Абортът

Мненията на учените се разминават,но едно е сигурно,след четиридесетия ден еУБИЙСТВО


Тази разработка се основава на един превод от арабски език. Оригиналният текст на книгата се казва: "Al Hukm as-Sar’i fi..." - "Ислямската присъда за..." - от Шейх Абдулкадим Заллум, признат учен по право и автор на многобройни значими творби за политическата, социалната и икономическата система в Исляма.

Абортът е един от типичните проблеми на западния свят, появил се в следствие на разпадането на обществото и големия брой на незаконни деца, които произхождат от многобройните безбрачни връзки. Според някои публикувани в западни вестници статистики, 45% от децата в някои западни държави са родени от извънбрачни връзки, в някои страни дори до 70%. Големият брой на незаконно родените деца се обяснява с факта, че на запад сексуалните влечения могат да се изживяват без задръжки и във всяка форма. Защото към основите на демократичната система, такава каквато се прилага на Запад, се числят, освен отделянето на религията от всекидневния живот, и основните свободи. Към тях спада между другото личната свобода. Тя позволява на жителите на тези страни да се отдадат на насладите на живота, така че незаконните връзки и изневерите са междувременно част от ежедневието. Големият брой на незаконните деца, произхождащи от подобни връзки е поводът в много страни да бъдат създадени закони, които легализират аборта или го допускат безнаказано с по-малко ограничения. На Запад майката е настойникът на незаконното си дете и затова тя има свободата да решава дали иска да го роди или не.

Както беше вече споменато темата аборт е типично западен проблем, който не-мюсюлманските страни - начело с Америка - биха пренесли с удоволствие и в ислямския свят, така както го направиха и с други израждания на западната култура. Надяват се по този начин да разрушат съществуващите семейни структури на мюсюлманите и все още съществуващите ислямски ценности и обичаи. Но прекъсванията на бременността в ислямския свят са малобройни, което се дължи на редките случаи на зина (всеки полов акт между партньори, които не са женени). В повечето случаи става въпрос за медицински спешни случаи, при които животът на бременната е в опасност.

Каква е ислямската присъда за аборта?

Ислямските учени по право определят аборта като "Изхвърляне на ембриона преди завършване на бременността". От една страна абортът може да е желан от жената, например чрез взимане на лекарство, чрез вдигане на тежки неща, бързи движения или чрез желана намеса на лекар. От друга страна абортът може да бъде предизвикан от нежелано от жената насилие – отвън.

Освен това абортът може да бъде направен преди или след вдъхването на душата в ембриона. Що се отнася до аборта след вдъхването на душата - всички учени са на едно мнение, че тя е харам (забранена). При това няма значение, дали инициативата е поела майката, бащата, лекарят или някой насилник. Това е престъпление срещу човешко същество, чийто живот е неприкосновен, което изисква заплащането на Дия (определена сума, която виновникът трябва да плати за убийство на човек). Дия е 1/10 от това, което се плаща за един роден човек.

„…И не убивайте човек ­ това Аллах е възбранил, освен по право! Това ви повелява Той, за да проумеете!“ (6:151).

Букхари и Муслим предават един хадис от Абу Хурайра, който разказва за една жена от рода Лахян, която абортирала. Пророкът (с.а.с) я задължил да плати Дия. Сумата трябвало да бъде 1/10 от сумата, която се плаща за роден човек.

Един абортиран ембрион, за който трябва да се плати Дия трябва да има поне един белег на човек, като например пръст, нокът, рака, крак или око.

И така, според всички учени по право в Исляма абортът на ембрион, в който вече е вдъхната душата е харам. Съществува обаче разминаване на мненията по въпроса за прекъсване на бременността преди вдъхването на душата. Някои го определят за допустимо, докато други го разрешават според стадия на развитие на ембриона.

Най-силното мнение по този въпрос е следното:

Абортът е харам, ако се предприеме след 40 или 42 ден на бременността. В този случай влиза в сила присъдата, която важи за аборта след вдъхването на душата и която изисква плащането на Дия. Защото в този стадии на бременността се разпознават някои органи като рака, пръст, крак и т.н., което показва, че ембрионът е на път да стане човек.

Муслим предава от Ибн Масуд: "Чух пророка (с.а.с) да казва: След като минат 42 нощи след сперматозоида (който е оплодил яйцеклетката), Аллах (с.у.т) му праща един ангел, които го оформя и му дава слух, зрение, кожа и скелет. След това той пита: О Господарю, момче ли е или момиче? И Той го определя..."

В едно друго предание се говори за 40 нощи. Хадисът показва, че развитието на органите започва след 40 или 42 нощ. Затова посягането на ембриона би било посягане на човешки живот, който е неприкосновен и би било равно на убийство, подобно на обичая в пред ислямското време на Джахилия, когато новородени момиченца били погребвани живи.

Аллах (с.у.т) го е забранил. В Корана пише:

„...и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито,“ (81:8,9)

Затова е харам да се предприема прекъсване на бременността след 40 ден както за майката, така и за бащата и за лекаря. Ако това въпреки всичко се случи, извършителят се смята за виновен и се задължава да заплати за абортирания ембрион Дия, която е посочена в автентичния сахих хадис по-горе.

Ако абортът бъде разпореден преди 40 ден, това е позволено, защото ембрионът още не се е развил и стадият на сперматозоида още не е преминал. Хадисът за абортирането на ембриона не би могъл да се приложи в този случай. Изхвърлянето на сперматозоида преди развитието на ембриона може да бъде сравнено с А’зл (Coitus interruptus). Това е форма на предпазване от оплождане, при която изпразването на сперматозоидите е извън половия орган на жената, което също води до убиването им. Не се стига до свързване на сперматозоида с яйцеклетката и до оплождане и така се прекъсва възможно забременяване.

Пророкът (с.а.с) разрешил използването на този метод: Един мъж дошъл при него с проблема, че имал полови контакти с една слугиня, но не желаел тя да забременее. Пратеникът (с.а.с) му казал: "Ако искаш прилагай А’зл."

От Джабир бин Абдаллах се предава, че един мъж дошъл при пратеника (с.а.с) и казал: "Имам една слугиня, която е наша помощничка и полива палмите ни. Аз имам сексуални контакти с нея, но не желая да забременее." Тогава пророкът (с.а.с) казал: "Ако искаш при нея прилагай А’зл, а тя ще получи, каквото и е предопределено." По времето на пророка е било разпространено сред сахабите да практикуват А’зл с разрешението му, в случай че не желаели жената да забременее. Джабир бин Абдаллах предава: "По времето на пратеника на Аллах (с.а.с) обичайно практикувахме А’зл, докато Коранът все още се низспославаше." При Муслим се предава друг хадис : "По времето на пратеника на Аллах (с.а.с) практикувахме А’зл. Той знаеше за това и не ни възпираше."


Кога се допуска аборта (без значение от стадия на развитие)?

Абортът се позволява по всяко време, когато лекари специалисти стигнат до заключението, че износването на ембриона, може да доведе до смъртта на майката и по този начин и до смъртта на бебето. В този случай аборта е разрешен, за да се спаси живота на майката. В Исляма е задължително спасяването на застрашения живот и на този вид аборт се гледа като на медицинска мярка, защото пророкът (с.а.с) ни подканва да се възползваме от лекарското лечение. Загубата на ембриона може да бъде причинена и насилствено. Това би било грях и престъпление, което трябва да се накаже с плащането на горе посочената Дия. И в двете сахих творби се споменава, че Омар Ибн-ал Хатаб е попитал сподвижниците си за съвет относно една жена, която загубила ембриона си след удар в корема. Било му казано, че пророкът (с.а.с) е определял плащането на Дия в такива случаи.


От: "Ислямската присъда за ..." от Шейх Абдулкадим Заллум