понеделник, 30 януари 2012 г.

ОГРОМНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ


От Абу Зарр (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал:

“Някои от сподвижниците на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казаха на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

‘О, Пратенико на Аллах, богатите взеха всички възнаграждения, а се молят както ние се молим, говеят както ние говеем и раздават милостиня от излишните си Богатства’.

Той каза:

«Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня? Наистина във всеки тесбих за вас има милостиня; във всеки текбир за вас има милостиня; във всеки тахмид за вас има милостиня; във всеки техлил за вас има милостиня; и повеляването на одобряваното е милостиня; и забраняването на порицаваното е милостиня; и в съвкуплението за вас има милостиня».

Тогава те попитаха:

‘О, Пратенико на Аллах, нима, когато някой от нас задоволява страстта си, в това за него има награда?’

Той каза:

«Как мислите, ако го направи по начин, който е забранен, няма ли в това да има грях за него? Така и ако го направи по начин, който е позволен, в това има награда за него ». — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва този хадис в глава “Зекят”, раздел “Поясняване на това, че милостиня се нарича всеки вид одобрявано дело” (Беян енне исма-с-садакати яка‘у ‘аля кулли нау‘ин мине-л-ма‘руф), номер 1006.

Този хадис е муттафак ‘алейхи с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), но не с тези думи.

Бухāри го разказва в глава “Описание на намаза” (Сифату-с-саляти), раздел “Споменаването след намаза” (аз-Зикру ба‘да-с-саляти), номер 807. Също в глава “Молитвите” (ад-Да‘уāту), раздел “Молитвата след намаза” (ад-Ду‘ā’у ба‘да-с-саляти), номер 5970.

Муслим го разказва още и в глава “Джамии и места за намаз” (ал-Месāджиду уа меуāди‘у-с-саляти), раздел “Желателността на споменаването след намаза и неговото описание” (Истихбāбу –з-зикри ба‘да-с-саляти уа беяни сифатихи), номер 595.

Значимостта му:

Ибн Хаджер ал-Хайтами казва: “Това е велик хадис, тъй като съдържа много ценни религиозни принципи”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Някои” — това са били бедните мухāджири.

“От сподвижниците” — сподвижник (сахаба) се нарича всеки, който се е срещал с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) след встъпването му в пророческата си мисия и преди неговата кончина, който е повярвал в него и починал като мюсюлманин.

“Излишните си Богатства” —които са в повече от техните нужди.

“تسبيحة” (Тесбийхатин — тесбих) — да се казва “субхāнеллах” (пречист е Аллах).

“تكبيرة” (Текбийратин — текбир) — да се казва “Аллаху акбар” (Аллах е най-велик).

“تحميدة” (Тахмийдатин — тахмид) — да се казва “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах).

“تهليلة” (Техлийлетин — техлил) — да се казва “ля иляхе илляллах” (няма друг Бог освен Аллах).

“صدقة” (Садака — милостиня) — награда, като наградата за милостиня.

“بضع” (Буд‘ — съвкупление) — полов акт; или самият женски полов орган.

“وزر” (Уизр — грях) — прегрешение и наказание.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. “…Нека за това се надпреварват надпреварващите се!” (ал-Мутаффифин: 26).

Надпреварата е за извършването на повече добрини. Стремежът да се вършат добри дела е напълно законен и желателен. Мюсюлманинът трябва да се стреми към това. Ето например Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), той ни пренася в една сцена, на която станал свидетел по времето на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и видял каква е позицията на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), неговото мъдро поведение, милостта на исляма, и многото начини да се извършват добри дела в него. Всичко това било пояснено от този, на когото бил низпослан Коранът, за да поясни на хората, какво им е низпослано.

Това е сцена, в която бедните мухāджири, а може би заедно с тях е имало и част от бедните ансāри, са видели, че техните сили не им достигат, за да вършат добрини и благодеяния тъй като не притежават Богатства, за да раздават милостини. Те доказват, че вярата им е искрена и че са добри мюсюлмани. Те са чули от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), че “Милостинята е доказателство”, прочели са и са чули айети от всевишния Аллах и хадиси от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), които насърчават да се раздават милостини, възхваляват онези, които ги раздават и им обещават райски градини с ширината на небесата и земята. Те са видели, че техните Богати познати и приятели се надпреварват щедро и великодушно да раздават своите Богатства: един идва с всичките си пари и ги раздава, друг с половината, трети с хиляди, друг идва пред Пратеника на Аллах и изсипва купища пари и не си тръгва докато езикът на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не отправи молитва за него, докато не се удовлетвори от него и докато не поиска от Всевишния Аллах прошка за него и удовлетворяване от него. Ето тук техните души се раздвижват, техните сърца усещат тяхното предимство и мястото, което техните събратя си подготвят, не от завист за парите, не за да заБогатеят, а поради надпреварата във вършенето на добри дела и приближаване до всевишния Аллах. Те събрали сили и отишли при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да му оплачат положението си и да обявят, че са фалирали. С очи, изпълнени със сълзи от мъка, че не намират какво да раздадат те казали: “О, Пратенико на Аллах, Богатите взеха всички възнаграждения”. Богатите спечелиха всички награди. Те ги присвоиха и не оставиха нищо за нас при положение, че: “се молят както ние се молим и говеят както ние говеем”. Тоест в това отношение ние сме равни с тях и с нищо не се отличаваме от тях, но те имат преимущество пред нас и се отличават от нас по това, че “раздават милостиня от излишните си Богатства”. А ние нямаме какво да раздадем за милостиня, за да достигнем до тяхното ниво. Същевременно нашите души желаят и ние да сме на тяхното ниво при Всевишния Аллах, при това положение какво да направим?

2. Красноречивата мъдрост и широките врати за благодеяния.

Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) разбира жарта на тези хора и техният стремеж към високите степени при Аллах и изцелява техните души с мъдростта, която Всевишния Аллах му е дарил. Той ги успокоява и насочва тяхното внимание към това, че вратите за благодеяния са много широки и към това, че съществуват дела, наградата за които се равнява на наградата на този, който е раздал милостини. Той им пояснява, че този, който върши тези дела се приближава по степен до този, който раздава милостини, а понякога даже и го надвишава, на всеки човек според силите му. “Аллах възлага на всяка душа само според силите й…”, (ал-Бакара: 286). “…Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал …”, (ат-Таляк: 7). “Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня?” Да, по отношение към вас видовете милостини са много, някои от тях са свързани с осигуряването на семейството, а други не са свързани с осигуряването на семейството, но наградата за всеки от тях не отстъпва на раздаването на милостини в името на Всевишния Аллах.

3. Споменаването на Всевишния Аллах е най-добрата милостиня за човека.

Ако вие не притежавате излишни пари, казвайте “субхāнеллах”, “Аллаху акбар”, “ел-хамду лиллях” и “ля иляхе илляллах”. Във всяка дума от тези съчетания има награда на милостиня, и то каква награда! И как не, когато разбираме че те са непреходните праведни дела. Всевишния Аллах казва: “…Но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда”, (ал-Кехф: 46). Също: “…Най-великото е споменаването на Аллах …”, (ал-‘Анкебут: 45). Тоест, най-голяма е наградата и отплатата за споменаването на Аллах. В хадис, предаден от Ибн Мāдже се казва: “Няма ден, няма нощ и няма час освен за Аллах в тях да има милостиня и Той дарява с успех да я извърши когото пожелае от Своите раби. И няма по-голям дар от Всевишния Аллах за Неговия раб като вдъхновяването да Го споменава”.

В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) бил запитан кои хора ще са най-добрите при Аллах в Съдния ден? На което той отговорил: “Онези, които споменават Аллах много”.

4. Призоваването към доброто е милостиня за общността.

Също така и вратата на повеляването на одобряваното и забраната на порицаваното е широко отворена. Наградата за този, който изпълнява този фарз-кифāйа не е по-малка от наградата за онзи, който раздава милостиня, дори може и да я надвишава няколко пъти: “Всяко одобрявано нещо е милостиня”, хадис, предаден от Муслим. И как не? Та тази общност е най-добрата, изведена за хората именно поради повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното: “Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах…”, (Āли ‘Имрāн: 110).

5. Широтата на милостта на Всемогъщия и Велик Аллах.

Също така, Всевишния Аллах е сторил за вас да има награда, която можете да спечелите ежедневно, ако сте с искрено намерение и имате за цел доброто. Нали всеки от вас осигурява издръжката на семейството и децата си, а в хадис, предаден от Муслим и от други се казва: “Издръжката на семейството, жената и децата е милостиня за мъжа”. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “За всяка издръжка, която плащаш в името на Аллах на теб ти се пише награда, дори и за залъка, който повдигаш и поставяш в устата на жена си”. Тоест, даваш й да го изяде. И още повече, нима всеки от вас не извършва полов акт със съпругата си? По този начин вие изпълнявате задължението си към нея и я предпазвате от забраненото, опазвате честта й, не нарушавате границите на Аллах и не извършвате прегрешения, за които ще ви се пише грях и ще имате наказания. За това нещо също се пише награда и ще се въздаде отплата. Без оглед на това, че той насища страстта си, стига намерението да му е чисто и да приближава единствено онова, което Всевишния Аллах му е позволил.

6. “Делата са според намеренията”.

По една огромна милост от Всевишния Аллах към мюсюлманина, неговите обичайни дела в зависимост от намерението му може да се превърнат в ‘ибāдети, за които да му се пише награда. По този начин неговото действие или въздържане от действие се превръщат в средства за приближаване до Аллах. Ако мюсюлманинът се нахрани с позволена храна с намерение да съхрани тялото си и да го подсили за послушанието на Аллах, това вече се превръща в ‘ибāдет, за който му се пише награда, особено ако това се съпровожда от споменаване на Всевишния Аллах в началото на дейността и в нейния край. В началото мюсюлманинът трябва да каже “бисмиллях” (в името на Аллах), а в края “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах; благодаря на Аллах), както е споменато в сунната. Ако той извърши полов акт със съпругата си с цел да опази себе си и жена си от прелюбодеянието и от неговите предпоставки, или с цел да изпълни правото на жена си по отношение на приличното съжителство, или с цел да имат добро дете, което да служи на Всевишния Аллах и да не приравнява никого с Него, ако това се случи по време на получаването на неговото желание, то за него е ‘ибāдет, който се пише в книгата на неговите добрини. Особено ако в онези мигове той не е небрежен за милостта на Всевишния Аллах, който му е позволил това наслаждение и в изпълнение на повелята на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) си спомни за Всевишния Аллах и Му се помоли. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “Ако някой от вас, когато приближава жена си каже: «В името на Аллах. О, Аллах, стори така, че да страним от сатаната и отстрани сатаната от онова, с което ще ни надариш». И след това им бъде отредено да имат дете, той не може да му навреди”. Тоест, сатаната не може да навреди на това дете.

Също така, наградата при Всевишния Аллах расте за мюсюлманина, който се въздържа от онова, което Аллах е забранил, особено ако постоянно подновява обета си и си спомня, че той се възпира от прегрешенията с желанието да спечели награда от Аллах и страха от Неговото наказание. Тогава той постига качествата на рабите на Всемилостивия: “И които, ако им се напомнят знаменията на техния Господ, не остават пред тях глухи и слепи”, (ал-Фуркāн: 73). Искрените вярващи били описани като: “Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават”, (ал-Енфāл: 2).

7. Вратите на доброто са много.

Вратите на доброто и милостините не се ограничават само с това, което се споменава в хадиса. Съществуват и други дейности, които мюсюлманинът може да извърши и за тях да му се пише милостиня. Ибн Хиббāн в своя достоверен сборник “Мауриду-з-зам’āн” разказва хадис с първоизточинк Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки човек трябва да раздава ежедневно милостиня заради душата си”. При което бил попитан: “О, Пратенико на Аллах, откъде да намираме какво да даваме за милостиня?” А той отговорил: “Вратите на доброто са много: тесбихът, тахмидът, текбирът, техлилът, повеляването на одобряваното, забраняването на порицаваното, премахването на препятствие от пътя, съобщаването на нечуващия, воденето на незрящия, посочването на посоката на питащия, помагането на зовящия за помощ, носенето на товара на слабия, всичко това са милостини за тебе”. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Да възпираш хората от приравняването с Аллах е милостиня”. В хадис, предаден от Тирмизи се казва: “Усмихнатото ти лице към твоя събрат е милостиня за тебе… преливането на твоята кофа в кофата на твоя събрат е милостиня за тебе”[1].

8. Някои от нещата, които сочи хадисът:

— Използването на мъдростта за разрешаването на ситуациите и вкарването на радост в душите и успокояването.

— Достойнствата на споменаванията, посочени в хадиса и че наградата за тях се равнява на наградата за милостинята, по отношение на онези, които не притежават пари, които да раздават като милостиня, особено след задължителните молитви. В един ривает от двата достоверни сборника се казва: “Ще ви кажа нещо, изпълните ли го, ще настигнете онези, които са ви изпреварили, но никой след вас няма да може да ви настигне. Вие ще сте най-добрите освен ако някой не извърши подобна дейност: да правите тесбих, тахмид и текбир след всеки намаз по тридесет и три пъти”.

— Желателността на милостинята за бедния, ако не притеснява децата и себе си. Желателността на споменаването за Богатия, дори и да е раздал много милостини, това ще увеличи неговата добрина и награда.

— Раздаването на милостиня от онова, от което се нуждае за издръжката или на себе си, или на семейството и децата си, е порицавано (макрух). Дори може да стане забранено (харāм), ако доведе до погубване на някои, които той е длъжен да издържа. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Най-добрата милостиня е онази, която е от излишъка след осигуряването на храната и издръжката на децата”, хадис, предаден от Бухāри и от други.

— Милостинята е по-добро от споменаването за този, който има възможност за това и за този, който притежава Богатство, защото ползата от милостинята е по-обща и преминава към другите. Докато ползата от споменаването се ограничава единствено за споменаващия. А в случай, че Богатият обединява и двете форми, раздаването на милостиня и споменаването, то неговата награда при Всевишния Аллах бива огромна. В един от риваетите на хадиса при Муслим се казва: “Бедните мухāджири се върнаха при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казаха: ‘Нашите Богати братя чуха какво направихме и те направиха същото?!’ А Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: «Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае »”.

— Достойнството на Богатия, който е благодарен и раздава и достойнството на бедния, който е търпелив и върши всичко в името на Аллах.

— Значимостта на повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното в мюсюлманската общност. Това е от нещата, които са фарз-кифāйа, тоест, ако никой не го изпълнява, грях се пише на всички, а ако някои от мюсюлманите го изпълнят, грехът от другите отпада. Това не е специфично само за определена категория мюсюлмани.

— Доброто съжителство със съпругата и отдаването на онова, което й е дължимо. Осигуряването на нейното спокойствие и заможен живот. Доброто съжителство с мъжа и признаването на неговите достойнства и изразяването на благодарност за неговата добрина.

— Поощряването на питането за нещата, от които мюсюлманинът има полза и се издига по степените на пълноценността.

— Питащият има право да пита за доводите, които той не знае, ако е уверен, че попитаният няма да посрещне това с неодобрение и ако в питането няма нещо неприлично.

— Поясняването на доводите за учащия, особено що се отнася до тези, които той не знае, за да се запомни по-добре и да се изпълнява по-добре.

— Законността на аналогията (кияс) и извеждането на предписание като се сравнява с нещо, което е подобно на него или е като него.



.

Сунна Джумаа




1- Увеличаване на молитвата за Пророка (с.а.с.), защото е казал:

„Най-прекрасният от дните ви е Петък, затова произнасяйте повече молитви на този ден, защото молитвите ви ще ми бъдат представени.”

(предаде Абу Дауд)



2- Четене на Сура Кахф:



Пророкът каза:

„Който чете Сура Кахф в Петък, бива озарен от светлина между двата петъка.”

(предаде Абу Саид)



3- Парфюмиране и измиване:



Салман ал-Фарси (Аллах да е доволен от него) предаде:

„Пророкът (с.а.с.) каза:

Който се пречисти колкото може, намаже се с олио или се парфюмира с парфюма на дома си, след това отиде (на петъчна молитва) и не разделя двама души, след това се моли колкото му е написано, после пази мълчание докато имамът говори – греховете му между този и предишния петък биват опростени.”



4- Ранният час:



Пророкът (с.а.с.) каза:

„Който се изкъпе в Петък като при Джанаба и след това отиде (на молитва) – все едно е принесъл в жертва камила.

Който отиде във втория час – все едно е принесъл в жертва крава.

Който отиде в третия час – все едно е принесъл в жертва овен.

Който отиде в четвъртия час – все едно е принесъл в жертва кокошка.

Който отиде в петия час – все едно е принесъл в жертва яйце

. Когато имамът излезе (да говори), ангелите се явяват да слушат.”

(предадено от всички освен Ибн Маджа)



Преводът превод от арабски Надя Златева.

Джума намаз






Разказва се, че Хамид Еллефаф искал да отиде на Джума намаз, но бил в дилема какво да направи: магарето му бе загубено, брашното беше останало в мелницата, а този ден бе ред на него да напои градината.
Мислел:
"Ако отида в джамията, ще пропусна всички тези задължения."
Ама си казал:
- Aхиретските неща са по-добри и вечни!
- Аз да ида в джамията на Джума намаз, изоставяйки земните си задължения.

Когато приключи с намаза се върнал у дома, видя, че неговата градина е добре напоена с вода?
Видя магарето вързано за яслите, а когато влезе в къщата видя съпругата му да меси хляб от смляно брашно.
Той се изненада и попита съпругата си за това, но тя му каза:

- Чух някакво бягане извън къщата, когато излязох видях хиена, което гонеше нашето магаре, докато магарето не се скри в обора.
Нашия съсед, който напоявал градината си с вода, заспал, така че водата е напоила и нашата градина.
Също така, нашият съсед има брашно в мелницата, когато той отишъл да го вземе, да сменя пликовете, донесъл нашето брашно.
Когато забелязал нашето брашно, той ни ги е оставил пред нашата врата.
Хамид с благодарност погледна към небето и каза:

- О Аллах!
Аз към Тебе извърших само едно задължение, а ти на свой ред ми компенсира три от моите задължения!

Последователи