Мюсюлманите са развили фармакологията
Фармакологичните свойства на камфора и ревена са открити от мюсюлманите. За пръв път мюсюлманите започнали да използват растението блян (попадийка) в медицината. Индийският коноп също е бил употребяван за лечебни цели. Мюсюлманските медици открили редица полезни билки, които не били известни на гръцките лекари.
Мюсюлманите са развили фармакологията. Те изработили всички видове сиропи и мехлеми. Пулверизацията (разпръскване на течни или прахообразни вещества за унищожаване на вредни насекоми) е приложена за пръв път от мюсюлманските медици. Те първи са въвели фармакопеята. За разлика от гърците, които не познавали фармакопеята, тя започва да се практикува от Сабур ибн Сал. Ибн Сина й е посветил единия том от петтомния си "Медицински канон на лекарствата".
Имунология
При лечението на пациентите мюсюлманските лекари внимавали особено за имунната система, която съвременната медицина познава от неотдавна. Те с право вярвали в съществуването на имунна система на организма и в това, че лекарят е длъжен да я укрепва. Ибн Зухр от Андалусия е обяснил с превъзходен стил тази теория.
Най-важната промяна, извършена в медицинските науки, била систематизирането на различните дялове. Фирдевс, ел-Хикма, Кямил ел-Сина, ел-Канун, ел-Хави и др. са професионални лекари, които приложили това на практика. Наследството, оставено от гърците, е лишено от тази информация и методика на изследване.
Свобода на мисълта
Мюсюлманите се прославили в медицинската наука особено със свободното мислене и с практичната система на обучение. В труда си "Китаб ет-тъббийе" Йоан ибн Месавейх ясно е изтъкнал, че няма да следва старите принципи, наследени от предходниците му, без да ги подложи на проверка чрез опита и знанията си. Всичко, което е противоречало на опита, било отхвърлено. В предговора си към Фармакопея Хиббетуллах ибн Саид е подчертал, че теориите задължително трябва да се проверяват чрез експерименти. В трудовете си "Ел-Хави" и "Китаб ел-факир" ер-Рази се противопоставя на предшествениците си. Той е категоризирал наново медицинските документи въз основа на собствените си наблюдения, без да се съобразява с мнението на гръцките лекари. Този метод се прилагал в целия ислямски свят начело с Ибн Сарабиюн, автор на книгата "Ел-фусул-ел-мухимма фи тъббел-умма".
Практическо обучение
Наред със свободата на мисълта системата на практическото обучение също се развивала бързо. Авторът на "Табакат ел-етибба" пише, че методите, които те прилагали, не били използвани никъде и никога преди мюсюлманите, дори и в медицинските училища в Александрия. Тези методи по-късно послужили за модел в италианските и френските болници. Според ер-Рази един лекар трябва да владее напълно старата и новата медицинска литература. Той е на мнение, че семейният лекар трябва да е практикувал като студент в някоя болница. Ибрахим ибн Ракс редовно преподавал в болницата "Адуд ел-Девле". Студентите на ер-Рази постоянно го придружавали по време на визитации в болницата "Рей". В болницата "Майяфарикин" била създадена научна общност, която обсъждала състоянието и болестите на пациентите. Управител на тази общност бил Захид ел-Улема. Може да обобщим, че се е отдавало нужното значение на клиничната практика. Състоянието на пациентите и подобрението им се описвало редовно, после това се отразявало в учебниците по медицина. Един от най-известните научни трудове, в който са изложени наблюдения и методи на лечение, е "Китаб ел-фусул ел-мухимма".
Казано накратко, от една страна, мюсюлманите положили основите на съвременната медицина, а, от друга, са направили конкретни нововъведения.
Книгата “Ал-Канун” (“Медицински канон”) на признатия за най-великия гений на всички времена мюсюлмански учен и лекар Ибн Сина (Авицена), живял през Х-ХI в., е била основно ръководство и задължителен предмет в най-известните медицински факултети в Европа до края на XVIII в. и e запазила актуалността, динамизма и валидността си в продължение на осем столетия.
Историята на медицинската наука се дели на три периода: медицината в Древна Гърция, медицината в ислямския свят и медицината в следренесансова Европа. Тези периоди са оказали дълбоко влияние върху следващите етапи от развитието на медицината. Западът е изследвал цивилизациите на Древна Гърция и следренесансова Европа и се е облагодетелствал от новите гледни точки, свързани с предметите и явленията, утвърдени от ислямската цивилизация.
В ранния период на ислямската цивилизация, в който се утвърдило преводачеството, изтъкнатите мюсюлмански учени, които оформили облика на тази цивилизация, първоначално започнали да превеждат обречените на забрава дотогава класически произведения на Древна Гърция. Те строго се въздържали от сляпо подражание и имитиране, обновили духа на медицината и внесли оживление в тази област. Книгата “Ал-Канун” (“Медицински канон”) на признатия за най-великия гений на всички времена мюсюлмански учен и лекар Ибн Сина (Авицена), живял през Х-ХI в., е плод на тази епоха. Книгата е била основно ръководство и задължителен предмет в най-известните медицински факултети в Европа до края на XVIII в. и е запазила актуалността, динамизма и валидността си в продължение на осем столетия. Никой друг учен в света не е написал такъв труд, който да е оказал толкова продължително въздействие.
Анатомия
След като мюсюлманските учени превели труда “Книга по анатомия” на Гален, смятан дотогава за най-съвършено произведение по медицина, съдържанието му не било възприето в оригиналния му вид, то било прецизирано, разделите, съдържащи грешни тези, били извадени и едва тогава книгата получила одобрение. Освен изследванията върху тази преводна книга, редица мюсюлмански учени реализирали свои проучвания и написали оригинални трудове, които имат огромен принос към съвременната медицина. Мюсюлманският учен Йоан ибн Месавейх (857) не се задоволил само с написаното от Гален за човешкия организъм и решил да изследва по-задълбочено тази тема. Халиф Му'тасъм Биллах щедро поощрил дейността му и му осигурил опитни маймуни.
Едва през XX в. съвременната медицина успява да се запознае със знанията по анатомия на човека, изложени в книгата “Тешрих ел-Мансур” на Мансур ибн Мухаммед (1396). Фигурите и схемите, свързани с научните факти в тази книга, не се срещат в нито един труд по медицина на Древна Гърция.
Преди векове Али ибн Аббас е обяснил, че артериите имат стени, изградени от три слоя - факт, който е установен едва през XX в. Освен това Али ибн Аббас говори за три малки костици в средното ухо, улесняващи слуховото усещане, много преди те да станат достояние на съвременната анатомия.
Физиология
В труда си “Шерхе'л-есбаб” Бурханеддин пише за наличието на глюкоза в кръвта. Ер-Рази е изтъкнал, че съществува стомашен сок, който стимулира функциите на стомаха. Хунейн ибн Исхак е бил убеден, че чувството на глад се дължи на стомашния сок. Аляеддин Ебу ел-А'ля Али ибн Еби Хазм ел-Курейши от Дамаск е описал подробно системата на кръвообращението 300 години преди сър Уилям Харви.
Хунейн ибн Исхак подчертал сходството между устройствата на нервната система и на мозъка. Аляеддин ел-Курейши от Дамаск обяснил, че хранителните вещества изгарят в организма и така се поддържа телесната температура. Тази идея е възприета на Запад години по-късно. Ебу Сехл ел-Месихи преди столетия е изтъкнал, че всмукването на хранителните вещества става не както се е смятало дотогава - в стомаха, а в тънкото черво. Описвайки фазите на храносмилането, Ибн Сина изтъква, че то започва в устата, където раздробените малки частици храна попиват в слюнка. Това обяснение на учения е в пълно съответствие със съвременната медицина. Ебу ел-Фареа е твърдял, че нервите пренасят сигнали от мозъка до всички части на тялото и външните дразнения - до главния мозък.
Бактериология
В известен смисъл съвременната медицина е достигнала сегашното си равнище благодарение на изследването на микроорганизмите. В медицинската терминология понятието за микроорганизъм е въведено за пръв път от Ибн Сина. Ученият ясно е описал, че в секретите на организмите на болните хора се съдържат вредни живи организми. Живелият след него Ибн Хатима е пояснил, че човешкото тяло е дом на хиляди микроорганизми, които попадат в организма и причиняват болести.
Диагностика и лечение
Връзката между екзофталма (изпъкване напред на очната ябълка) и гушата, описана от д-р Парри през 1825 г., е обяснена шест века преди него от ел-Джурджани в труда му “Дакхира-и хаваразм-шахи”. Ер-Рази е първият лекар, обяснил разликата между едрата и дребната шарка в труда си “Китабу'л-хасбати ве ел-джудари”. В 1679 г. в Истанбул започва да се прилага ваксина срещу едра шарка. Този метод бил въведен в Англия в XVIII в. от съпругата на английския посланик в Турция лейди Монтегю.
Лекарят на Адуд ел-Девла - Ебу ел-Хассан, е обяснил метода на флеботомията в случай на мозъчен кръвоизлив, който често се дължи на повишено кръвно налягане. Шерафеддин Сабунджуоглу, живял в ХV в., е първият лекар в Турция, който пробвал лекарствата отначало върху петли, преди да ги изпише на пациентите. Ебу ел-Касъм ез-Зехрави (Х в.) е обяснил, че увреждането на гръбначния мозък може да доведе до парализа, 9-10 века преди съвременната медицина да стигне до тази констатация.
Мюсюлманите били запознати и с методите на органотерапията. За лечението на хора с умствени увреждания се използвал екстракт от животински мозък, за ниска потентност - екстракт от животински тестикули, за хипертрофия на простатата - екстракт от глава на мъжка пчела. Подробни описания по темата са дадени в книгата “Хияту'л-хаяван”. Този метод на лечение несправедливо се приписва на д-р Браун Секар, който го открива в близкото минало.
Ибн ел-Вафид е отбелязал важността от режима на хранене в случаите на заболяване. Ер-Рази препоръчва балансирано хранене за лекуване на отслабнал организъм. Баха ед-Девле е първият учен, обяснил сенната хрема през 1507 г., която в Европа е открита векове по-късно. Али ибн Раббан е първият учен, обяснил, че ишиасът е заболяване на седалищния нерв, и като лечебен способ е препоръчал каутеризация (процес на разрушаване на тъкани чрез обгаряне) на част от нервите. Ебу ел-Хасан ет-Табери е първият лекар, установил, че туберкулозата не е само белодробна болест и изтъкнал, че тя може да засегне и други органи.
Болестта на Брайт, която взима названието си от лекаря Ричард Брайт през XVIII в., всъщност е открита векове преди него от Неджиб ед-Дин ел-Семерканди. Той е обяснил също, че в урината попадат протеини и във връзка с това се появяват отоци. В труда си “Гина ве муна” Ебу ел-Мансур ел-Хасан ел-Камери е описал гонореята (трипер), адхезионните процеси (процеси на слепване), които настъпват след нея и последствията им. Ебу ел-Хасан ет-Табери е първият лекар, благодарение на когото светът се е запознал със саркоптеса (микроскопично кърлежче, което причинява заболяване от краста). За пръв път мюсюлманските лекари предложили опиум в умерени дози за лекуване на измененията в ноктите, настъпващи при туберкулоза; за заразна жълтеница и за мания. Те са първите, които го приложили на практика.
неделя, 24 януари 2010 г.
вторник, 19 януари 2010 г.
Ислям
Ислямът (от арабски: الإسلام, подчинение [на Бог]) е монотеистична религия, една от Авраамическите религиозни системи. Със своите около 1,2 милиарда вярвящи ислямът е втората по разпространение религия след християнството. Мюсюлмани са огромното мнозинство от жителите на арабските страни от Близкия изток и Северна Африка, Турция, Иран, Централна Азия. Разпространен е също повсеместно в Европа, Индия и Северна Америка, където мюсюлманите обаче са малцинство сред други доминиращи религии. Големи и компактни мюсюлмански общности има в Китай (Синдзян-уйгурския автономен регион). Страната с най-голям брой мюсюлмани е Индонезия.
Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммад; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророци на исляма, като Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джебраил (Гавраил).
В българския разговорен език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус. Мохамед е последният от тази родствена верига на многобройни Божии пратеници и се счита за на най-великия от пророците, възвестили Бога.
Възникване и кратка история на исляма
Последният пратеник към всички хора е Мохамед. Той е роден през 570 г. след Хр. в семейство в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година след Хр. започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години. Той поема Пророчеството на четиридесет годишна възраст.(До този момент Мохамед е бил неграмотен и впоследствие много пъти изтъква, че той само цитира Божието Слово).
Подобно на мнозинството големи религиозни водачи, приживе Мухаммед е преследван от съвременниците си заради своите възгледи. Където и да идел бил отблъскван, замерян с камъни, преследван, за да бъде убит, но той продължавал да не се отказва от мисията си. През повечето време тялото му било обляно с кръв от камъните, хвърлени по него, но той без да каже и дума продължавал напред. При едно такова преследване Пророкът по чудотворен начин успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. Това събитие е и терминът, от който започва ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“).
По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохамед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран (араб. أَلْقُرآن — Qur'ān). Започва масовото разпространение на Исляма, което достига своя разцвет при възникването на Арабския халифат, в чиито рамки учението на Пророка се разпространява от Испания до Западна Индия. През този период на основата на исляма бурно се развива науката и изкуството. Учени като Авицена и Авероес, поети като Омар Хаям и Фирдоуси, намират почва за развитие именно в религиозната среда на исляма.
През периода на колониализма ислямът започва да навлиза в период на упадък, а великата култура, създадена върху неговата основа, е изтласкана встрани. Едва от средата на 19 век и особено през 20 век ислямът застава на пътя на своето възраждане като религия и възстановява полагащото му се място като част от безспорното духовно наследство на човечеството.
Вътрешно разделение
Въпреки че в исляма не съществуват отделни изповедания с ясно очертана теоретична и институционална разлика, а основните общности носят имената или на своите първооснователи, или на племената, в които е възприет съответният религиозен култ, се налага разделянето на две основни общности – сунити и шиити, като всички други деления могат да бъдат отнесени към едната или другата група.
[редактиране] Сунити
Основна статия: Сунити
Сунити (от арабски أهل السنة - Ахл ас суна - „последователите на суна“) са най-многобройното вероизповедание в исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Основно, сунитите смятат, че на този етап връзката („откровението“) между Бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите вярно следват.
Във външните форми за сунитите е характерно обрязването като знак за съпричастност към Божия закон. Според сунитите всеки човек може да познае пътя във вярата ако следва изискванията на традицията(суна) и примера на Мохамед.
Шиити
Основна статия: Шиити
Шиитите (от арабски شيعة علي - Шийат Али - "другарите на Али") също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на пророка Мохамед - Али. За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози.
Някои шиитски общности практикуват обрязването. Най-многобройни са шиитите в Иран, Ирак и Азербайджан. Голяма шиитска общност населява и Ливан.[1] Шиитските общности в Турция и на Балканите са известни като алевии. Последователите на Али смятат, че обикновеният мюсюлманин не може да разбере исляма и се нуждае от водач, който може да бъде само от рода на Пророка.
Други
Съществуващите религиозни общности (секти), например уахабити, хиджрити и т.н.) наброяват стотици и в една или друга степен се отнасят към един от изброените клонове. По-особена група са т. нар. "суфии" (или суфити), които са всъщност мистици, които подобно на аскетите от другите религиозни школи търсят центъра на познанието не във външното откровение, а във вътрешното преживяване.
Друго направление в Исляма са хариджитите. Те са се отделили от главните направления заради вярването си, че е допустимо неподчинението(ключовият елемент тук е въоръжената борба) на халифа ако последният не се придържа към Шариа. Останалите сунитски течения се придържат към принципа за подчинение на халифа, дори ако той не е на висотата на своето положение. Отцепването им става в края на 7 век по време на управлението на четвъртия халиф Али. В днешно време се практикува само едно от разклоненията на хариджизма - ибадизмът, който е основното вероизповедание в Оман, но е разпространен също в Източна и Северна Африка. В Саудитска Арабия се изповядва една от най-крайните и радикални ислямски секти - уахабизмът.
Религиозна концепция
В специализираната литература често се пише, че ислямът взаимства религиозните си възгледи от съществуващите преди това юдаизъм и християнство. Това е коректно твърдение, но дотолкова, доколкото не се изпуска предвид фактът, че ислямът създава своя собствена концепция, която макар да има терминологична и историческа връзка с юдаизма и християнството, е напълно оригинална.Така например ислямът категорично отхвърля идеята за човека като божий образ и подобие
Космогония и антропогония
Учението на исляма е твърде сходно с това, на останалите монотеистични религии. По-особена е ролята на Корана, който се възприема не като творение, а като слово на Бога. Писменият Коран е само отражение на Небесния, който съдържа истината в нейната неизчерпателност.
Етика и религиозна практика
Всеки мюсюлманин има пет основни религиозни задължения.
Да изповядва истинската вяра, която се състои във вероизповедната формула Шахада: Свидетелстване, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е пратеник на Аллах.
Молитвата - Намаз, която се извършва пет пъти дневно.
Постът - Саум в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Даването на милостиня - Зекят и изобщо извършването на добри дела.
Поклоничеството - Хадж в свещения град Мека.
Извън тези предписания мюсюлманинът е призван да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо своите единоверци, а и спрямо останалите хора. По-особените традиции, възприети в някои мюсюлмански общества, особено в отношенията в семейството и между половете, се коренят не толкова в религията, колкото в националните традиции на тези общества.
Тези религиозни задължения са съответни на шестте основи на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема. Те са следните:
Първа основа: Вяра в Аллах
Втора основа: Вяра в меляйкетата (ангелите)
Трета основа: Вяра в книгите (писанията)
Четвърта основа: Вяра в пратениците
Пета основа: Вяра в Съдния ден
Шеста основа: Вяра в съдбата
Шериат
Шериатът ( на арабски شريعة - правилен път) е съвкупността от предписания, стоящи в основата на религиозния, моралния и обществения живот на мюсюлманите. В повечето страни, където ислямът е доминираща религия, шериатът стои в една или друга степен в основата на държавното законодателство.
Джихад
Джихадът, ( на арабски جهاد - усилие) е задължение за всеки вярващ мюсюлманин. В ранните години на исляма се възприема буквално - като война срещу неверниците. Но още преди 9 век, т.е. преди религиозните войни, свързани с кръстоносните походи Голямото медресе (в Кайро) препоръчва (становището е именно препоръчително, а не задължително) „свещена война, която вярващият води вътре в себе си“, и вторият джихад е в буквалния смисъл да се води война, но не и война, която се описва сега, че Мюсюлманите убиват невинни хора, а има строго определени граници и в тях със сигурност не влиза убиването на невинни жени и деца, което напротив е забранено. Според по-широкото схващане за джихад, свещената борба включва защитаване на честа, на имуществото, на родината, както и борбата с корупцията, подтисничеството и невежеството. В същност Големия Джихад е борбата с вътрешното ти "аз", с душата, която често е в ръцете на шейтана (дявола) и от голямо значение за човек е да не позволява дявола да го води.
Изкуство
Ислямът забранява изобразяването на хора и животни, смятайки това за идолопоклоничество. Затова и в култовото изкуство живописта и скулптурата имат предимно декоративен характер. Извън религиозния култ, но в пряка връзка с религията, на базата на исляма се развиват по уникален път литературата, архитектурата и художествените занаяти. Под термина „ислямско изкуство” в изкуствознанието се разбира изкуството на мюсюлманските народи.
Поради тази забрана творците, работили на базата на тази доктрина, са твърде пестеливи откъм буквализъм, но за сметка на това са изчерпателни в детайлите и орнаментиката. Именно във връзка с тяхното изкуство възниква терминът "арабеска", станал нарицателен тъкмо за подробна разработка на орнаменталния детайл.
Особено отчетлив е този стил в архитектурата и живописната миниатюра, като и в двата случая оказва силно влияние върху западното изкуство, което от своя страна го интерпретира през своята гледна точка.
Изключителен пример в това отношение са килимите, наричани у нас "персийски" - възникнали като украса към култовите здания. Даже и при по-късната си употреба те продължават да носят оригиналната символика на тази религиозна концепция.
Разпространение на исляма
Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, в резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания през Северна Африка до западните части на Индия. Именно Арабският халифат става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната за лихварство), на места ислямът е възприеман доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.
С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.
На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Индия и Пакистан.
В днешно време разпространението е преди всичко свързано с миграцията.
Ислямът в България и на Балканите
История на появата
Ислямът се появява на Балканите включително на територията на днешна България още през 7 век, когато след първите византийско-арабски войни много пленници са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. През 14-15 век той често е бил приеман доброволно поради облекчената данъчна система, която предлага османската система. Представители на старите балкански аристократични фамилии са сред първите, възприели исляма.
Особено значение за бъдещето на Балканите има приемането на исляма от албанците през 16-17 век. Третирани през предишните векове от своите могъщи съседи - българи, сърби, гърци като второстепенен народ, те получават не само пълни права, но и господство над съседните народи, което открива пътя им за културна и етническа експанзия. Същото се отнася и за босненците, които преди да приемат исляма били предимно богомили.
Съвременно състояние
Според справочника на ЦРУ днес в Албания мюсюлманите представляват 70 на сто от населението, в Босна са 40 на сто, в Македония - 33,3 на сто, в България има 12,2% мюсюлмани, в Сърбия - 3,2%, в Гърция - 1,3%, в Румъния - 0,9%. Данни за Черна гора не са представени. Въпреки и независимо от процентното отношение, в различните страни междурелигиозните отношения се възприемат по-различен начин, най-вече във връзка с официалната държавна политика. Така например между българските граждани, независимо от произхода им, и въпреки историческата обремененост (Османско иго, възродителен процес), съществува дух на търпимост и взаимопомощ. За актуалното положение в т.нар. "Западни Балкани", където нетърпимостта между различните изповедания, свързана най-вече във войните в бивша Югославия, все още не е затихнала. Балканите обаче са в процес на стабилизация и тенденцията за изглаждане на мирното съжителство дори в конфликтните региони е трайна.
Проникване на исляма на запад
От 7 век до средата на 20 век
От средата на 20 век до наши дни
След разпадането на колониалната система в началото на втората половина на 20 век, започва масова емиграция на граждани от ислямските страни към държавите от Западна Европа и Северна Америка. Там имигрантите образуват свои устойчиви религиозни общности. По официални данни в САЩ мюсюлманите са около 9 милиона души, а в днешния ЕС (без новоприетите страни-членки) - около 15 милиона. В тези страни често мюсюлманите не могат да се пригодят към някои ограничителни правила на местното секуларно общество. Във Франция, например, забраната да бъдат носени религиозни символи от учениците, доведе до масови протести и стачки. Пак там, убийството на двама гангстери (формално изповядващи исляма), доведе до дълги масови безредици именно на религиозна почва.
Официално по законодателството на страните - гостоприемници, мюсюлманите се ползват с всички граждански права, ако са граждани, или с частично ограничени права, ако са имигранти или бегълци. Именно либерализмът на западните светски общества обаче влиза в известен противоречие с някои традиционни ислямски ценности, което често става повод за сблъсъци.
Ислямът и "борбата срещу тероризма"
След атентатите от 11 септември 2001 в САЩ, както и след подобни изстъпления, в името на религията, в масовото съзнание понятието терор беше пренесено върху последователите на исляма. В Северна Америка бяхя нанесени нееднократни погроми върху мюсюлмани и техни култови обекти. Това накара предстоятелите на мюсюлманските общности в тези страни да излязат с официални становища, с които се определят като противници на терора. В нарочно послание папа Йоан Павел II отрече връзката между терора и идеологията на исляма; подобни документи издадоха и повечето православни патриарси. Великото медресе в Кайро също излезе с подобен документ. Появяват се тълкувания на това, какво е "фатва".
Общото положение при всички тези случаи е, че Ислямът сам по себе си е мирна религия и като такава не може да стои зад постъпките на някои свои радикални последователи, даже когато те се аргументират именно с нея.
В днешно време напрегнатото отношение между мюсюлманите и друговерците въпреки всичко продължава да съществува.
Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммад; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророци на исляма, като Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джебраил (Гавраил).
В българския разговорен език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус. Мохамед е последният от тази родствена верига на многобройни Божии пратеници и се счита за на най-великия от пророците, възвестили Бога.
Възникване и кратка история на исляма
Последният пратеник към всички хора е Мохамед. Той е роден през 570 г. след Хр. в семейство в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година след Хр. започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години. Той поема Пророчеството на четиридесет годишна възраст.(До този момент Мохамед е бил неграмотен и впоследствие много пъти изтъква, че той само цитира Божието Слово).
Подобно на мнозинството големи религиозни водачи, приживе Мухаммед е преследван от съвременниците си заради своите възгледи. Където и да идел бил отблъскван, замерян с камъни, преследван, за да бъде убит, но той продължавал да не се отказва от мисията си. През повечето време тялото му било обляно с кръв от камъните, хвърлени по него, но той без да каже и дума продължавал напред. При едно такова преследване Пророкът по чудотворен начин успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. Това събитие е и терминът, от който започва ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“).
По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохамед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран (араб. أَلْقُرآن — Qur'ān). Започва масовото разпространение на Исляма, което достига своя разцвет при възникването на Арабския халифат, в чиито рамки учението на Пророка се разпространява от Испания до Западна Индия. През този период на основата на исляма бурно се развива науката и изкуството. Учени като Авицена и Авероес, поети като Омар Хаям и Фирдоуси, намират почва за развитие именно в религиозната среда на исляма.
През периода на колониализма ислямът започва да навлиза в период на упадък, а великата култура, създадена върху неговата основа, е изтласкана встрани. Едва от средата на 19 век и особено през 20 век ислямът застава на пътя на своето възраждане като религия и възстановява полагащото му се място като част от безспорното духовно наследство на човечеството.
Вътрешно разделение
Въпреки че в исляма не съществуват отделни изповедания с ясно очертана теоретична и институционална разлика, а основните общности носят имената или на своите първооснователи, или на племената, в които е възприет съответният религиозен култ, се налага разделянето на две основни общности – сунити и шиити, като всички други деления могат да бъдат отнесени към едната или другата група.
[редактиране] Сунити
Основна статия: Сунити
Сунити (от арабски أهل السنة - Ахл ас суна - „последователите на суна“) са най-многобройното вероизповедание в исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Основно, сунитите смятат, че на този етап връзката („откровението“) между Бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите вярно следват.
Във външните форми за сунитите е характерно обрязването като знак за съпричастност към Божия закон. Според сунитите всеки човек може да познае пътя във вярата ако следва изискванията на традицията(суна) и примера на Мохамед.
Шиити
Основна статия: Шиити
Шиитите (от арабски شيعة علي - Шийат Али - "другарите на Али") също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на пророка Мохамед - Али. За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози.
Някои шиитски общности практикуват обрязването. Най-многобройни са шиитите в Иран, Ирак и Азербайджан. Голяма шиитска общност населява и Ливан.[1] Шиитските общности в Турция и на Балканите са известни като алевии. Последователите на Али смятат, че обикновеният мюсюлманин не може да разбере исляма и се нуждае от водач, който може да бъде само от рода на Пророка.
Други
Съществуващите религиозни общности (секти), например уахабити, хиджрити и т.н.) наброяват стотици и в една или друга степен се отнасят към един от изброените клонове. По-особена група са т. нар. "суфии" (или суфити), които са всъщност мистици, които подобно на аскетите от другите религиозни школи търсят центъра на познанието не във външното откровение, а във вътрешното преживяване.
Друго направление в Исляма са хариджитите. Те са се отделили от главните направления заради вярването си, че е допустимо неподчинението(ключовият елемент тук е въоръжената борба) на халифа ако последният не се придържа към Шариа. Останалите сунитски течения се придържат към принципа за подчинение на халифа, дори ако той не е на висотата на своето положение. Отцепването им става в края на 7 век по време на управлението на четвъртия халиф Али. В днешно време се практикува само едно от разклоненията на хариджизма - ибадизмът, който е основното вероизповедание в Оман, но е разпространен също в Източна и Северна Африка. В Саудитска Арабия се изповядва една от най-крайните и радикални ислямски секти - уахабизмът.
Религиозна концепция
В специализираната литература често се пише, че ислямът взаимства религиозните си възгледи от съществуващите преди това юдаизъм и християнство. Това е коректно твърдение, но дотолкова, доколкото не се изпуска предвид фактът, че ислямът създава своя собствена концепция, която макар да има терминологична и историческа връзка с юдаизма и християнството, е напълно оригинална.Така например ислямът категорично отхвърля идеята за човека като божий образ и подобие
Космогония и антропогония
Учението на исляма е твърде сходно с това, на останалите монотеистични религии. По-особена е ролята на Корана, който се възприема не като творение, а като слово на Бога. Писменият Коран е само отражение на Небесния, който съдържа истината в нейната неизчерпателност.
Етика и религиозна практика
Всеки мюсюлманин има пет основни религиозни задължения.
Да изповядва истинската вяра, която се състои във вероизповедната формула Шахада: Свидетелстване, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е пратеник на Аллах.
Молитвата - Намаз, която се извършва пет пъти дневно.
Постът - Саум в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Даването на милостиня - Зекят и изобщо извършването на добри дела.
Поклоничеството - Хадж в свещения град Мека.
Извън тези предписания мюсюлманинът е призван да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо своите единоверци, а и спрямо останалите хора. По-особените традиции, възприети в някои мюсюлмански общества, особено в отношенията в семейството и между половете, се коренят не толкова в религията, колкото в националните традиции на тези общества.
Тези религиозни задължения са съответни на шестте основи на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема. Те са следните:
Първа основа: Вяра в Аллах
Втора основа: Вяра в меляйкетата (ангелите)
Трета основа: Вяра в книгите (писанията)
Четвърта основа: Вяра в пратениците
Пета основа: Вяра в Съдния ден
Шеста основа: Вяра в съдбата
Шериат
Шериатът ( на арабски شريعة - правилен път) е съвкупността от предписания, стоящи в основата на религиозния, моралния и обществения живот на мюсюлманите. В повечето страни, където ислямът е доминираща религия, шериатът стои в една или друга степен в основата на държавното законодателство.
Джихад
Джихадът, ( на арабски جهاد - усилие) е задължение за всеки вярващ мюсюлманин. В ранните години на исляма се възприема буквално - като война срещу неверниците. Но още преди 9 век, т.е. преди религиозните войни, свързани с кръстоносните походи Голямото медресе (в Кайро) препоръчва (становището е именно препоръчително, а не задължително) „свещена война, която вярващият води вътре в себе си“, и вторият джихад е в буквалния смисъл да се води война, но не и война, която се описва сега, че Мюсюлманите убиват невинни хора, а има строго определени граници и в тях със сигурност не влиза убиването на невинни жени и деца, което напротив е забранено. Според по-широкото схващане за джихад, свещената борба включва защитаване на честа, на имуществото, на родината, както и борбата с корупцията, подтисничеството и невежеството. В същност Големия Джихад е борбата с вътрешното ти "аз", с душата, която често е в ръцете на шейтана (дявола) и от голямо значение за човек е да не позволява дявола да го води.
Изкуство
Ислямът забранява изобразяването на хора и животни, смятайки това за идолопоклоничество. Затова и в култовото изкуство живописта и скулптурата имат предимно декоративен характер. Извън религиозния култ, но в пряка връзка с религията, на базата на исляма се развиват по уникален път литературата, архитектурата и художествените занаяти. Под термина „ислямско изкуство” в изкуствознанието се разбира изкуството на мюсюлманските народи.
Поради тази забрана творците, работили на базата на тази доктрина, са твърде пестеливи откъм буквализъм, но за сметка на това са изчерпателни в детайлите и орнаментиката. Именно във връзка с тяхното изкуство възниква терминът "арабеска", станал нарицателен тъкмо за подробна разработка на орнаменталния детайл.
Особено отчетлив е този стил в архитектурата и живописната миниатюра, като и в двата случая оказва силно влияние върху западното изкуство, което от своя страна го интерпретира през своята гледна точка.
Изключителен пример в това отношение са килимите, наричани у нас "персийски" - възникнали като украса към култовите здания. Даже и при по-късната си употреба те продължават да носят оригиналната символика на тази религиозна концепция.
Разпространение на исляма
Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, в резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания през Северна Африка до западните части на Индия. Именно Арабският халифат става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната за лихварство), на места ислямът е възприеман доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.
С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.
На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Индия и Пакистан.
В днешно време разпространението е преди всичко свързано с миграцията.
Ислямът в България и на Балканите
История на появата
Ислямът се появява на Балканите включително на територията на днешна България още през 7 век, когато след първите византийско-арабски войни много пленници са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. През 14-15 век той често е бил приеман доброволно поради облекчената данъчна система, която предлага османската система. Представители на старите балкански аристократични фамилии са сред първите, възприели исляма.
Особено значение за бъдещето на Балканите има приемането на исляма от албанците през 16-17 век. Третирани през предишните векове от своите могъщи съседи - българи, сърби, гърци като второстепенен народ, те получават не само пълни права, но и господство над съседните народи, което открива пътя им за културна и етническа експанзия. Същото се отнася и за босненците, които преди да приемат исляма били предимно богомили.
Съвременно състояние
Според справочника на ЦРУ днес в Албания мюсюлманите представляват 70 на сто от населението, в Босна са 40 на сто, в Македония - 33,3 на сто, в България има 12,2% мюсюлмани, в Сърбия - 3,2%, в Гърция - 1,3%, в Румъния - 0,9%. Данни за Черна гора не са представени. Въпреки и независимо от процентното отношение, в различните страни междурелигиозните отношения се възприемат по-различен начин, най-вече във връзка с официалната държавна политика. Така например между българските граждани, независимо от произхода им, и въпреки историческата обремененост (Османско иго, възродителен процес), съществува дух на търпимост и взаимопомощ. За актуалното положение в т.нар. "Западни Балкани", където нетърпимостта между различните изповедания, свързана най-вече във войните в бивша Югославия, все още не е затихнала. Балканите обаче са в процес на стабилизация и тенденцията за изглаждане на мирното съжителство дори в конфликтните региони е трайна.
Проникване на исляма на запад
От 7 век до средата на 20 век
От средата на 20 век до наши дни
След разпадането на колониалната система в началото на втората половина на 20 век, започва масова емиграция на граждани от ислямските страни към държавите от Западна Европа и Северна Америка. Там имигрантите образуват свои устойчиви религиозни общности. По официални данни в САЩ мюсюлманите са около 9 милиона души, а в днешния ЕС (без новоприетите страни-членки) - около 15 милиона. В тези страни често мюсюлманите не могат да се пригодят към някои ограничителни правила на местното секуларно общество. Във Франция, например, забраната да бъдат носени религиозни символи от учениците, доведе до масови протести и стачки. Пак там, убийството на двама гангстери (формално изповядващи исляма), доведе до дълги масови безредици именно на религиозна почва.
Официално по законодателството на страните - гостоприемници, мюсюлманите се ползват с всички граждански права, ако са граждани, или с частично ограничени права, ако са имигранти или бегълци. Именно либерализмът на западните светски общества обаче влиза в известен противоречие с някои традиционни ислямски ценности, което често става повод за сблъсъци.
Ислямът и "борбата срещу тероризма"
След атентатите от 11 септември 2001 в САЩ, както и след подобни изстъпления, в името на религията, в масовото съзнание понятието терор беше пренесено върху последователите на исляма. В Северна Америка бяхя нанесени нееднократни погроми върху мюсюлмани и техни култови обекти. Това накара предстоятелите на мюсюлманските общности в тези страни да излязат с официални становища, с които се определят като противници на терора. В нарочно послание папа Йоан Павел II отрече връзката между терора и идеологията на исляма; подобни документи издадоха и повечето православни патриарси. Великото медресе в Кайро също излезе с подобен документ. Появяват се тълкувания на това, какво е "фатва".
Общото положение при всички тези случаи е, че Ислямът сам по себе си е мирна религия и като такава не може да стои зад постъпките на някои свои радикални последователи, даже когато те се аргументират именно с нея.
В днешно време напрегнатото отношение между мюсюлманите и друговерците въпреки всичко продължава да съществува.
Юсуф Ислям
Юсуф Ислям (на английски: Yusuf Islam) е британски поп музикант. Той е роден през 1948 година в Лондон и получава името Стивън Димитри Георгиу. Баща му е кипърски грък, а майка му е шведка. Започва музикалната си кариера в средата на 60-те години под псевдонима Кет Стивънс и през 70-те години придобива голяма популярност. През 1978 година обявява, че става мюсюлманин, приема сегашното си име и прекъсва музикалната си кариера. От средата на 90-те години отново издава своя музика. Започва кариерата си в ранна възраст след кратко проучване на изкуството в възраст от 18 години, неговата творческа биография е разделен на две фази на първото от тези разследвани от Няхала погрешно още песента \"Согуетни пистолет\" и трябваше да спре да пее, тъй като на неговата болест, туберкулозата убива почти живота си на възраст от 19 години, което го принуди да лежи в болница за почти една година. Заболяване след пътуване, която започна през втората фаза на творческата си живот, който видях голям успех. Постигнати му песни като \"див свят\" и \"до сутринта\" слава. Той спечели през седемдесетте години, както и Елтън Джон като най-добрия автор на песни във Великобритания. Се характеризира с песни, Кат Стивънс Бхша дълбок философски и съзерцателен живот, в който живеем и прояви на смърт и след това. Звездата във всеки смисъл на думата смисъл Под непрекъснат търсене на абсолютната и правото, в продължение на няколко проучвания контролирано от следователя и смъртта видя очите, за да видите .. Тъй като всички хора, спрени от тези позиции .. беше една от причините, той щеше да търси чрез религия .. .. Към Бог .. За себе си и на вселената .. доколкото улавяне му от Бог Будистки Bmlaikitha не последно като осъзнавам, че човешките същества. И тогава го ръководи до Ислям Когато той намери пълна свобода на хора в робство .. Бог и го намери права за ъпгрейд към Плерома той напусна този свят и отиде да търси и се уверете, че на пътя .. Тогава дълбочината и възприятие .. И се връща отново на упоритата работа и да действа .. Мерида е била и все още е най-доброто в лице .. Започна да се разхождате почти свръхдълги дарителска дейност от всякакъв вид, за да мога да почука на вратата .. Слово и мелодията .. Пила в деветдесетте години някои религиозни песни, с които се характеризира с много тънък и просто микро В същото време, в крайна дълбочина съизмерими с дълбочината на вярата и изкуство характер. И продължи и хуманитарни дейности във Великобритания и в сътрудничество с Организацията на УНИЦЕФ Оммм на народите, и имаше няколко пътувания по време на войната в Югославия Назад на деветдесетте години. Получи награда за мир на Асоциацията на носителите на Нобелова награда за 2005 Наградата бе връчена от последният президент на Съветския съюз Михаил Горбачов. В 2006 Издава \"Купа отново\" е избрана за име на новия албум. Други купа е албум струва слушате и отражението на това, което той иска Юсуф Ислам, Cat Стевенс, както за да го информира за всички хора, независимо от Религия Култура. В процеса на исляма, научих се превърна в крайъгълен камък също Втстдифа Бртанип престижните университети за диалог за живота му и религията на исляма. Опитах всички усилия, за да спаси живота на отвлечените британски Ирак\"Бил Кели\", но без успех. Се противопоставя на убиването и насилието във всичките му форми. Юсуф Ислям основава благотворителна организация, наречена Малки Добротата, който предвижда помощ за сираци и бедни в Босна И Косово И Ирак АфрикаИ основава много ислямски училища, наречена ислям, британското правителство да отпусне бюджет за ислямски училища, като средствата, отпуснати от правителството на религиозните секти на християнството и юдаизма, и въпреки че правителството не отговори на искането му, в момента не Деспондс, но продължава своята кампания да бъдат одобрени от правителството Блеър Разпределението на бюджета за подпомагане на ислямски училища във Великобритания Следва да се отбележи, че председателят Съветски съюз Назад Михаил ГорбачовКарам певец Юсуф Ислам, и е награден Мир На дейност в областта на благотворителна дейност. И признава исляма, е награден с \"човек Мир\"По време на откриването на годишната среща на кампанията група Нобелова награда Основана от Горбачов Сега той живее в Юсуф Ислям Лондон Той и жена му и петте деца е активен член на мюсюлманската общност в страната и чужбина
Ислям за не-мюсюлмани 8
Ако Ислямът е най-добрата религия,
защо тогава повечето мюсюлмани са мошеници, безнадеждни и забъркани в неща като изневери, подкупи, търговия с наркотици и др.?
Отговор:
1. Медиите злепоставят Исляма
Ислямът е без съмнение най-добрата религия на света, но медиите са в ръцете на не-мюсюлманите, които се страхуват от Исляма. Медиите излъчват и печатат постоянно информация за Исляма. Някои от тях дават погрешна информация, цитират неправилно или вадят думи от контекста и какво ли още не.
Ако някъде се взриви бомба, първите хора, които биват заподозрени без доказателства, са мюсюлманите. Това излиза като сензация в новините. По-късно, като се открие че виновникът не е мюсюлманин, това се съобщава като маловажна новина.
Ако 50 годишен мюсюлманин се ожени за 15 годишно момиче с нейното съгласие, това се явява на първите страници, но когато 50 годишен не-мюсюлманин изнасили 6 годишно момиченце, тава тогава може би се публикува на вътрешните страници, като кратка новина. Всеки ден в Америка има около 2,713 случая на изнасилване, но това не се съобщава в новините, понеже за американците това се е превърнало в част от живота.
2. Черната овца във всяко общество
Знам, че има мюсюлмани, които са мошеници, на които не може да се има доверие, които изневеряват и т.н., но медиите представят нещата така сякаш само мюсюлманите са забъркани в такива неща. Във всяко едно общество има черни овце. Познавам мюсюлмани, които са алкохолици и които могат да пият повече от не-мюсюлманите.
3. Мюсюлманите са по-добри от останалите
С изключение на всичките черни овце в мюсюлманските общества, мюсюлманите са като цяло най-добрата общност на света. Ние сме най-голямата общност от въздържатели като цяло, естествено само тези, които не употребяват алкохол. Всички заедно сме обществото, което дава най-много милостиня на света. Никой не може да се сравни с мюсюлманите що се отнася до благоприличие, уравновесеност, човешко достойнство и морал.
4. Не съди за колата според шофьора
Ако искаш да прецениш колко хубав е новия модел „Мерцедес” и някой, който не може да кара удари колата, кого ще обвиниш? Колата или шофьора? Естествено че шофьора. За да разбере колко е хубава колата, човек не съди по шофьора, а по възможностите и качествата на колата. Колко е бърза, средно колко гориво изразходва, какви са мерките за безопасност и т.н. Даже и да се съглася с аргумента, че мюсюлманите са лоши, не можем да съдим Исляма според привържениците му. Ако искаш да отсъдиш дали религията Ислям е добра, тогава съди според автентичните й източници – Свещения Коран и Праведните Хадиси.
5. Съди за Исляма според най-добрия му привърженик – пророкът Мухаммад (с.а.с.):
Ако действително искаш да разбереш колко е добра една кола, постави професионален шофьор зад волана. По същия начин най-добрият и най-примерният последовател на Исляма, по който можеш да разбереш колко хубав е Ислямът, е последният пратеник на Бог – пророкът Мухаммад (с.а.с.). Освен мюсюлманските има и много достоверни и безпристрастни историци, които провъзгласяват пророка Мухаммад за най-доброто човешко същество. Според Майкъл Харт, който е авторът на книгата „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството”, пророкът на Исляма – Мухаммед (с.а.с.) - заема първо място. Има и други такива примери от не-мюсюлмани, които приписват добри качества на пророка, като Томас Чарли, Ла Мартин и др.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
защо тогава повечето мюсюлмани са мошеници, безнадеждни и забъркани в неща като изневери, подкупи, търговия с наркотици и др.?
Отговор:
1. Медиите злепоставят Исляма
Ислямът е без съмнение най-добрата религия на света, но медиите са в ръцете на не-мюсюлманите, които се страхуват от Исляма. Медиите излъчват и печатат постоянно информация за Исляма. Някои от тях дават погрешна информация, цитират неправилно или вадят думи от контекста и какво ли още не.
Ако някъде се взриви бомба, първите хора, които биват заподозрени без доказателства, са мюсюлманите. Това излиза като сензация в новините. По-късно, като се открие че виновникът не е мюсюлманин, това се съобщава като маловажна новина.
Ако 50 годишен мюсюлманин се ожени за 15 годишно момиче с нейното съгласие, това се явява на първите страници, но когато 50 годишен не-мюсюлманин изнасили 6 годишно момиченце, тава тогава може би се публикува на вътрешните страници, като кратка новина. Всеки ден в Америка има около 2,713 случая на изнасилване, но това не се съобщава в новините, понеже за американците това се е превърнало в част от живота.
2. Черната овца във всяко общество
Знам, че има мюсюлмани, които са мошеници, на които не може да се има доверие, които изневеряват и т.н., но медиите представят нещата така сякаш само мюсюлманите са забъркани в такива неща. Във всяко едно общество има черни овце. Познавам мюсюлмани, които са алкохолици и които могат да пият повече от не-мюсюлманите.
3. Мюсюлманите са по-добри от останалите
С изключение на всичките черни овце в мюсюлманските общества, мюсюлманите са като цяло най-добрата общност на света. Ние сме най-голямата общност от въздържатели като цяло, естествено само тези, които не употребяват алкохол. Всички заедно сме обществото, което дава най-много милостиня на света. Никой не може да се сравни с мюсюлманите що се отнася до благоприличие, уравновесеност, човешко достойнство и морал.
4. Не съди за колата според шофьора
Ако искаш да прецениш колко хубав е новия модел „Мерцедес” и някой, който не може да кара удари колата, кого ще обвиниш? Колата или шофьора? Естествено че шофьора. За да разбере колко е хубава колата, човек не съди по шофьора, а по възможностите и качествата на колата. Колко е бърза, средно колко гориво изразходва, какви са мерките за безопасност и т.н. Даже и да се съглася с аргумента, че мюсюлманите са лоши, не можем да съдим Исляма според привържениците му. Ако искаш да отсъдиш дали религията Ислям е добра, тогава съди според автентичните й източници – Свещения Коран и Праведните Хадиси.
5. Съди за Исляма според най-добрия му привърженик – пророкът Мухаммад (с.а.с.):
Ако действително искаш да разбереш колко е добра една кола, постави професионален шофьор зад волана. По същия начин най-добрият и най-примерният последовател на Исляма, по който можеш да разбереш колко хубав е Ислямът, е последният пратеник на Бог – пророкът Мухаммад (с.а.с.). Освен мюсюлманските има и много достоверни и безпристрастни историци, които провъзгласяват пророка Мухаммад за най-доброто човешко същество. Според Майкъл Харт, който е авторът на книгата „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството”, пророкът на Исляма – Мухаммед (с.а.с.) - заема първо място. Има и други такива примери от не-мюсюлмани, които приписват добри качества на пророка, като Томас Чарли, Ла Мартин и др.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Ислям за не-мюсюлмани 7
Как така Ислямът може да се наричарелигията на мира
като е разпространен със сабя и меч?
Отоговор:
Това е едно от честите недоволства сред някои не-мюсюлмани, че Ислямът не би имал милиони привърженици из целия свят, ако не е бил разпространен чрез насилие. Следващите точки ще изяснят, колко далече е Ислямът от това да е бил разпространяван със сабя и меч; присъщната сила на истината, разума и логиката е тази, която е отговорна за бързото му разпространение.
1. Ислям означава мир
„Ислям” произлиза от коренната дума „салаам”, която означава мир. Тя означава също така „отдаване нечия воля на Аллах (сут)”. Затова Ислямът е рилигия на мира, който се постига чрез отдаването нечия воля на волята на Великия Създател – Аллах (сут).
2. Понякога трябва да се използва сила за да се запази мирът
Не всеки и всички човешки същества на този свят са заинтересовани да запазят мира и хармоничността. Има много хора, които са съгласни да рушат за да запазят капиталовложенията си. Понякога трябва да се използва сила за да се запази мирът. Точно поради тази причина има полиция, която използва сила срещу криминални и антисоциални лица, за да запази мира в страната. Ислямът подкрепя мира. В същото време обаче Ислямът призовава последователите си да воюват срещу подтисничеството. Борбата против подтисничеството понякога може да наложи и използването на сила. В Исляма сила може да се налага само за да се подпомогнат мирът и справедливостта.
3. Становището на историка Де Лейси О’Лери
Най-добрият отговор на недоразумението, че Ислямът е разпространен със сабя и меч е даден в историческите записки на Де Лейси О’Лери в книгата „Ислямът на кръстопът” (Islam at the cross road), стр. 8:
„Историята показва ясно, че легендите за фанатичните мюсюлмани, които са кръстосвали света и налагали Исляма със саби и меч над завоюваните народи е една от най-фантастичните, абсурдни измислици, която историците въобще някога са повтаряли.”
4. Мюсюлмани са управлявали 800 год. Испания
Мюсюлмани са управлявали Испания около 800 год. Те никога не са използвали събя и меч за да накарат хората да приемат Ислама. По-късно Християнските кръстоносци с идването си заличават мюсюлманите. Не остава ни един мюсюлманин в Испания, който открито да прави азан – повикът за молитвите.
5. 14 милиона араби са коптски християни
Мюсюлманите са били владетелите на Арабия за 1400 години. Англичаните и французите са властвали само по няколко години. Мюсюлманите са властвали общо 1400 години. До ден днешен има 14 милиона араби, които са коптски християни, тоест християни от поколения. Ако мюсюлманите са използвали събя и меч е нямало да има нито един арабин, който да се е запазил като християнин.
6. Повече от 80% не-мюсюлмани в Индия
Мюсюлманите са управлявали Индия около 1000 години. Ако са искали, те са имали силата да накарат всеки един не-мюсюлманин в Индия да приеме Исляма. Днес повече от 80% от жителите на Индия са не-мюсюлмани. Всички тези не-мюсюлмани в Индия са автентично доказателство за това, че Ислямът не е разпространяван със сабя и меч.
7. Индонезия и Малайзия
Индонезия е страната, която има най-големият брой мюсюлманско население на света. Болшинството от жителите на Малайзия са мюсюлмани. Само един въпрос: „Коя мюсюлманска армия е върлувала в Индонезия и Малайзия?”
8. Източното крайбражие на Африка
По същия начин Ислямът се е разпространил значително по източното кпайбрежие на Африка. Позволено ли ми е отново да попитам, ако Ислямът е разпространяван с насилие, коя ислямска армия е върлувала на източното крайбрежие на Африка?
9. Томас Чарли
Известният историк Томас Чарли разяснява във връзка с недоразомението относно Исляма в книгата си „Героите и тяхното почитане” (Heroes and Hero worship): „Да сабята, но откъде ще получиш своята сабя? Всяко едно ново мнение се заражда именно като малцинствено мнение – в мислите на един единствен човек. В него е убеден един човек – сам в целия свят, един човек - сам срещу всички хора. Той няма да има голям успех ако грабне сабята и започне да го налага с нея. Първо трябва да намериш сабята си. Една идея ще се разпространи общо взето сама....”
10. В религията няма насилие
С кои саби е бил разпространен Исляма? Даже и да са ги имали на мюсюлманите не им е позволено да ги използват за разпространението на Исляма, понеже в следните знамения на Корана се казва:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата.” [Коран 2:256]
11. Сабята на разума
Това е сабята на разума. Сабята, която завоюва сърцата и мислите на хората. В Сура Нахл – глава 16, знамение 125 - на Корана се казва:
„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!” [Коран 16:125]
12. Разпространението на религиите по света от 1934 до 1984
Една статия в Рийдер Диджест Алманах, годишник 1986, позовава статистика за нарастването на най-важните реригии на света за половин век, от 1934 до 1984 година. Тази статия е отпечатана също така и в списанието ‘The Plain Truth’. На първо място е Ислямът, който нарастнал с 235%, Християнството нарастнало със само 47%. Позволено ли ми е да попитам, коя война през този век принуди толкова хора да приемат Исляма?
13. Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Америка и Европа
Най-бързо разпространяващата се религия в Америка днес е Ислямът. Най-бързо разпространяващата се религия в Европа е Ислямът. Коя сабя кара такъв значителен брой хората на запад да приемат Исляма?
14. Д-р Йозеф Адам Пърсон
Д-р Йозеф Адам Пърсон казва с право: „Хора, които се безпокоят, че ядреното оръжие ще попадне един ден в ръцете на арабите, не могат да осъзнаят, че ислямската бомба вече е паднала; тя падна в деня, когато Мухаммед (с.а.с.) се е родил.”
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
като е разпространен със сабя и меч?
Отоговор:
Това е едно от честите недоволства сред някои не-мюсюлмани, че Ислямът не би имал милиони привърженици из целия свят, ако не е бил разпространен чрез насилие. Следващите точки ще изяснят, колко далече е Ислямът от това да е бил разпространяван със сабя и меч; присъщната сила на истината, разума и логиката е тази, която е отговорна за бързото му разпространение.
1. Ислям означава мир
„Ислям” произлиза от коренната дума „салаам”, която означава мир. Тя означава също така „отдаване нечия воля на Аллах (сут)”. Затова Ислямът е рилигия на мира, който се постига чрез отдаването нечия воля на волята на Великия Създател – Аллах (сут).
2. Понякога трябва да се използва сила за да се запази мирът
Не всеки и всички човешки същества на този свят са заинтересовани да запазят мира и хармоничността. Има много хора, които са съгласни да рушат за да запазят капиталовложенията си. Понякога трябва да се използва сила за да се запази мирът. Точно поради тази причина има полиция, която използва сила срещу криминални и антисоциални лица, за да запази мира в страната. Ислямът подкрепя мира. В същото време обаче Ислямът призовава последователите си да воюват срещу подтисничеството. Борбата против подтисничеството понякога може да наложи и използването на сила. В Исляма сила може да се налага само за да се подпомогнат мирът и справедливостта.
3. Становището на историка Де Лейси О’Лери
Най-добрият отговор на недоразумението, че Ислямът е разпространен със сабя и меч е даден в историческите записки на Де Лейси О’Лери в книгата „Ислямът на кръстопът” (Islam at the cross road), стр. 8:
„Историята показва ясно, че легендите за фанатичните мюсюлмани, които са кръстосвали света и налагали Исляма със саби и меч над завоюваните народи е една от най-фантастичните, абсурдни измислици, която историците въобще някога са повтаряли.”
4. Мюсюлмани са управлявали 800 год. Испания
Мюсюлмани са управлявали Испания около 800 год. Те никога не са използвали събя и меч за да накарат хората да приемат Ислама. По-късно Християнските кръстоносци с идването си заличават мюсюлманите. Не остава ни един мюсюлманин в Испания, който открито да прави азан – повикът за молитвите.
5. 14 милиона араби са коптски християни
Мюсюлманите са били владетелите на Арабия за 1400 години. Англичаните и французите са властвали само по няколко години. Мюсюлманите са властвали общо 1400 години. До ден днешен има 14 милиона араби, които са коптски християни, тоест християни от поколения. Ако мюсюлманите са използвали събя и меч е нямало да има нито един арабин, който да се е запазил като християнин.
6. Повече от 80% не-мюсюлмани в Индия
Мюсюлманите са управлявали Индия около 1000 години. Ако са искали, те са имали силата да накарат всеки един не-мюсюлманин в Индия да приеме Исляма. Днес повече от 80% от жителите на Индия са не-мюсюлмани. Всички тези не-мюсюлмани в Индия са автентично доказателство за това, че Ислямът не е разпространяван със сабя и меч.
7. Индонезия и Малайзия
Индонезия е страната, която има най-големият брой мюсюлманско население на света. Болшинството от жителите на Малайзия са мюсюлмани. Само един въпрос: „Коя мюсюлманска армия е върлувала в Индонезия и Малайзия?”
8. Източното крайбражие на Африка
По същия начин Ислямът се е разпространил значително по източното кпайбрежие на Африка. Позволено ли ми е отново да попитам, ако Ислямът е разпространяван с насилие, коя ислямска армия е върлувала на източното крайбрежие на Африка?
9. Томас Чарли
Известният историк Томас Чарли разяснява във връзка с недоразомението относно Исляма в книгата си „Героите и тяхното почитане” (Heroes and Hero worship): „Да сабята, но откъде ще получиш своята сабя? Всяко едно ново мнение се заражда именно като малцинствено мнение – в мислите на един единствен човек. В него е убеден един човек – сам в целия свят, един човек - сам срещу всички хора. Той няма да има голям успех ако грабне сабята и започне да го налага с нея. Първо трябва да намериш сабята си. Една идея ще се разпространи общо взето сама....”
10. В религията няма насилие
С кои саби е бил разпространен Исляма? Даже и да са ги имали на мюсюлманите не им е позволено да ги използват за разпространението на Исляма, понеже в следните знамения на Корана се казва:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата.” [Коран 2:256]
11. Сабята на разума
Това е сабята на разума. Сабята, която завоюва сърцата и мислите на хората. В Сура Нахл – глава 16, знамение 125 - на Корана се казва:
„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!” [Коран 16:125]
12. Разпространението на религиите по света от 1934 до 1984
Една статия в Рийдер Диджест Алманах, годишник 1986, позовава статистика за нарастването на най-важните реригии на света за половин век, от 1934 до 1984 година. Тази статия е отпечатана също така и в списанието ‘The Plain Truth’. На първо място е Ислямът, който нарастнал с 235%, Християнството нарастнало със само 47%. Позволено ли ми е да попитам, коя война през този век принуди толкова хора да приемат Исляма?
13. Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Америка и Европа
Най-бързо разпространяващата се религия в Америка днес е Ислямът. Най-бързо разпространяващата се религия в Европа е Ислямът. Коя сабя кара такъв значителен брой хората на запад да приемат Исляма?
14. Д-р Йозеф Адам Пърсон
Д-р Йозеф Адам Пърсон казва с право: „Хора, които се безпокоят, че ядреното оръжие ще попадне един ден в ръцете на арабите, не могат да осъзнаят, че ислямската бомба вече е паднала; тя падна в деня, когато Мухаммед (с.а.с.) се е родил.”
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Ислям за не-мюсюлмани 6
Ако на мъжа е позволено да има повече от една жена,
тогава защо Ислямът забранява на жената
да има повече от един мъж?
Отговор:
Много хора, между които и някои мюсюлмани, поставят под съмнение логиката на мъжете да им е позволено да имат повече от една жена, а на жената да се забранява подобно ‘право’.
Нека първо да подчертая, че основите на ислямското общество са справедливостта и безпристрастието. Аллах е създал мъжа и жената равни, но с различни способности и отговорности. Мъжът и жената се различават във физиологията и психиката им, ролите и отговорностите им. В Исляма мъжът и жената са равни, но не идентични.
В Сура Ниса – 4 глава – знамения от 22 до 24 назовават жените, с които не може да се сключва брак и освен това в знамение 24 се споменава „[Под възбрана са за вас] и омъжените жени”.
Следващите точки изброяват причините за това защо полиандрията е забранена в Исляма:
1. Ако един мъж има повече от една жена, може лесно да се идентифицират родителите на детето. Лесно е да се идентифицира както бащата така и майката. Ако една жена обаче има няколко мъже, може да се идентифицара само майката на детето, но не и бащата. Ислямът придава огромно значение на идентификиацията и на двамата родители – както на майката така и на бащата. Психолозите ни усведомяват, че деца, които не знаят кои са родителите им и по-специално кой е баща им, страдат от остри психологически травми и безпокойство. Детството им често е нещастно. Това е причината, поради която децата на проститутки нямат „здравословно” детство. Когато едно родено от такава връзка дете бива записано на училище и майката трябва да посочи името на бащата, тя ще трябва да посочи две или повече имена! Ясно ми е, че съвременната наука дава възможност майката и бащата да бъдат идентифицирани с помоща на ген-тестове и затова този аргумент може би е по-валиден за миналото, а не толкова за настоящето.
2. Мъжът е по-полигамен по природа отколкото жената.
3. Биологично погледнато, за мъжa е по-лесно да изпълнява брачните си задължения при наличието на няколко съпруги. Жената, в подобно положение не би била способна да задоволи всичките си мъже. В различните фази на менструалния й цикл психиката и поведението й се променят.
4. Жената, която има повече от един съпруг, ще има и повече сексуални партньори по едно и също време, което може да доведе до заразяването й с венерични заболявания, които тя може да предаде на другите си съпрузи, дори и те да не практикуват извънбрачен секс. Не е същото обаче, ако мъжът има няколко съпруги и никоя от тях не поддържа извънбрачни връзки.
Горепосочените причини са най-очевидните, но вероятно съществуват и много други, поради които полиандрията е забранена от Аллах с Неговата безкрайна мъдрост.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
тогава защо Ислямът забранява на жената
да има повече от един мъж?
Отговор:
Много хора, между които и някои мюсюлмани, поставят под съмнение логиката на мъжете да им е позволено да имат повече от една жена, а на жената да се забранява подобно ‘право’.
Нека първо да подчертая, че основите на ислямското общество са справедливостта и безпристрастието. Аллах е създал мъжа и жената равни, но с различни способности и отговорности. Мъжът и жената се различават във физиологията и психиката им, ролите и отговорностите им. В Исляма мъжът и жената са равни, но не идентични.
В Сура Ниса – 4 глава – знамения от 22 до 24 назовават жените, с които не може да се сключва брак и освен това в знамение 24 се споменава „[Под възбрана са за вас] и омъжените жени”.
Следващите точки изброяват причините за това защо полиандрията е забранена в Исляма:
1. Ако един мъж има повече от една жена, може лесно да се идентифицират родителите на детето. Лесно е да се идентифицира както бащата така и майката. Ако една жена обаче има няколко мъже, може да се идентифицара само майката на детето, но не и бащата. Ислямът придава огромно значение на идентификиацията и на двамата родители – както на майката така и на бащата. Психолозите ни усведомяват, че деца, които не знаят кои са родителите им и по-специално кой е баща им, страдат от остри психологически травми и безпокойство. Детството им често е нещастно. Това е причината, поради която децата на проститутки нямат „здравословно” детство. Когато едно родено от такава връзка дете бива записано на училище и майката трябва да посочи името на бащата, тя ще трябва да посочи две или повече имена! Ясно ми е, че съвременната наука дава възможност майката и бащата да бъдат идентифицирани с помоща на ген-тестове и затова този аргумент може би е по-валиден за миналото, а не толкова за настоящето.
2. Мъжът е по-полигамен по природа отколкото жената.
3. Биологично погледнато, за мъжa е по-лесно да изпълнява брачните си задължения при наличието на няколко съпруги. Жената, в подобно положение не би била способна да задоволи всичките си мъже. В различните фази на менструалния й цикл психиката и поведението й се променят.
4. Жената, която има повече от един съпруг, ще има и повече сексуални партньори по едно и също време, което може да доведе до заразяването й с венерични заболявания, които тя може да предаде на другите си съпрузи, дори и те да не практикуват извънбрачен секс. Не е същото обаче, ако мъжът има няколко съпруги и никоя от тях не поддържа извънбрачни връзки.
Горепосочените причини са най-очевидните, но вероятно съществуват и много други, поради които полиандрията е забранена от Аллах с Неговата безкрайна мъдрост.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Ислям за не-мюсюлмани 5
Защо в Исляма на мъжете им е позволено да имат повече от една жена,
тоест защо полигамията е позволена в Исляма?
Отговор:
Дефиниция за полигамия:
Палигамия е семейна система, в която един човек има повече от един семеен пъртньор. Има два вида полигамия. Единият вид е полигиния, когато мъжът има повече от една жена, а другият - полиандрия, когато жената има повече от един мъж. В Исляма е позволена ограничена полигиния; полиандрията е съвсем забранена.
Нека се върнем сега към първоначалния въпрос: Защо на мъжете им е позволено да имат повече от една жена?
Коранът е единствената религиозна книга на света, в която се казва „ожени се само за една”.
Коранът е единствената религиозна книга на този свят, която съдържа фразата „ожени се само за една”. Няма друга религиозна книга, която да насърчава мъжа да има само една жена. В никоя от другите религиозни книги, било то във Ведите, Махабхарата, Рамаяна, Гита, Талмуда или Библията, не може да се намери ограничение, що се отнася до броя на жените. Според тези писания, мъжете могат да имат повече от една жена. Едва по-късно индуистките свещеници и християнската църква ограничават броя на жените до една.
Много от индуистките религиозни персонажи имат, съгласно писанията им, по няколко жени. Цар Дашрат - бащата на Рама – е имал повече от една жена. Кришна е имал няколко жени.
В ранното средновековие, християнските мъже са можели да имат толкова съпруги колкото пожелаят, понеже Библията не ограничава броя им. Едва преди няколко века църквата ограничава броя на жените до една.
Полигинията е позволена в Юдаизма. Съграсно законите на Талмуда Авраам е имал три жени, а Соломон е имал стотици жени. Полигинията се практикува до 1030 г. когато равина Гершом бен Иехуда я забранява със закон. Живеещите в ислямски страни еврейски общности продължават да я практикуват до 50-те години на 20-ти век, когато главните равини от Израел налагат универсална забрана за сключването на брак с повече от една жена.
Индуистите са по-полигинични от мюсюлманите
Публикуваният през 1975 год. доклад на „Комитета за Положението на Жената в Исляма” посочва на стр. 66 и 67, че процента на полигамните бракове, сключени в рамките на 1951 год. и 1961 год. е 5,06% сред индусите и само 4,31% сред мюсюлманите. Според индииските закони, само на мюсюлманите е позволено да имат повече от една жена. За всеки не-мюсюлманин е нелегално да има повече от една жена. Но въпреки наличната забрана индуистите са по-полигамни от мюсюлманите. В миналото дори и за индуистите не е имало ограничения по отношение на броя на съпругите. Едва 1954 година бива приет закон, който им забранява да имат повече от една жена. В момента забраната за практикуване на полигамия в Индия е наложена от конституционното право на Индия, а не от религиозните писания.
Но нека сега да анализираме защо Ислямът позволява на мъжа да има повече от една жена.
Коранът позволява ограничена полигиния
Както споменах по-горе, Коранът е единствената религиозна книга на света, в която се казва „ожени се за само една”. Контекста на тази фраза е следното знамение от Сура Ан-Ниса на Свещения Коран:
„..встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи - с една.. ” (Коран 4:3)
Преди да бъде откровен Корана, не е нямало горна граница за полигинията и много мъже са имали голям брой жени, някои дори повече от сто. Ислямът е отредил по-горния лимит до четири жени. Той позволява на мъжа да се жени за две, три или четири жени, само при условие че ще е справедлив с всички тях.
В същата глава на Сура Ниса, знамение 129 се казва:
„И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите...” (Коран 4:129)
Следователно полиганията не е правило, а изключение. Много от хората са на погрешното мнение, че това да има повече от една жена е задължително за мюсюлманина.
Общо казано, в Исляма има пет категории на позволено и забранено:
„фард” – задължително или задължаващо
„мустахаб” – препоръчително или подкрепяно
„мубах” – допустимо или позволено
„макрух” – непрепоръчително или неодобрявано
„харам” - забранено
Полигинията попада в средната категория, тоест допустима. Не може да се каже, че мюсюлманин, които има две, три или четири жени, е по-добър мюсюлманин от някой, който има само една.
Жените живеят средно по-дълго от мъжете
По принцип се раждат сравнително равен брой мъже и жени. Момичетата имат по-силна имунна система отколкото момчетата. Детето от женски пол е по-способно да се пребори с микробите и болестите, отколкото това от мъжки пол. Логично е тогава, в детска възраст да умират повече момчета, отколкото момичета.
По време на войни има повече убити мъже, отколкото жени. При злопоуки и епидемии загиват повече мъже отколкото жени. Продължителността на живота при жените е по-дълга от тази на мъжете, поради което винаги е можело да се намерят повече вдовици, отколкото вдовци.
Женското население на света е по-многобройно от мъжкото
В САЩ жените са с 7,8 млн. повече от мъжете. Само в Ню Йорк има 1 млн. повече жени, отколкото мъже, а от мъжкото население една трета са гейове или содомити. В целите САЩ има повече от 25 млн гейове .. Това означава, че тези мъже не желаят да сключат брак с жени. Великобритания има 4 млн. повече жени в сравнение с мъже. Германия – 5 млн. Русия – 9 млн. Сам Бог знае колко милиона повече жени има на този свят отколкото мъже.
Не е практично всеки един мъж да се ограничава да има само една жена
Ако всеки един мъж се ожени за само една жена, тогава само в САЩ ще има над 30 млн. жени, които няма да имат възможността да имат съпруг (имайки предвид, че в Америка има повече от 25 млн. гейове). Във Великобритания би имало повече от 5 млн. жени – в Германия 5 млн. и в Русия 9 млн. – които няма да имат възможността да си имат съпрузи.
Да предположим, че на моята или Вашата сестра и се падне да е една от неомъжените жени в Америка. Единствените две възможности, които и се предоставят е да се омъжи за мъж, който си има вече жена или да има извънбрачни връзки. Всяка добродетелна жена би избрала първата възможност.
В западните общества е нормално за един мъж да има любовница/и, или многобройни извънбрачни връзки, при което жената води позорен и незащитен живот. Същото това общество обаче не може да се съгласи с това мъжът да има повече от една жена, при което жената запазва достойното си положение в обществото и води стабилен живот.
Така има само две възможности за жена, която не може да си намери съпруг, да се омъжи за женен мъж или да стане обществено достояние. Ислямът придава повече важност на запазването на достойнството на жената, като й предлага първата възможност и забранява втората.
Има и много други причини, поради които Ислямът позволява ограничената полигиния, но главната причина е да се съхрани благоприличието и достойнството на жените.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
тоест защо полигамията е позволена в Исляма?
Отговор:
Дефиниция за полигамия:
Палигамия е семейна система, в която един човек има повече от един семеен пъртньор. Има два вида полигамия. Единият вид е полигиния, когато мъжът има повече от една жена, а другият - полиандрия, когато жената има повече от един мъж. В Исляма е позволена ограничена полигиния; полиандрията е съвсем забранена.
Нека се върнем сега към първоначалния въпрос: Защо на мъжете им е позволено да имат повече от една жена?
Коранът е единствената религиозна книга на света, в която се казва „ожени се само за една”.
Коранът е единствената религиозна книга на този свят, която съдържа фразата „ожени се само за една”. Няма друга религиозна книга, която да насърчава мъжа да има само една жена. В никоя от другите религиозни книги, било то във Ведите, Махабхарата, Рамаяна, Гита, Талмуда или Библията, не може да се намери ограничение, що се отнася до броя на жените. Според тези писания, мъжете могат да имат повече от една жена. Едва по-късно индуистките свещеници и християнската църква ограничават броя на жените до една.
Много от индуистките религиозни персонажи имат, съгласно писанията им, по няколко жени. Цар Дашрат - бащата на Рама – е имал повече от една жена. Кришна е имал няколко жени.
В ранното средновековие, християнските мъже са можели да имат толкова съпруги колкото пожелаят, понеже Библията не ограничава броя им. Едва преди няколко века църквата ограничава броя на жените до една.
Полигинията е позволена в Юдаизма. Съграсно законите на Талмуда Авраам е имал три жени, а Соломон е имал стотици жени. Полигинията се практикува до 1030 г. когато равина Гершом бен Иехуда я забранява със закон. Живеещите в ислямски страни еврейски общности продължават да я практикуват до 50-те години на 20-ти век, когато главните равини от Израел налагат универсална забрана за сключването на брак с повече от една жена.
Индуистите са по-полигинични от мюсюлманите
Публикуваният през 1975 год. доклад на „Комитета за Положението на Жената в Исляма” посочва на стр. 66 и 67, че процента на полигамните бракове, сключени в рамките на 1951 год. и 1961 год. е 5,06% сред индусите и само 4,31% сред мюсюлманите. Според индииските закони, само на мюсюлманите е позволено да имат повече от една жена. За всеки не-мюсюлманин е нелегално да има повече от една жена. Но въпреки наличната забрана индуистите са по-полигамни от мюсюлманите. В миналото дори и за индуистите не е имало ограничения по отношение на броя на съпругите. Едва 1954 година бива приет закон, който им забранява да имат повече от една жена. В момента забраната за практикуване на полигамия в Индия е наложена от конституционното право на Индия, а не от религиозните писания.
Но нека сега да анализираме защо Ислямът позволява на мъжа да има повече от една жена.
Коранът позволява ограничена полигиния
Както споменах по-горе, Коранът е единствената религиозна книга на света, в която се казва „ожени се за само една”. Контекста на тази фраза е следното знамение от Сура Ан-Ниса на Свещения Коран:
„..встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи - с една.. ” (Коран 4:3)
Преди да бъде откровен Корана, не е нямало горна граница за полигинията и много мъже са имали голям брой жени, някои дори повече от сто. Ислямът е отредил по-горния лимит до четири жени. Той позволява на мъжа да се жени за две, три или четири жени, само при условие че ще е справедлив с всички тях.
В същата глава на Сура Ниса, знамение 129 се казва:
„И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите...” (Коран 4:129)
Следователно полиганията не е правило, а изключение. Много от хората са на погрешното мнение, че това да има повече от една жена е задължително за мюсюлманина.
Общо казано, в Исляма има пет категории на позволено и забранено:
„фард” – задължително или задължаващо
„мустахаб” – препоръчително или подкрепяно
„мубах” – допустимо или позволено
„макрух” – непрепоръчително или неодобрявано
„харам” - забранено
Полигинията попада в средната категория, тоест допустима. Не може да се каже, че мюсюлманин, които има две, три или четири жени, е по-добър мюсюлманин от някой, който има само една.
Жените живеят средно по-дълго от мъжете
По принцип се раждат сравнително равен брой мъже и жени. Момичетата имат по-силна имунна система отколкото момчетата. Детето от женски пол е по-способно да се пребори с микробите и болестите, отколкото това от мъжки пол. Логично е тогава, в детска възраст да умират повече момчета, отколкото момичета.
По време на войни има повече убити мъже, отколкото жени. При злопоуки и епидемии загиват повече мъже отколкото жени. Продължителността на живота при жените е по-дълга от тази на мъжете, поради което винаги е можело да се намерят повече вдовици, отколкото вдовци.
Женското население на света е по-многобройно от мъжкото
В САЩ жените са с 7,8 млн. повече от мъжете. Само в Ню Йорк има 1 млн. повече жени, отколкото мъже, а от мъжкото население една трета са гейове или содомити. В целите САЩ има повече от 25 млн гейове .. Това означава, че тези мъже не желаят да сключат брак с жени. Великобритания има 4 млн. повече жени в сравнение с мъже. Германия – 5 млн. Русия – 9 млн. Сам Бог знае колко милиона повече жени има на този свят отколкото мъже.
Не е практично всеки един мъж да се ограничава да има само една жена
Ако всеки един мъж се ожени за само една жена, тогава само в САЩ ще има над 30 млн. жени, които няма да имат възможността да имат съпруг (имайки предвид, че в Америка има повече от 25 млн. гейове). Във Великобритания би имало повече от 5 млн. жени – в Германия 5 млн. и в Русия 9 млн. – които няма да имат възможността да си имат съпрузи.
Да предположим, че на моята или Вашата сестра и се падне да е една от неомъжените жени в Америка. Единствените две възможности, които и се предоставят е да се омъжи за мъж, който си има вече жена или да има извънбрачни връзки. Всяка добродетелна жена би избрала първата възможност.
В западните общества е нормално за един мъж да има любовница/и, или многобройни извънбрачни връзки, при което жената води позорен и незащитен живот. Същото това общество обаче не може да се съгласи с това мъжът да има повече от една жена, при което жената запазва достойното си положение в обществото и води стабилен живот.
Така има само две възможности за жена, която не може да си намери съпруг, да се омъжи за женен мъж или да стане обществено достояние. Ислямът придава повече важност на запазването на достойнството на жената, като й предлага първата възможност и забранява втората.
Има и много други причини, поради които Ислямът позволява ограничената полигиния, но главната причина е да се съхрани благоприличието и достойнството на жените.
Източник: Др. Закир Наик - Islamic Research Foundation (IRF)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
