Неродени помежду си

Две деца си приказват в корема на една бременна жена. Едното е вярващо, другото невярващо.

Невярващото дете пита другото: “Вярваш ли в живот след рождението?”

Вярващото дете отговаря: “Естествено. Всеки знае, че има живот след рождението. Ние сме тук, само за да се закалим и заздравим, за това което ни очаква.”

При това невярващото: “Това е глупаво. Няма живот след рождението. Можеш ли да си представиш, как би изглеждал един такъв живот?”

Вярващото обяснява: “Не знам всичко с детайли, но знам че там е много по светло отколкото тук и е възможно да сме способни сами да се храним и да вървим.”

Невярващото реагира почти ядосано: “Що за глупости са това. Това е невъзможно. Сами да се храним и вървим? Как би станало това? Смешно е направо.”

Вярващото: “Сигурен съм, че е възможно. Ще е само по различно. Човек може да си го представи!”

Несигурно невярващото: “От там все още никой не се е върнал! Животът свършва с раждането ни и след това няма нищо повече.”

Вярващото го прекъсва: “Не,не! Не знам как би изглеждал животът ни след като се родим, но съм сигурен, че ще срещнем майка ни и тя ще се грижи за нас.”

Невярващото възразява: “Глупости! Аз до сега майка не съм виждал, така че тя не съществува.”

Вярващото бебе отговаря: “Не мога да се съглася с думите ти. Понякога, когато е съвсем тихо, се чува, как тя пее и е забележимо как гали светът ни. Напълно съм убеден, че животът ни в действителност ще започне едва след като се родим.”

А ТИ???


Източник: 55a.net