Ислямът и цивилизацията

Искате да ни пратите 1000 години назад във времето на палатките и бедуините ли? Този Ислям е бил за онези боси, груби образи на тогавашните араби в пустинята. Наивността му и принципите му стигат само за бедуинското общество, в което се е появил. Но какво може да предложи Ислямът днес във времето на цивилизацията, на техническия напредък, времето на ракетите, на водните бомби, не небостъргачите, на киното?

Ислямът е една закостеняла религия, която не може да се сприятели с действителността на модерната цивилизация. Затова не е загуба да се откажем от него, за да се отдадем и ние на напредъка като останалия свят!"

***

Това е едно изказване, белязано с незнание и глупост, което един човек, познаващ ислямската история никога не би направил. Защото кога и къде Ислямът е препречвал пътя на напредъка? Действително - Ислямът се е появил при народ, състоящ се на половината от пустинни араби, които Ислямът излекувал от коравосърдечието и грубостта им. Коранът казва за тях:

Бедуините са най-силни по неверие и лицемерие, и най-склонни да не проумеят границите на онова, което Аллах низспосла на Своя Пратеник. Аллах е всезнаещ, премъдър (Коран 9:97)

Това е било едно от чудесата на Исляма, да направи от тези необразовани, боси грубияни една общност, на която не и било достатъчно да се издигне до най-далечните хоризонти на човечеството чрез водачеството на Аллах, а самата тя проправяла пътя на другите и ги канила да приемат напътствието на Аллах. Само това е достатъчно доказателство за чудесната дарба на тази религия да насърчава хората към напредък и образование.

Но Ислямът не се задоволил само с изграждането на душата на хората, въпреки че точно това е усилената работа, която заслужава признание, поради цивилизиращия и култивиращия и характер. Ислямът е добавил и много белези към цивилизацията, които днес са много важни за човека, защото той приел всички форми на цивилизация от различните завладени страни, като Египет, Персия или Римската Империя, доколкото те не се различавали от ислямските принципи и не отвръщали хората от доброто. Ислямът асимилира общите науки като например знанията на гърците за медицината, астрономията, математиката, биологията, химията или философията. Тогава въвел към придобитите знания нови открития, които били разработени чрез подробни изследвания от мюсюлманите. Това се разпростряло до историята на Андалузия, над чийто знания се основавали събуждането на Европа и растежа в науката и откритията.

Кога тогава, питам пак, Ислямът е препречвал пътя към развитието на човечеството?

***

Що се отнася до становището на Исляма към днешната западна цивилизация, то не се различава от предишното. Всяко нещо, което служи на доброто се приема и всяко, което служи на злото се отхвърля. Но Ислямът никога не е проповядвал към въздържание от науката и печалбата. Той не е настроен враждебно и расистки срещу други цивилизации, защото вярва в единството на човечеството и на връзките, които свързват всички раси и народи. Затова няма повод за подобни страхове, че Ислямът би се наложил без да се възползва от напредъка и развитието. Мюсюлманите не изискват върху машините, които използват в къщи или във фабриките да бъде написано "Бисми-ллахи-р-рахмани-р-рахим". Стига им да ги използват в Божието име и по Неговия път. Самата машина не би могла да е част от една религия, една раса или от една определена държава. Нейната цел е по-скоро действието върху човечеството и продукцията. Но ако един мюсюлманин я използва, това не трябва да става във вреда на някой друг. Условието на Исляма е, че използването на един инструмент или на една машина трябва да служи за изпълняване на Божийте думи на земята. Киното също е една продукция на човека. Така мюсюлманинът може да го използва за представянето на чисти, човешки благородни чувства, или за представяне на борбата за доброто. Но не и за представянето на голи тела и безсрамни изображения. Грешката на днешните филмови продукции не е, че те просто представят страстта на този свят, а че докарват живота и смисъла му до това евтино и ниско ниво, което не би могло да е душевна храна за човечеството.

Ислямът също така не се обявява против научни експерименти, които имат добра цел за напредъка на човечеството. Ако тази цивилизация обаче се състои само от алкохол, хазарт и душевно падение, в империалистично мислене и в заробването на човечеството, под различни претексти, то тогава Ислямът наистина се обръща срещу подобна цивилизация. Тогава се превръща в бариера, която стои между хората и гибелта.


Източник: Мухаммад Кутуб; "Възражения срещу исляма"; СКД Бавария Verlag, Мюнхен