции, Коранът така разглежда темата и така я третира, че да изкорени традиционните злини и да извлече съответната полза. Той се е намесил, защото е трябвало да прояви реализъм и не е могъл да допусне никакъв хаос в семейната структура, която е истинската основа на обществото. С добрата си намеса Коранът въвел следните правила:
Полигамията е разрешена при определени условия и обстоятелства. Това разрешение е възможност, а не постулат на вярата или нещо задължително.
Това разрешение е валидно само за четири съпруги. Преди Исляма не е имало каквито и да било ограничения или застраховки.
На втората или третата жена, ако има такива, се дават същите права и привилегии, както на първата. Равенството между съпругите е необходимо условие за полигамията и условие, което всеки, сключил блак с повече от една жена, трябва да изпълнява. Това равенство зависи в голяма степен от съвестта на отделния човек.
Това разрешение представлява изключение от обикновения подход. То е обусловено от опита да се решат някои социални и морални проблеми, а също и за преодоляване на някои неизбежни трудности. Накратко, това е извънредна мярка, която трябва да се ограничи в този смисъл.
Откъсът от Корана, свързан с този въпрос, е следният:
А ако ви е страх, че не ще сте справедливи към сираците [ако се ожените за тях], сключете брак с онези от жените, които харесвате две и три, и четири. А ако ви е страх, че не ще сте справедливи, женете се за една или за [пленнички], владени от десниците ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните. [4:3]
Откъсът бил низпослан след битката при Ухуд, в която много мюсюлмани паднали убити и оставили вдовици и сираци, а нужните грижи за тях били възложени на оцелелите мюсюлмани. Бракът бил един вид защита на вдовиците и сираците. Коранът направил горното предупреждение и предоставил възможност за защита на правата на сираците и да се предотврати извършването на несправедливост от страна на покровителите към зависещите от тях.
Става ясно, че не Ислямът е измислил полигамията и че с въвеждането на споменатите правила той не я поощрява като правило. Не я е отменил, защото това е против човешките нужди, а хората биха продължили старата практика, така както днес я продължават хората, чиито конституции и социални стандарти не одобряват полигамията. Ислямът е дошъл, за да бъде изпълняван, живян, практикуван, а не за да бъде в състояние на неизвестност или за да бъде смятан просто за една теория. Той е реалистичен и възгледите му за живота са най-практичните. Ето защо той разрешава условна и ограничена полигамия, защото ако би било полезно за човечеството да се забрани, Всевишния Аллах нямаше да я позволи. Но кой знае по-добре от Аллах?
Има множество причини, поради които Ислямът разрешава полигамията. Не е необходимо човек да си ги измисля или да прави хипотези. Те са реални и могат да бъдат видени всеки ден и навсякъде. Нека изследваме някои от тези причини:
- В някои общества броят на жените е по-голям от този на мъжете. Това е особено вярно за индустриалните и търговските райони, а също и за страните, които водят война. Ако мюсюлманското общество е от тази категория и ако Ислямът забраняваше полигамията и ограничаваше законния брак само до една жена, какво щяха да правят неомъжените жени? Къде и как биха намерили те естествено желаното другарство? Къде и как биха открили симпатия, разбиране, поддръжка и покровителство? Проблемът не е само материален, но и морален. Нормалната жена, независимо дали е заета с бизнес или работи във Външно министерство, или в разузнаването копнее за дом, за собствено семейство. Тя има нужда от някого, за когото да се грижи и от някого, който да се грижи за нея. Тя желае да има социална и семейна принадлежност.
Дори ако погледнем на това от чисто физическа гледна точка, проблемът все още е много сериозен и не можем просто да го пренебрегнем. Напротив, ако го оставим нерешен, като логичен резултат той ще предизвика психически комплекси, нервни кризи и душевна нестабилност. Многобройни са клиничните доказателства за това.
Тези естествени желания и сантиментални стремежи трябва да бъдат осъществени. Жените трябва да принадлежат някому, да се грижат за някого, за тях да се грижат, да бъдат задоволявани по един или друг начин. Жените в подобно положение обикновено не променят своята природа, нито водят ангелски живот. Те чувстват, че имат пълното право да се насладят на живота и да получат своя дял. Ако не могат да го имат по законен и приличен път, те намират други начини, въпреки че са временни и рисковани. Твърде малко жени могат да живеят без постоянното и сигурно другарство на мъжете. Огромното множество неомъжени жени в такова общество откриват свои начини да се срещат с мъже. Те организират пищни празненства и коктейли, присъстват на бизнес-конгреси, участват в пътувания и екскурзии и т.н. Резултатите от това отчаяно търсене на мъже не винаги са морални или прилични.
Семеен мъж може да покаже склонност към някоя жена и тя да се опита да го спечели по легален или друг начин. Някоя жена може да привлече мъж, който по една или друга причина да бъде развратен или депресиран. Такъв мъж ще потърси интимна връзка с нея открито или тайно, начин приличен или не, под легална форма или просто чрез общ закон. Това със сигурност би имало сериозно отражение върху семейния живот на женения мъж и би разрушило отвътре нравите и социалния морал на обществото. Съпругите ще бъдат напускани или пренебрегвани, децата изоставяни, домовете ще пустеят и т.н.
Жената, която се среща с мъж при такива обстоятелства, няма сигурност, достойнство или права. Нейният спътник или любовник може да бъде с нея, да я поддържа и обсипва с подаръци или да я обгръща с израз на страстна любов. Но каква сигурност има тя? Как може тя да го спре да не я изостави или да не я разочарова в момента, когато има най-голяма нужда от него и когато компанията му е най-желана? Какво ще му попречи да разпространи техните интимни тайни? Нравственост? Съвест? Законът? Нищо не би помогнало. На нравствеността е нанесен смъртоносен удар със започването на тази интимна връзка, съвестта е била парализирана с тези отношения излизащи извън нормите на Аллах и на хората. Законът на обществото не признава друга интимност освен със съпругата. Мъжът може да се наслаждава на лесната извънбрачна връзка, докогато желае и ако чувствата му угаснат, той може да се среща с друга жена и да повтори същата драма без определени отговорности или задължения от негова страна.
Жена с подобен опит все още може да бъде привлекателна и съблазнителна и желана. Тя може дори да потърси друг мъж и да опита втори път. Но това ще и даде ли сигурност или достойнство, или права? През цялото време тя ще се върти в същия порочен кръг, търсейки и с надеждата да я търсят. Бремето и ще става все по-тежко, особено ако има деца. Накрая ще бъде забравена. Всяка жена в подобна ситуация по правило се изнервя и превръща в бунтарка, отмъстителка или разрушителка на нравствеността.
От друга страна, никой не може да претендира, че всички женени мъже са щастливи, че имат успех и са задоволени в своя брак. Независимо дали грешката е негова или на съпругата му, нещастният съпруг ще търси друг вид близост и утеха при някоя друга. Това е лесно за него, ако жените са повече от мъжете. Ако той не може да го получи по законни пътища, ще го получи с други средства, а плодовете ще бъдат неморални и неприлични интимности, които може да доведат до незаконни деца, аборти и други безкрайни неприятности. Тези факти са грозни и горчиви, но са реални и остри проблеми. Те трябва да бъдат решени по начин, който ще защити отделния човек, мъж или жена, и ще защити обществото.
Като разрешение на проблема Ислямът предлага да се позволи на нещастния и неудовлетворен съпруг да сключи брак с втора жена и да живее с нея открито, като поеме отговорност и еднакво изпълнява всички задължения и към първата, и към втората жена. По този начин той помага на неомъжените жени да задоволят своите потребности, да реализират копнежите си и да постигнат естествените си стремежи и духовни желания. Това разрешение им помага да се свържат с мъже чрез брак и да се насладят на всички права и привилегии на законни съпруги. По този начин Ислямът не се опитва да избегне въпроса или да омаловажи проблема. Той е реалистичен и открит, пряк и тактичен. Разешението, което Ислямът предлага, е законно, прилично и благосклонно. Ислямът го предлага, защото не търпи лицемерието в човешките отношения. Той не приема за законно и морално поведението на човек, който по закон е женен за една съпруга, но всъщност има неограничен брой интимни и тайни връзки. От друга страна Ислямът категорично отхвърля изневярата и не може да и даде прошка. Наказанието за семейните мъже и жени, извършили прелюбодеяние, може да стигне до смърт, а наказанието за неженените, встъпили в интимни отношения, може да стигне до сто камшика за всеки един. При забрана на лицемерието, прелюбодеянието и изневярата няма друга алтернатива освен законната полигамия. Такъв е ислямският подход при тези условия.
Ако някои хора смятат това за неприемливо, те трябва да се насочат към други алтернативи, които Ислямът не приема или не се отнася към тях с особена благосклонност. А тези, които могат да се контролират и да упражняват самодисциплина във всяко отношение, не се нуждаят от полигамия. Главната грижа на Исляма е да се запази достойнството и сигурността на отделния човек и да се защити целостта и моралното състояние на обществото.
Всеки може да се запита какво е по-добро за подобно общество. По-добре ли е да се остави хаосът и безотговорното поведение да сринат основите на обществото, или да се прибегне до изпълнение на ислямските принципи? В интерес на обществото ли е да пренебрегва своите остри проблеми, да търпи лицемерието и злото, да разреши изневярата и тайната интимност? Разумно ли е да се потискат естествените желания и естествените копнежи на мъжа и жената за близост, потискане, което в действителност не може да не бъде силно и само ще ги доведе до незаконни и неприлични отдушници? Независимо дали въпросът се обсъжда от социална, морална, човешка, духовна или някаква друга гледна точка, ще стане ясно, че за обществото е далеч по-добре да разреши на своите членове легална връзка с поемане на отговорност, под закрилата на закона и под наблюдението на компетентните власти.
Ако разгледаме въпроса от позициите на жената, ще схванем ясно че с това разрешение Ислямът и осигурява необходимото уважение, покровителства нейните права и честност, признава легитимното и желание за прилична близост, и и предоставя възможността да се грижи за любим човек и за нея да се полагат грижи. Това може да звучи неприятно за жена, която вече има съпруг и негодува, виждайки, че и друга жена се ползва от неговата близост и покровителство или че и на нея отдава поддръжка и добрина. Но какво чувствуват другите жени, без съпрузи или другари, на които да разчитат? Трябва ли просто да пренебрегнем тяхното съществуване и да смятаме, че нямат право на сигурност и удовлетворение? И ако ги пренебрегнем, ще реши ли това проблема и ще им донесе ли удовлетворение? Как ще се чувствува същата тази съпруга и как ще реагира, ако е в положението на жените без другари? Не ще ли желае тя да принадлежи на някого и да бъде уважавана и признавана? Няма ли да бъде по-щастлива с малко покровителство и сигурност, вместо да бъде лишена от всичко това? Какво ще стане с нея и с децата и, ако на някой обществен коктейл или танцова забава нейният съпруг бъде привлечен от някоя “излишна” жена? Какво ще стане с нея, ако съпругът и напусне семейството или пренебрегне своите отговорности, за да има време да подсигури новото си увлечение? Как ще се чувства тя ако разбере, че единственият в живота и мъж има приключения с други жени и тайно издържа друга жена или често посещава друга любима? Подобен мъж е не само изгубен за своята съпруга, но и крие опасност. Той е коварен и озлобен. Но ще помогне ли това проклятие на някого, ще разреши ли проблема? Жената, и законната съпруга, и незаконната спътница, е тази, която страда от подобни неща. Не е ли по-добре за двете жени еднакво да споделят грижата и издръжката на мъжа и да имат еднакъв достъп до него, и еднакво да бъдат защитени от закона? Мъжът с извънбрачна връзка не принадлежи на никоя съпруга, той е лицемер. Но вредата вече е нанесена и душата е наранена. Ислямът се намесва с благосклонност за закрила на всички заинтересовани страни, за борба с разврата, за предотвратяване на вредата от това и за предпазване от душевни рани и позволява на женения мъж да встъпи във втори брак, ако има уважителна причина или основание.
- В някои случаи по различни причини съпругата може да не е в състояние да има деца. Наличието на деца е основния фактор за съществуване на семейството в пълния смисъл на думата и за да се запази човешкият облик. Освен това, децата са една от главните цели на брака и мъжът по инстинкт желае да има деца, за да запази името си и да засили семейните връзки. При липса на деца мъжът може да избере една от трите възможности:
а) да забрави проблема и да потисне естественото си желание да има деца;
б) по един или друг начин да се разведе с бездетната си съпруга;
в) да осинови деца и да им даде своето име.
Никоя от тези възможности не съответства на ислямските възгледа за живота и природата. Ислямът не поощрява, нито одобрява потискането на нечии естествени желания и естествени стремления. Той спомага тези стремежи и желания да се осъществят по приличен и легален начин, защото потискането в подобни случаи не е част от неговата система. Разводът при такива обстоятелства е неоправдан, защото не е грях за жената, че не е способна да роди деца. Освен това, за Аллах разводът е най-противното от позволените неща и се разрешава, само, когато няма друга възможност. От друга страна, съпругата може да се нуждае от издръжката и близостта на своя съпруг. Ще е жестоко тя да бъде изоставена, когато е в неволя и е отчаяна, и никой не се интересува от нея, знаейки, че не може да роди.
Осиновяването също е изключено, защото Ислямът повелява, всяко дете да бъде назовавано с името на истинския си баща и ако е неизвестен, то трябва да бъде назовано “брат във вярата”:
Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които [отхвърляйки ги] оприличавате на своите майки. И не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път. Назовавайте ги на бащите им! То е най-справедливо при Аллах. А ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели. И нямате грях за онова, в което сте сбъркали, а за онова, което вашите сърца са кроели. Аллах е опрощаващ, милосърден. [33: 4-5]
Разбира се, това не означава, че дете, чийто баща или настойник е неизвестен, трябва да бъде лишено от грижи и семейна ласка. Това означава, че осиновяването, както се извършва днес, не е начин да се осигури на детето надежден и благополучен живот. Никой не може реално да замени истинските баща и майка. Всекидневните събития, сложните процедури и дела в съдебните зали, разногласията между семействата доказват, че осиновяването никога не разрешава проблемите. Колко са съдебните дела, при които истинските родители искат обратно детето си, осиновено от чужди семейства и поставено при различни условия? Колко дълго нормални баща и майка могат да понесат детето им да жевее в чужд дом? Доколко могат да се доверят на осиновителите за правилното възпитание на детето и за грижите им към него? Как ще се почувства самото дете, когато порасне и разбере, че истинските му родители са неизвестни и че е осиновено? Как ще реагира, когато открие, че истинските му родители са неизвестни, или майка му се е отказала от него, страхувайки се от бедност, от срам и необезпеченост? Колко ще обичат детето другите членове на семейството? Приятно ли им е чуждо дете да носи тяхното име и да наследява имот, на който те са законни наследници? Какво ще почувстват осиновителите, когато истинските родители поискат обратно детето си или самото дете поиска да се върне при истинските си родители? Този въпрос е свързан с много трудности.
Без съмнение, осиновяването не е добро и може да причини много вреда както на детето, така и на родителите, истински или осиновители, и на други роднини на семейството-осиновител, и на обществото като цяло. Осиновяването е една от главните причини, много хора да бъдат поощрени към безотговорни действия и непозволени интимни връзки. Днес то се комерсиализира. Данните показват, че има хора, които предоставят децата си за “продан” или търговия, подобно на стока. Това не става в африканските или азиатските джунгли, а точно тук, в Канада и Америка. Поради всичко това, Ислямът отхвърля и не приема неговото практикуване сред мюсюлманите.
Като отхвърля тези три възможности по споменатите причини, Ислямът предлага свое разрешение на проблема. Той позволява на един мъж в подобна ситуация да се ожени отново, да задоволи естествената си потребност и в същото време да издържа бездетната си съпруга, която се нуждае от него повече от всякога. Това отново е разрешение изход, до който един отчаян мъж може да стигне, без да прибегне до осиновяване или развод, и да потиска естествените си стремежи. Това е още един пример, когато вторият брак е най-добрият възможен избор, изход от трудна ситуация, за да се помогне на хората да водят нормален и сигурен живот.
- Има случаи и времена, когато съпругата не е в състояние да изпълнява брачните си задължения. Тя може да не бъде толкова приятна спътничка, колкото е необходимо или дори колкото би искала да бъде. Тя може да се намира в състояние, което не и позволява да отдаде на съпруга си цялата любов, грижи и внимание, които той заслужава и желае. Това не винаги е грешка на съпругата. Възможно е причината да се крие в самата и природа, би могло да е някаква болест, труден период на раждане или месечен цикъл. Нека отново припомним, че не всички мъже могат да проявят търпение, да се самоконтролират или да имат ангелско поведение. Някои мъже наистина пропадат в бездната на безнравствеността, лъжата, лицемерието и изневярата. Има истински случаи, когато някои съпрузи се влюбват страстно в своите снахи или детегледачки, или в жените, които се грижат за семейството по време на болестта на съпругата или в периода на раждане. Неведнъж се е случвало съпрузите да имат нова любовна авантюра с други жени, докато съпругите им са подложени на трудни операции при раждането.
Действащо лице в подобна драма е най-често сестрата или приятелката на болната съпруга. Може би тя идва с благородни намерения да помогне на болната си сестра или скъпа приятелка, или временно да се грижи за децата или за дома, и оттук нататък нещата се развиват и усложняват. Съпругът се чувства самотен и потиснат, докато съпругата му е болна вкъщи или в болницата. Другата жена в дома независимо дали е сестра на съпругата или приятелка, или някоя друга жена с желанието си да помага, показва на съпруга някакво съчувствие или разбиране, което може да бъде искрено и честно, но може и да бъде с друга цел. Някои мъже и жени се възползуват от тази симпатия и стигат до крайности. Резултатът е едно разбито сърце, а вероятно и разбит дом.
Проблеми от такъв характер не са въображаеми или дори редки. Те са разпространени сред хората и от време на време вестниците се занимават с тях. Съдебните архиви също съдържат свидетелства за подобни факти. Поведението на мъжа при тези обстоятелства може да се нарече подло, неморално, неприлично, порочно и т. н. Дори да е така помага ли това да се разреши проблемът? Променя ли то факта или човешката природа? Делото е извършено, престъплението се повтаря и един остър проблем се нуждае от реално и прилично разрешение. Създателите на закони ще бъдат ли удовлетворени от откритото осъждане на такъв мъж? Ще го оставят ли да унищожи собствената си честност и да разруши моралните устои на обществото? Ще позволят ли лицемерието и безнравствеността да заместят честността и праведността? Пряката забрана и осъждането не са спрели никой мъж да извърши престъпление, нито са го направили по-съзнателно, напротив, запазвали са се лицемерието, тайната изневяра и безотговорността, пред които законът и неговите създатели са безпомощни.
Но Ислямът не може да бъде безпомощен. Той не може да прави компромиси с моралните норми, нито да търпи лицемерие и изневяра. Ислямът не може да лъже себе си или човека с фалшиво или претенциозно удовлетворение. Ислямът не може също така да отрича съществуването на един проблем или просто да прибягва до пряко осъждане и забрана, защото това не намалява вредата. Ислямът е позволил полигамията с уговорките и условията, споменати по-горе, за да защити такъв мъж от самия него и да защити жената независимо дали е съпругата или тайната приятелка от ненужните усложнения, за поддържане на моралната честност на обществото и за намаляване на злото. Това трябва да се прилага като извънредна мярка и със сигурност е по-здраво от условната моногамия и безотговорните връзки между мъжа и жената. Мъжете и жените, озовали се в отчаяние или затруднение, могат да прибягнат до това решение. Но моногамията е правилото, ако има страх от несправедливост или вреда за която и да е от страните.
- Самата природа изисква от мъжа в определени неща и действия да бъде честен. Мъжът е този, който като правило пътува много в командировка и отсъства от къщи за различни периоди от време, в страната или в чужбина. Никой не може да поеме отговорността да установи, че всички мъже при такива обстоятелства остават верни и чисти. Опитът показва, че повечето мъже изпадат в неморални авантюри с чужди жени по време на своето отсъствие от къщи, което може да продължи с месеци или години.
Някои хора са слаби и не могат да се съпротивляват дори на лесно преодолимите изкушения. В резултат на това вършат грях и може да се стигне до разрив в семейството. Много по-добре е такъв тип мъж да има втори дом с втора законна съпруга и да се знае, че е обвързан със законни норми и морални принципи в интимността с другата жена. Вероятно първата съпруга ще се дразни по-малко, отколкото ако той прибягва до същата интимност по друг начин. Естествено тя не би искала съпругът и да има отношения с никоя друга, но щом се сблъска със ситуацията той да избира да бъде законно отговорен и морално обвързан или незаконно и неморално свързан с някоя друга жена съпругата със сигурност ще избере първата възможност и ще приеме ситуацията. Ако и се нанесе вреда или правата и се нарушат, тя винаги може да се обърне към закона и да получи развод, щом това е в неин интерес.
Когато се прилага ислямската полигамия, повече се запазват честността на мъжа, достойнството на втората жена и моралните ценности на обществото. Те са същностни елементи от всекидневния живот. Може и да са рядкост, но по-рядка е практиката на полигамията сред мюсюлманите. Мюсюлманите, които прибягват до полигамия, се срещат много по-рядко от живеещите в моногамни общества съпрузи, които изневеряват на своите жени.
Въпреки че е рискована и сложна, поради многото условности, както бе разяснено по-горе, полигамията е много по-добра от пренебрежението и изневярата, лицемерието и несигурността, безнравствеността и неприличието. Тя помага на мъжете и жените да разрешат трудните си проблеми въз основа на една реалистична и отговорна база. Тя свежда до минимум психологическите, естествените и емоционалните усложнения на човешкия живот и е предпазна мярка, която се прилага в интерес на всички заинтересовани страни. Все пак това не е постулат на вярата, нито е предписание, то е просто позволение от Аллах, разрешение на едни от най-трудните проблеми в човешките отношения. Мюсюлманите поддържат мнението, че законната и условна полигамия е за предпочитане пред постъпките на много хора днес, които се гордеят със себе си заради фиктивния брак и повърхностната моногамия. Мюсюлманската позиция е следната: при нормални обстоятелства моногамията не само се предпочита, но е и правило. Иначе, ако е необходимо, може да се обсъди и приложи полигамията.
За да приключим дискусията, можем да анализираме браковете на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Те не са проблем за истинския мюсюлманин, за когото Пророкът е идеал и той разбира обстоятелствата, при които тези бракове са били сключени. Но много често те представляват пречка за немюсюлманите, които не могат да схванат личността на Пророка и правят безотговорни и преждевременни заключения, които са в ущърб на Исляма и Пророка. Тук няма да даваме наши заключения, нито ще изобличаваме чуждите. Ще съобщим определени факти и ще оставим читателите сами да решат:
Бракът се цени високо от Исляма. Той е добродетел и в него се корени здравословното оцеляване на обществото.
Нашият пророк Мухаммед никога не е казвал, че е безсмъртен или божествен. Той често подчертавал факта, че е смъртен и че бил избран от Аллах да предаде Божието послание на човечеството. Въпреки своята изключителност и издигнатост, той е живял и умрял като човек. Затова бракът бил за него естествен, а не ерес или проклятие.
Той е живял при твърде горещ климат, който засилва телесните желания, хората достигат зрелост в по-ранна възраст и лесното удоволетворение на желанията било разпространено сред хората от всички класи. Въпреки това Мухаммед не докоснал жена до двадесет и петата си година, когато се оженил за пръв път. В цяла Арабия той бил известен с беспорните си качества, наричали го ал-Амин (Довереника), прозвище-отличие за най-висока нравственост.
Първият му брак на тази късна, необичайна за региона, възраст, бил с Хадиджа, зряла жена, два пъти оставала вдовица и по-възрастна от него с петнадесет години. Самата тя предложила това и Мухаммед приел въпреки всичко. По това време той би могъл лесно да намери много по-хубави момичета и много по-млади съпруги, ако е имал пристрастие или е преследвал телесни наслади.
С тази си съпруга той живял, докато прехвърлил петдесетте си години и от нея се родили всичките му деца с изключение на Ибрахим. Свързвал ги съвместен живот до смъртта и, когато била шестдесет и пет годишна, и дотогава той не е имал друг брак или връзка с друга, освен с нея.
Когато обявил посланието на Аллах, той бил вече над петдесетте, а тя над шестдесет и пет. Той и неговите последователи били подложени на постоянни преследвания и опасности. В разгара на тези неприятности съпругата му починала. Известно време след смъртта и той нямал съпруга. После дошла Сауда, която през първите години на преследванията се изселила със съпруга си в Абисиния. При завръщането им съпругът и починал и тя потърсила убежище. Естествено било да се обърне към самия Пророк, за чиято кауза съпругът и починал. Пророкът я взел под свое покровителство и се оженил за нея. Тя не била особено млада, хубава или приятна. Била обикновена вдовица с избухлив труден характер. По-късно през същата година на Пророка представили седемгодишната Аиша, дъщеря на скъпия му сподвижник Абу Бакр. Бракът бил сключен известно време след преселването в Медина. Тези бракове показват, че целта от тях може да бъде всичко друго, но не страстта и телесните желания. Той живял с двете си съпруги пет или шест години до петдесет и петата си година, без да взима друга съпруга.
От петдесет и шестата до шестдесетата си година Пророкът сключил по ред девет брака. През последните три години от живота си той изобщо не встъпил в брак. Повечето от браковете му били сключени в период от около пет години, през най-трудния етап на неговата мисия. Това било времето, когато мюсюлманите водели решителни битки и били обградени от безкрйни неприятности както отвътре, така и отвън. През този период се създавало ислямското законодателство и се полагали основите на ислямското общество. Изключително интересен е фактът, че Мухаммед бил водещата фигура и центърът на тези събития, и че повечето от браковете му били сключени тогава. Това заслужава сериозното внимание на историци, социолози, законодатели, психолози и т.н. То не може да се тълкува просто в рамките на телесното привличане и похотливите страсти.
Мухаммед живял по най-простия, скромен и честен начин. През деня бил най-заетият човек, тъй като е бил начело на държавата, бил е глава на правосъдието, главнокомандващ, наставник и т.н. Всичко това едновременно. През нощта бил най-отдаденият на свещенодействието човек. Две трети от нощта стоял буден в молитви, преклонение и размисли.
Твоят Господ знае, че стоиш по-малко от две трети от нощта, [понякога] и половината от нея, а [понякога] и една трета, - и група от тези, които са заедно с теб. [73:20]
Обзавеждането му се състояло от рогозки, кани, одеяла и други прости неща, въпреки че бил владетел и върховен управител на Арабия. Животът му бил толкова суров и скромен, че неведнъж съпругите му настоявали за материални удобства, но никога нямали такива.
И не следвай неверниците и лицемерите, и отмини обидите им, и се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за покровител. [33:48]
Очевидно това не е бил живот на похотлив и отдаден на страсти човек.
Всичките му съпруги били вдовици или разведени, с изключение на Айша, която била твърде млада. Никоя от тези овдовели и разведени жени не била известна с особен физически чар или красота. Някои били по-възрастни от него и всички те търсели помощ и убежище, или му били дадени в дар, но той ги взел за законни съпруги.
Това са в общи линии браковете на Мухаммед и в никакъв случай не се създава впечатление, че те са били породени от телена потребност или биологически причини. Не е логично да се мисли, че той се е свързвал с толкова съпруги от лични съображения или плътски нужди. Всеки, бил той приятел или враг, който се съмнява в моралната чистота или духовната извисеност на Мухамед заради неговите бракове, трябва да намери задоволителни отоговори на въпроси като следните: Защо е сключил първия си брак на 25-годишна възраст, след като преди това не е имал връзка с никоя жена? Защо е избрал с 15 години по-възрастна от него, два пъти останала вдовица? Защо не е потърсил друга до смъртта и, когато той бил на петдесет? Защо приел всички тези безпомощни вдовици и разведени, които не притежавали особено привлекателни черти? Защо водел суров и тежък живот, когато можел да живее лесно и удобно? Защо сключил повечето си бракове през петте най-напрегнати години от своя живот, когато мисията и кариерата му били подложени на изпитание? Как е могъл да бъде това, което е бил, ако са го обзели жени и страсти? Има много други въпроси, които могат да бъдат повдигнати. Въпросът не е толкова прост, че да се тълкува само с оглед на чистата физиология и плътската страст. Необходимо е сериозно и честно обсъждане. Като разглежда поотделно браковете на Мухаммед, човек не може да не открие истинските причини за тях. Те могат да бъдат класифицирани, както следва:
Пророкът дошъл на този свят като идеален пример за човечеството и бил такъв във всички аспекти на своя живот. Особено поразителен пример за това са неговите бракове. Той бил най-добрият съпруг, най-обичащият и честен партньор. Трябвало е да премине през всички етапи на човешкия опит и моралното изпитание. Живял с една съпруга и с повече от една, със стара и млада, с вдовица и с разведена, приятна и темпераментна, с нервна, с благородна, със скромна, но във всички случаи той бил образец на добрина и утеха. Бил предопределен да изпита всички тези различни аспекти на човешкото поведение. Това било морално изпитание и човешка задача, една наистина тежка задача.
Пророкът дошъл да укрепи морала и да гарантира на всеки мюсюлманин сигурност, покровителство, съвършен морал и приличен живот. Мисията му била подлагана на изпитания до края на живота му и не останала само застинала теория. Обикновено той поемал най-тежкия дял и въпреки това изпълнил своята роля по най-достойния начин. Войните и гоненията отежнили участта на мюсюлманските мъже. Практиката на Пророка била да помага на вдовиците да се установят чрез брак с неговите сподвижници. Някой жени били отхвърлени от сподвижниците, а други търсели неговото лично покровителство и защита. Разбирайки напълно тяхното състояние и саможертвата им в името на Исляма, той трябвало да направи нещо, за да ги облекчи. Един вид облекчение било да ги вземе за свои съпруги и да приеме предизвикателството на тежките отговорности. Така той се свързал с повече от една съпруга по време, когато това не било забавно или лесно. Той трябвало да участвува в рехабилитацията на тези вдовици, сираци и разведени, защото не можел да помоли сподвижниците си да вършат нещо, което той самият не бил подготвен да прави или участва в него. Тези жени били поверени на мюсюлманите и за тях трябвало да се полагат грижи добросъвестно. Това, което той направил, било неговата част от отговорността и, както винаги, тази част била най-голямата и най-тежката. Ето защо имал повече от една съпруга и повече съпруги, отколкото всеки един от неговите сподвижници.
На много пленнички мюсюлманите дали право на покровителство и защита. Те не били убити, нито им отрекли правата, човешки или материални. Напротив, оказали им помощ да се установят чрез законни бракове за мюсюлмани, вместо да бъдат държани като пленнички. За мюсюлманите това също било морално бреме, което трябвало да се поеме съвместно като обща отговорност. И тук Мухаммед поел своя дял от отговорността, като се оженил за две от тези пленнички.
Някои от своите бракове Пророкът сключил по политически причини. Основната му грижа била бъдещето на Исляма. Той бил особено заинтересован да утвърди мюсюлманите във всяко едно отношение. Ето защо се оженил за малката дъщеря на Омар, неговия втори приемник, който по-късно станал халиф. Чрез брака си с Джуяйрия той спечелил подкрепата за Исляма от страна на целия род Бану ал-Мусталик и техните племена-съюзници. Чрез брака си със Сафия неутрализирал голяма част от враждебно настроените юдеи в Арабия. Приемайки за съпруга Мария, египетска коптка, той създал политически съюз с владетел от голяма величина. Като израз на добра воля към негуса на Абисиния, в чиито земи първите мюсюлмани намерили сигурно убежище, Мухаммед се оженил за представената му от владетеля Зейнаб..
Със сключването на повечето от тези бракове Пророкът искал да елиминира кастовата система, расовата и националната суета, и расовите предразсъдъци. Той се оженил за едни от най-скромните и бедни жени. Оженил се за едно коптско момиче от Египет, за една юдейка от друга религия и раса, за една негърка от Абисиния. Не го удовлетворявало просто да учи хората на братство, а да въплъщава своите думи в дела.
Някои от браковете на Пророка били сключени по законодателни причини и за премахване на определени погрешни традиции. С такава цел сключил брак със Зайнаб, която получила развод от освободения роб Зайд. Преди Исляма арабите не позволявали на разведените жени да се омъжват отново. Зайд бил осиновен от Мухаммед и наречен негов син, според предислямския арабски обичай. Но Ислямът отменил и не одобрявал тази традиция. Мухаммед бил първият човек, на дело изразил неодобрението. Оженил се за разведената с неговия “осиновен” син, за да покаже, че осиновяването в действителност не превръща осиновеното дете в истински син на бащата-осиновител и че бракът е нещо законно и за разведените. Същата Зайнаб била братовчедка на Мухаммед и му била предложена за брак преди да се омъжи за Зайд, но тогава той отказал. След като се развела, той я приел поради двете законодателни причини: законността на брака с разведени и истинското състояние на осиновените деца. Историята на Зайнаб се свързва в нечии умове с нелепи измислици относно моралната чистота на Мухаммед. Тези порочни лъжи не заслужават да бъдат обсъждани.
“И когато Аллах и Неговият Пратеник отсъдят някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда. И ето, казваш на онзи, който Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри [на теб], и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.” [33:36-37]
“Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е пратеник на Аллах и последният от пророците. Аллах всяко нещо знае.” [33:40]
Такива били обстоятелствата около браковете на Мухаммед. За мюсюлманите изобщо не съществува съмнение, че Той е достигнал идеала за нравственост и че бил образец за съвършенство при всички обстоятелства. Апелирам към немюсюлманите да обсъдят сериозно въпроса. Може би тогава ще успеят да стигнат до правилни и разумни изводи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
